Решение № 6834 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6834 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100505118 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 05.03.2025 г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20136718/18.02.2025 г. по гражданско дело № 61834/2018 г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че М. Ц. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 944,26 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017 г. и сумата от 123,63 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 21.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. 83643/2017.

Въззивникът оспорва първоинстанционното решение при твърдения, че по делото е установено, че въззиваемият е собственик на топлоснабдения имот. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да уважи изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемият М. М. не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. С молба вх. № 103910/05.09.2025 г. излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че от 2011 г. не живее в процесния имот и не дължи процесните суми.

Привлечено от ищеца трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взима становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в 1 жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. /отм./ и съгласно чл.

150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда - етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.

1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /в този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС/.

В случая приетите по делото доказателства не установяват ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия в имота през процесния период.

Видно от представената справка от Столична община – район „Студентски“ Ц. М. Ц., 2

В. Ц.а И. и Т. М.а Ц.а са придобили процесния апартамент по силата на Договор от 27.09.1972 г. по реда на Наредба за държавните имоти от 27.09.1972 г. На следващо място са представени удостоверения за наследници, видно от които Ц. М. Ц. и Т. М.а Ц.а са починали и са оставили за свои законни наследници М. Ц.а Р., В. Ц.а М.а и въззиваемия М. Ц. М.. В същото време обаче по делото е представена и молба от 1981 г., с която М. Р. и М. М. са направили отказ от наследството на баща си Ц. М. Ц., но от същата не става ясно дали има издадено от районен съд по местооткриване на наследството удостоверение за вписване на отказа в специалния регистър на съда по реда на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН. Приета като доказателство по делото е и искова молба от 10.06.2015 г., съгласно която М. Р., Д.Д. и М. М. са предявили иск за делба на процесния недвижим имот при твърдения, че се явява съсобствен помежду им. При съвкупна преценка на така представените от „Топлофикация София“ ЕАД доказателства не може да бъде установено дали въззиваемият М. Ц. М. през процесния период е бил съсобственик на недвижимият имот, още по – малко да бъде определен делът му в съсобствеността.

Същевременно се установява, че за имота е сключен индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и длъжника в заповедното производство Ц.М., видно от представеното от ищеца заявление – декларация от 23.01.2006 за откриване на клиентска партида, което обстоятелство, съобразно гореизложената нормативна уредба, изключва отговорността на останалите страни по чл.

153, ал. 1 ЗЕ.

С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника. Въззиваемият не е направил разноски по делото и такива не му се следват.

На третото лице помагач разноски не се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20136718/18.02.2025 г. по гр. д. № 61834 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 59 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3