Присъда № 13 от 11.07.2022, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 13/11.07.2022 г. ПО НОХД № 167/2022 г. по описа на ИРС, І състав

Районна прокуратура - Ихтиман е повдигнала обвинение срещу Р. Н. СЛ. з а това, че за времето от 12.12.2013г. до 16.12.2013г., в условията на продължавано престъпление, в различни населени места в България, действайки в съучастие с помагачите В Д Ш. и Д П К, с цел да набави за себе си имотна облага, въвел в заблуждение различни лица – А.Н. и М.Г. , че е посредник на фирма „аб” ЕООД гр.д и ще им достави амониев нитрат на цена от 455 лв. без ДДС за тон и с това им причинил имотна вреда в особено големи размери на обща стойност 51 870 лв. и деянието представлява особено тежък случай, както следва:

- на 12.12.2013г. в град ш , е въвел заблуждение М Райчев Г. чрез В.Ш., че е посредник на фирма „аб” ЕООД гр.д и ще му достави амониев нитрат на цена от 455 лв. без ДДС за тон и е получил чрез дк изтеглената на 13.12.2013г. сума от сметка ..... при „П ърва инвестиционна банка“ АД и с това причинил имотна вреда в размер на 19 110 лв. , - на 13.12.2013г. в с. с, обл. Софийска, е въвел в заблуждение АЛ. Н. Н. чрез В.Ш., че е посредник на фирма „аб” ЕООД гр.д и ще му достави амониев нитрат на цена от 455 лв. без ДДС за тон и е получил чрез дк изтеглената на 14.12.2013г. сума от сметка ..... при „П ърва инвестиционна банка“ АД и с това причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв., - на 16.12.2013г. в с. с, обл. Софийска, е въвел в заблуждение АЛ. Н. Н. чрез В.Ш., че е посредник на фирма „аб” ЕООД гр.д и ще му достави амониев нитрат на цена от 455 лв. без ДДС за тон и е получил чрез дк изтеглената на 16.12.2013г. сума от сметка ..... при „П ърва инвестиционна банка“ АД и с това причинил имотна вреда в размер на 27 760 лв. престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт е предаден на съд и В. Д. Ш. с ЕГН **********, за това, че за времето от 12.12.2013г. до 16.12.2013г., в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно по НОХД 2919/2012 по описа на РС В, в условията на продължавано престъпление, в различни населени места в България, действайки като помагач, в съучастие с извършителя Р Н. С. и помагача дпк, с цел да набави за себе си имотна облага, улеснил Р.С. като е въвел в заблуждение различни лица – А.Н. и М.Г. , че е посредник на фирма „аб” ЕООД гр.д и ще им достави амониев нитрат на цена от 455 лв. без ДДС за тон и с това им причинил имотна вреда в особено големи размери на обща стойност 51 870 лв. и деянието представлява особено тежък случай, както следва:

-на 12.12.2013г. в гр . ш, е въвел в заблуждение М Р Г., че е посредник на фирма „аб” ЕООД гр.д и ще му достави амониев нитрат на цена от 455 лв. без ДДС за тон и е улеснил Р.С. да получи чрез Д П К изтеглената на 13.12.2013г. сума от сметка ..... при „Първа инвестиционна банка“ АД и с това причинил имотна вреда в размер на 19 110 лв.

- на 13.12.2013г. в с . с, обл. Софийска, е въвел в заблуждение АЛ. Н. Н., че е посредник на фирма „аб" ЕООД гр.д и ще му достави амониев нитрат на цена от 455 лв. без ДДС за тон и е улеснил Р.С. да получи чрез Д П К изтеглената на 14.12.2013г. сума от сметка ..... при „Първа инвестиционна банка“ АД и с това причинил имотна вреда в размер на 5 000 лв.,

- на 16.12.2013г. в с . с, обл. Софийска, е въвел в заблуждение АЛ. Н. Н., че е посредник на фирма „аб” ЕООД гр.д и ще му достави амониев нитрат на цена от 455 лв. без 1

ДДС за тон и е улеснил Р.С. да получи чрез Д П К изтеглената на 14.12.2013г. сума от сметка ..... при „Първа инвестиционна банка“ АД и с това причинил имотна вреда в размер на 27 760 лв. - престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК

Подсъдимият Р.С. в присъствието на адв. В.П., заявява, че желае производството да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ НПК, тъй като признава изцяло фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират нови доказателства за тези факти. В съдебни прения изразява съжаление на стореното.

