Решение № 5 от 31.01.2024, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Поморие, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20222160100693 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца ищеца А. Л. М. от гр.Поморие със съдебен адрес в гр.Поморие против ответниците З. Я. Д. и Д. П. Я., двамата от гр.Бургас. В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на първия ответник Зл.Д. по сключен между тях на 21.09.2018 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който този ответник-продавач по договора не изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имота на ищеца, а вместо това го продал на втората ответница Д.Я..

Иска се да се обяви за недействителен по отношение на ищеца сключеният между ответниците договор за покупко продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт №1691 том ІІ, дело №365/28.10.2022 г. на нотариус Св.Канариева-Чапарова. Претендират се и направените разноски в настоящото производство . Представя доказателства.

Правното основание на предявения иск е по чл.135 от ЗЗД .

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея , ведно с приложените доказателства е изпратен на ответниците . В срока по чл.131 ГПК, всеки от ответниците е подал отговор на исковата молба.

В отговора си, ответникът З.Д. оспорва твърдяното от ищеца качество кредитор на по сключен между тях предварителен договор, като сочи, че ищецът е бил неизправна страна по този договор, тъй като не е платил вноска в уговорените срокове и поради това негово виновно неизпълнение, предварителният договор следвало да се счита за прекратен. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.

В отговора си, ответникът Д.Я., оспорва твърдяното от ответника качество 1 кредитор на другия ответник по предварителен договор, а също така сочи, че е добросъвестен купувач на имота, като е закупила същия от пълномощник на продавача и към момента на придобиването му не е знаела нищо за отношенията между другия ответник и ищеца по повод посочения в исковата молба предварителен договор. Моли за отхвърляне на иска и иска присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът, редовно призован, в с.з. се представлява представител- адвокат. Поддържа иска и моли за неговото уважаване. от процесуален

Ответникът З.Д., не се явява, представлява се от процесуален представителадвокат. Оспорва иска и моли за неговото отхвърляне, претендира присъждане на направените разноски.

Ответницата Д.Я., не се явява, представлява се от процесуален представителадвокат. Оспорва иска и моли за неговото отхвърляне, претендира присъждане на направените разноски.

За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:

Между страните не се спори, че на 21.09.2018 г. между ищеца, в качеството на купувач и първия ответник- З. Д., в качеството на продавач, е сключен представеният по делото в препис, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - съставляващ 147/458 кв. м. ид. ч. дворно място, представляващо част от парцел VI-1802, в квартал 128А по плана на гр. Поморие, заедно с построената в парцела полумасивна жилищна сграда и два навеса за сумата 10 000 лв. Съгласно договора страните се задължили в срок до 21.09.2021 г. да се явят пред посочения в договора нотариус и да сключат окончателен договор за покупко продажба на недвижимия имот. По отношение на цената, страните се уговорили да се плати от купувача на четири вноски, като първите три вноски в размер по три хиляди лева са платими както следва -първата при подписване на договора; втората в срок до 21.09.2019 г.; третата в срок до 21.09.2020 г. , а четвъртата вноска в размер 1000 лв. платима в срок до 21.09.2021 г.. Не е спорно между страните, че към 10.09.2020 г. ищецът заплатил първите две вноски и половината от третата вноски. Не се спори и относно това, че към 21.09.2021 г. не е била заплатена пълната цена на процесния имот така както е било уговорено в предварителния договор и не се е стигнало до сключване на окончателен договор между страните. Сумата от 2500 лв. е била изпратена от ищеца на ответника с пощенски запис, с два превода - 2000 лв. на 29.09.2022 г. и 500 лв. на 30.09.2022 г. с посочено основание – продажна цена за имот, като по делото няма доказателства дали ответникът е получил тази сума . С представения нотариален акт №169/28.10.2022 г. , том 2, дело №365/2022 г. ответникът З.Д., чрез пълномощника Г.Я.., упълномощен с представеното по делото пълномощно, продал процесния имот на ответницата Д. Я., като по делото не е спорно, че пълномощникът е син на ответницата-приобретател на имота. В качеството на свидетели са разпитани К.Х.- внучка на ищеца, Б.С. и М.А.- двамата без роднински връзки със страните. Св.Х. сочи, че от раждането си е живяла в имота заедно с дядо си и той имал уговорка с ответника да я купи, като дядо и имал два договора с ответника за покупка на къщата и плащал на ответника по тези договори. Според свидетелката през м.септември 2

2022 г. ищецът приготвил пари за да плати последната вноска за къщата, но ответникът отказал да я прехвърли и започнал да иска наем. След това лице представило се за адв.Г.Я. се обаждал на дядо и, като му казвал да напусне имота, защото той го е купил. През м.ноември 2022 г. ответницата дошла заедно със сина си в имота и казали на ищеца, че са купили имота. Св.С. сочи, че синът на ответницата и ответника са приятели и през деветдесетте години ответникът ги е канил на гости в имота. Св.С. сочи, че ответникът предложил на ответницата да купи имота и за целта направил пълномощно на сина и- Г.Я., като свидетелят и Г.Я. отишли преди сделката да огледат имота , но не влезли вътре. Св.А. сочи, че се познава с ответника, който преди около петнадесет години го завел в имота за да извърши ремонт на оградата, но не успял да извърши ремонта, тъй като било заключено.

