Решение № 2833 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2833 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110213235 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ ЕООД ЕИК –********, със седалище и адрес на управление гр.София, ,,***'', представлявано от Г.В.Н. и Х.П.С., чрез адв.Д. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 833122- F 820691 от 19.06.2025 г., издадено от Директор на офис „Красно село“ в ТД на НАП София, с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.4, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № Н13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление, поради което моли то да бъде отменено. На първо място се сочи, че неправилно е била определена датата на процесното нарушение, както и периодът от закъснение при подаване на декларацията. Не е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Отделно от това процесният АУАН не съдържа всички законови реквизити, доколкото не е извършено пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е станало това.

1

Посочената за нарушена разпоредба не кореспондира на фактически изложеното в АУАН и НП. В случая АНО не е съобразил всички тези обстоятелства, с което не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени направените по него възражения.

Алтернативно се застъпва становището за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение е извършено за първи път, вмененото закъснение при подаване на декларацията е от 21 дни и няма настъпили вредни последици.

В съдебното заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа изложеното жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна – Директор на офис „Красно село“ в ТД на НАП София чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № F820691 от 07.05.2025 г. на инспектор по приходите в ТД на НАП –София, офис „Красно село“ е установено, че на 20.03.2025 г., в ТД на НАП София, офис „Красно село“ във връзка с подадена молба с вх.№ ******#4/20.03.2025 г. е извършена проверка в информационната система на НАП, при която е констатирано следното:

Дружеството „,,***''“ ЕООД ЕИК –******** не е подало в компетентната ТД на НАП, която се явява ТД на НАП София, офис „Красно 2 село“, Декларация обр.№1 в срока по чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигупяващите се лица за месец 11/2024 г. в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н13/17.12.2019 г. декларация обр.1 се подава за всеки календарен месец до 25то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

В конкретния случай за месец 11/2024 г., възнагражденията на лицата, осигурени от дружеството, са начислени на 31.12.2024 г., от което следва, че декларация обр.1 е следвало да се подаде до 31.12.2024 г., вкл. Същата е била подадена по електронен път на 21.01.2025 г. и е била приета с Протокол № 22000253099134/21.01.2025 г. Констатирано било закъснение от 21 дни. В акта е посочено, че така констатираното нарушение е извършено в гр.София, бул.“Македония“ № 3, където се намира офис „Красно село“. Датата на нарушението е денят, следващ крайния срок за подаване на декларацията, а именно – 01.01.2025 г.

В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.4, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.И.С., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената заповед на 3

Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съобразно посочените норми. С оглед на това съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.4, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н13/17.12.2019 г. декларация обр.1 се подава за всеки календарен месец до 25то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.

В случая безспорно се установява, че за месец 11/2024 г., възнагражденията на лицата, осигурени от дружеството, са начислени на 31.12.2024 г., от което следва, че декларация обр.1 е следвало да се подаде до 31.12.2024 г., вкл. Същата е била подадена по електронен път на 21.01.2025 г. и е била приета с Протокол № 22000253099134/21.01.2025 г., от което следва, че е налице закъснение от 21 дни.

Според санкционната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. В случая на дружеството –жалбоподател е наложена санкция в минимално предвидения размер, която съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал.

1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна 4 страна.

Извършеното от жалбоподателя нарушение не представлява "маловажен случай" на административно нарушение, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Установените в практиката критерии за дефиниране маловажността на случая са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм и др. В конкретиката на настоящия случай, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид 5 дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТД на НАП София юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, с левова равностойност 130,00 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 833122- F 820691 от 19.06.2025 г., издадено от Директор на офис „Красно село“ в ТД на НАП София, с което на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на жалбоподателя „,,***''“ ЕООД ЕИК –********, със седалище и адрес на управление гр.София, ,,***'', представлявано от Г.В.Н. и Х.П.С., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.4, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО.

ОСЪЖДА жалбоподателя „,,***''“ ЕООД ЕИК –********, със седалище и адрес на управление гр.София, ,,***'', представлявано от Г.В.Н. и Х.П.С., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП София сумата от 66,47 евро, /с левова равностойност 130,00 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

6

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7