Решение № 865 от 27.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. София, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков

Членове:

Капка Павлова

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501174 по описа за 2025 година

С решение № 6949 от 16.12.2024г. , постановено по гр.д.№9960/ 2022г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от А. Б. М. от гр.София срещу В. А. В., също от гр.

София, иск с правно основание чл. 496, ал.3, вр. чл. 490, ал.2 ГПК, вр. чл. 185, б. „б“ ЗЗД за прогласяване недействителността на публичната продан, извършена по изп. д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П., рег.№ *** за района на СГС на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от апартамент № 21, находящ се в ***, представляващ самостоятелен жилищен обект - апартамент, със застроена площ от 183,41 кв. м., състоящ се от четири стаи, дневна с кухня - трапезария, баня - тоалетна, баня, тоалетна и две тераси, при съседи: улица, вътрешен двор, ап. 22, коридор, стълбище, заедно с мазе № 3, с площ от 5,90 кв. м. при съседи: рампа, мазе № 4, коридор и вътрешен двор, заедно с 3,79 ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, находящо се в местността „***“ с площ от 953.00 кв. м. при съседи на парцела по скица: улица „Лидице“, парцел №1, за ОЖС, имот пл. № 217, завършила с Постановление за възлагане от 01.12.2017 г., издадено от ЧСИ А. П., с което процесният имот е възложен на ответника В. А. В., което постановление е влязло в сила на 21.03.2018 г.

На 25.03.2025г. в производство по реда на чл.248 от ГПК е постановено определение №5877, с което решението е изменено в частта за разноските, като 1 възнаграждението на адв.Г. за оказана безплатна правна помощ е намалено от 600лв. на 400лв. Без уважение е оставена молбата на ищцата в частта й, с която е поискано да не бъде осъждана да плати разноски на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

В законоустановения срок А. Б. М. е подала въззивна и частна жалби против тези актове .

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение като на първо място се излагат твърдения за недължимост на сумите по изпълнителното дело и се поддържа, че публичната продан е недействителна, тъй като самият кредитор- взискател по изпълнителното дело е привиден такъв.

На следващо място въззивницата смята,че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.496,ал.3 от ГПК, като пропускал да се произнесе по иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с който се търсело установяване на едно несъществуващо имуществено право от лице, което има интерес от това /ищцата/.. Поддържа, че не е изготвен доклад от първоинстанционния съд и не са дадени указания във връзка с доказателствената тежест.

Правят се оплаквания и за необоснованост на атакувания съдебен акт, като се поддържа, че направените от съда изводи не съответстват на събрания доказателствен материал и по-конкретно на официален писмен документ, издаден от ВАдвС на 05.02.2024г., в който изрично била посочена дата на вписване на ответника В. В. като адвокат,а именно – 20.12.2018г.

Жалбата съдържа и оплаквания против решението в частта му за разноските, като същите са разгледани като искане за изменение на решението в частта за разноските и в тази връзка е налице произнасяне с определение по реда на чл.248 от ГПК.

Ответната страна в производството е подала отговор на възивваната жалба, с който оспорва същата. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

В подадената от ищцата частна жалба се поддържа, че определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК е порочно и присъдените разноски са недължими.

Алтернативно се моли адвокатското възнаграждение да се намали до 100лв.

Ответникът е подал отговор и на тази жалба, с който я оспорва и моли обжалвано определение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, проведено на 01.06.2026г. страните поддържат становищата си.

Ищцата е депозирала и писмени бележки с изложени в тях подробни доводи.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото доказателства намира за установено и доказано следното:

Ищцата А. Б. М. e подала искова молба против В. А. В., с която моли да бъде прогласена за недействителна публична продан на ½ дял от апартамент № 21 със застроена 2 площ 183,41 кв. м, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в ***, проведена по изп. дело № 711/2015г. на ЧСИ А. П.. Искането е основано на твърденията, че купувачът е лице, което няма право да участва и закупува имущество от публични сделки. Поради това публичната продан била недействителна по смисъла на чл.490 ГПК, вр.чл. 185 б от ЗЗД.

След дадени от съда указания с молба от 10.10.2022г. /л. 51 от първоинстанционното производство/ отново е заявено, че публичната продан е недействителна по реда на посочените разпоредби.

Ответникът В. А. В. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата.

Излага доводи, че е участвал публичната продан преди да стане адвокат и е вписан като такъв едва след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота. Към датата на проданта за него не съществували пречки да участва като наддавач по същата.

С обжалваното решение градският съд е приел, че към момента на атакуваната публична продан ответникът В. А. В. е имал качеството на адвокатски сътрудник и доколкото забраната на чл.185,б.“б“ от ЗЗД не се разпростира спрямо лицата, които имат такова качество,то праданта не е недействителна на заявеното основание.

Настоящата инстанция намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно като постановено от съдебния състава, разгледал делото и в рамките на правораздавателната власт на съда.

Същото е и допустимо.

Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, обжалването на действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 от ГПК не лишава страната от правото да предяви иск, с който да оспори проданта на основанията, предвидени в чл.496,ал.3 от ГПК.

Неоснователни са оплакванията за произнасяне по непредявен иск. Видно от твърденията в исковата и уточняващата молба, като фактическо основание на иска се посочва обстоятелството, че имотът е придобит от лице, което няма право да участва в публичната продан. Това твърдение е достатъчно, за квалифициране на иска като такъв с правно основание чл.496, ал.3 от ГПК.