Св.А. сочи, че в имота от дълги години живеел под наем, непознат за него човек, който според него имал намерение да купи къщата, но нямал пари и не си плащал редовно наема.

Къщата била годна за обитаване и в нея не са правени ремонти според този свидетел.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: В чл.135 от ЗЗД е предвидено, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

В случая се твърди, че вземането на ищеца е възникнало поради неизпълнение на сключен между страните предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот сключен между ищеца и първия ответник, по който последният не изпълнил задължението си да прехвърли собствеността на ищеца, въпреки изпълнението от негова страна на задължението и да заплати договорената продажна цена на имота. Следователно ищецът следва да установи качеството си на кредитор по отношение на ответника на заявеното в исковата молба основание- неизпълнение на договор за покупко продажба сключен с ответника и съответно възникнало в полза на ищеца вземане. На следващо място следва да се установи, че първия ответник е сключил договора, за който се претендира, че е недействителен по отношение на ищеца, като е знаел, че го уврежда, а предвид това, че процесният договор, чието обявяване за недействителен се иска, е възмезден, следва да се установи, че третото лице- ответницата също е знаело за увреждането. В случая качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник, се установява от представения предварителен договор от 21.09.2018г. сключен между тях, в който е предвидено задължение за ответника да прехвърли собствеността на процесния имот на ищеца. Съдът 3 намира,че не следва да се изследват възраженията на ответника що се отнася до изпълнението на договора от страна на ищеца, доколкото са неотносими към спора по чл.

135, ал. 1 ЗЗД, и съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес, щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка /в този смисъл – Решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г. по описа на ВКС, III Г0/, като относно качеството кредитор и обстоятелствата подлежащи на установяване за целите на производството по чл.135 от ЗЗД в същия смисъл са и мотивите към т.2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Що се отнася до сключване на договора с ответницата с намерението на длъжника да увреди кредитора, съдът намира , че не може да се направи категоричен извод в тази насока от доказателствата по делото, предвид и признанието на ищеца, че през 2022 г. , година, далеч след крайната дата за сключване на окончателен договор, ответникът му е поискал да плати 2000 лв. като наем, а не остатъка от продажната цена по предварителния договор. Като алтернатива ответникът е заявил на ищеца, че може да сключат нов предварителен договор за покупко-продажба, но за по-висока цена, а ако ищецът не е съгласен, ответникът му казал, че ще продаде имота на друг купувач. От изложеното е видно, че ответникът е считал предварителния договор с ищеца за прекратен и е претендирал наем за ползването на имота след датата определена за сключване на окончателен договор. Доколкото обаче, не се установява, че ответникът е направил изрично изявление пред ищеца, че счита предварителния договор за развален, съдът прие, че не е оборена презумпцията за знание на ответника, че уврежда кредитора си с продажбата на имота на трето лице- ответницата. Що се отнася до ответницата, същата не е договаряла лично с ответника за сключване на процесния договор, доколкото същият е сключен чрез пълномощник и не е била запозната с отношенията между ищеца и ответника по повод предварителния договор, за който няма доказателства да е доведен до знанието на трети лица, включително и да е станал известен на ответницата, която не е от категорията лица по чл.135, ал.2 от ЗЗД, за които знанието се предполага. Действително св.Х. сочи, в показанията си, че ответницата е посетила заедно със сина си имота през м.ноември 2022 г., но това е станало след сключване на договора и очевидно по повод разговори за освобождаване на имота от наемателя и встъпване на новия собственик във владение. Що се отнася до твърденията на св.Х. за заплахи по телефона от страна на пълномощника и син на ответницата към ищеца, същите са неконкретизирани по време и не може да се направи извод дали са осъществени преди или след сключване на процесния договор, а също така и не могат да послужат за идентификация на лицето осъществило телефонния разговор с ищеца, като в случая предвид и обстоятелството, че свидетелката е роднина на ищеца и живее с него в същата къща, следва да се приеме за заинтересована от изхода на делото и показанията и в тази им част не следва да се кредитират, предвид това, че не се подкрепят от доказателствата по делото. Пълномощникът, представлявал ответника при сключване на процесния договор-адв.Г.Я., действително е син на ответницата, но това обстоятелство само по себе си не предполага негово знание за увреждане на кредитора и още по-малко знание на ответницата за това, като противното не се установява от доказателствата по делото.

Поради изложеното съдът прие, че ищецът не доказа при условията на пълно и 4 главно доказване факта, че ответницата е знаела, че уврежда ищеца със сключването на процесния договор с ответника, поради което искът се явява недоказан по своето основание и същият следва да се отхвърли.