Съдът надлежно е изготвил доклад по делото, в който е посочена правната квалификация на иска. В открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2024г. този доклад отново е преповторен, посочено е правното основание на иска, което съответства на фактическите твърдения на ищцата и е разпределена доказателствената тежест между 3 страните по делото. В същото заседание ищцата изрично е поддържала, че ищецът е участвал в публичната продан в качеството си на младши адвокат и поради това била нарушена забранителната норма на чл.185 б ЗЗД / очевидно се има предвид чл.185, б.“б“ от ЗЗД- бел.моя/ и чл.490 от ГПК.

В същото време, настоящият състав намира, че излагайки твърдения за това, че не дължи сумите по изпълнителното дело ищцата обяснява как и по какъв повод е бил образуван изпълнителният процес, а не обосновава отправено към съда искане. Поради това не може да се приеме, че е бил предявен и иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

От фактическа страна:

Видно от приложеното по делото съдебно удостоверение изх.№ 5536/11.04.2022г.

, издадено от ЧСИ А. П. с рег.№ *** и район на действие СГС, същият съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело № 20158490400711 въз основа на изп.лист от 22.12.2014г., издаден по гр.д.№ 4012/2011г. на СГС с взискател И. Г. Ж. и длъжник А. Б. М.. В същото удостоверение е посочено, че в периода от 20.10.2017г.до 20.11.2017г.е проведена публична продан на ½ идеална част от апартамент № 21 със застроена площ 183,41 кв. м, находящ се на 5 етаж в жилищна сграда в ***, като са описани и границите на имота.

Съдебният изпълнител е удостоверил, че за купувач е обявен В. А. В. и че същият по силата на постановление за възлагане от 01.12.2017г.,влязло в сила на 21.03.2018г. е придобил собствеността върху идеалната част, която е била предмет на проданта.

В удостоверението са описани и платежните документи, с които са заплатени задатъкът и цената на имота,предмет на публичната продан.

По делото са приложени също посоченото постановление за възлагане и множество копия от документи от изпълнителния процес.

С протоколно определение от 21.11.2024 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно и признато между страните обстоятелството, че предвид представена от ищцата с молба от 23.10.2023 г. справка от Регистър за адвокатски сътрудници, находяща се на л. 464-465 от делото, В. А. В. е бил вписан като адвокатски сътрудник на адв. В. П. Г. на 21.03.2013 г. и е отписан от Адвокатския съвет като адвокатски сътрудник на 01.12.2018 г.

От удостоверение изх.№ 235 от 01.02.2022г. , издадено от АС-София се установява,че В. А. В. е вписан в регистъра на младши адвокатите към АК София на 19.12.2018 г. с решение на АС № 38 от 04.12.2018 г. Същият е встъпил в длъжност адвокат и е вписан в регистъра на адвокатите към АК София с решение на АС № 43 от 22.12.2020 г. с личен № **********.

Тези обстоятелства се установяват и от извършената от съда служебна справка в посочените регистри, които са публично достъпни.

По делото са налични други удостоверения, издадени от АдвС-София, в които се удостоверяват същите обстоятелства.

Изложените във въззивната жалба съображения, че тези удостоверения не могат 4 да бъдат използвани по настоящото дело, защото са издадени по повод на други дела са неоснователни защото независимо по какъв повод са издадени същите, фактите от обективната действителност, които са удостоверени с тях са едни и същи. Освен това, както беше посочено по-горе, съществуването на тези факти е отразено в публично достъпни регистри .

От правна страна :

За да бъде уважен иск с правно основание чл.496,ал.3 т ГПК, вр.чл.490 ГПК и чл.185, б.“б“ от ЗЗД е необходимо да бъде доказано, че към момента на извършване на публичната продан лицето, което е участвало в същата и е било обявено за купувач е нарушило забраната на чл.490, ал.1 от ГПК длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 ЗЗД, да нямат право да вземат участие в наддаването.

Съгласно чл. 185 ЗЗД не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице две групи изчерпателно посочени лица: б. "а" лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества относно същите тия имущества, както и длъжностните лица, относно имотите, които по служба им е възложено да продават и б. "б" - съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат.

Тъй като тези норми са забранителни, то техните разпоредби не могат да се тълкуват разширително и не може да се приеме, че са отнасят до лица, които не са имали някое от изброените качества. Такова становище се застъпва и в практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК - решение № 135/08.12.2009г. по гр.д.№ 88/2009г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието , че „адресати на нормата на чл. 185 ЗЗД не могат да бъдат лица, извън посочените в нея“ и че „. Тази норма установява едно изключение от общото правило за равнопоставеност на отделните субекти в придобИ.ето на собственост чрез участието им в гражданския оборот. Касае се до забранителна правна норма, която не може да бъде тълкувана разширително и прилагана по аналогия по отношение на лица, непосочени от закона.“ Доколкото по делото не се доказа твърдението, че ответникът към датата на наддаването е бил адвокат /или младши адвокат/ и няма данни / а липсват и твърдения/ да е бил друго лице от кръга на изброените в чл.185 от ЗЗД, то атакуваната публична продан не е недействителна поради нарушение на чл.490, ал.1 от ГПК,вр.чл.185,б „б“ от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.