Подсъдимият В . Ш . в присъствието на адв. Е.Д. също заявява, че желае производството да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ НПК, тъй като признава изцяло фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират нови доказателства за тези факти. В съдебни прения мпризвана вината си и моли за пониско наказание.

Представителят на ИРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че престъплението, извършено от С. и Ш. са доказани от обективна и субективна страна.

Предлага по отношение и на двамата подсъдими да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което след редукцията по чл. 58а НК бъде намалено на две години.

Адвокат П. поддържа становището на представителя на РП-Ихтиман, като сочи, че съдът следва да вземе предвид при постановяване на присъдата си, че подзащитният му С. е търпял мярка за неотклонение задържане под стража и има критично отношение към извършеното

Адвокат Д. пледира, че съдът следва да съобрази при определяне на наказанието обстоятелството, че подзащитният й е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт. Освен това сочи, че съдът следва да съобрази датата на извършване на деянието.

Съдът счете, че са налице основанията на чл. 370 и сл. НПК, признанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва признанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след преценка на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и писмените доказателства по досъдебно производство № 162/2015 г. по описа на ГДНП-МВР по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подс. Р.С., и В.Ш., както и дк били познати.

В началото на 2013г. в гр. Костенец дк се запознал със св. Ж М докато извършвали строително ремонтни дейности по болницата в града. По-късно през лятото те се преместили да работят в Свети Влас, а св. М наел квартира в град В. Там дк го запознал с подс. Р.С., който се представил на М като търговец на зърно и поискал от него да му извърши някои услуги – да подписва пълномощни пред нотариус в град В и да тегли пари от клон на „пиб“ АД срещу възнаграждение от 100-150 лева на теглене.

Св. М се съгласил, като преди всяко посещение при нотариус обвиняемият Р.С. давал на М лична карта със снимка на М, но с чужди лични данни. През есента на 2013 г. три пъти представял тази лична карта пред нотариус и подписал три пълномощни от името на други лица.

На 27.09.2013 г. подс. С. дал на М лична карта с негова снимка, но личните данни на И В И. М представил тази лична карта на св. С Г.а Ж – помощник нотариус по заместване в нотариалната кантора на нотариус Л Г с район на действие Районен съд В, която заверила пълномощно, с което И В И в качеството му на управител на „аб“ ЕООД упълномощил Д Г.

2

М да открива банкови сметки без ограничение на вида и валутата на сметката, да се разпорежда неограничено със средствата по всички сметки на „аб“ ЕООД, да внася и тегли неограничено суми в брой, да извършва всякакви преводи, да сключва договори за срочен депозит и да се разпорежда неограничено с внесените на депозит суми. След като пълномощното било нотариално заверено М го дал на подс. С..

По същото време дк запознал подс. Р.С. и със свидетеля Д Г. М, негов приятел от миналото, живеещ в град Б. С. се представил и на М като търговец на зърно и му поискал няколко услуги – да разкрие банкова сметка в „пиб” АД и срещу възнаграждение да тегли пари от клона на банката в град В.

С. дал на К пълномощното, с което И И упълномощавал Д М, както и печат на дружеството „аб“ ЕООД град д. Същият ден К завел св. Д М пред клон на „пиб” АД в град В и му предоставил пълномощното. На 01.10.2013г. М, в качеството си на упълномощено лице от И В И, разкрил банкова сметка № ..... в „пиб” АД клон В.

Също през есента на 2013 г. подс. Р.С. дал на обв. В. Д. Ш. карта за мобилен телефонен номер **********. Тази карта се водела на името на св. К В Н. от град София, страдащ от психическо заболяване – лека олигофрения. С. се уговорил с Ш. той да се свързва със земеделски производители от различни части на България и да им отправя оферти, представяйки се за търговски посредник на „аб“ ЕООД, занимаваща се с доставка на амониев нитрат от „Агрополихим“ град д.На 12.12.2013г. и на 13.12.2013г. обвиняемият Ш. осъществил контакт и провел разговори от мобилен телефон с номер ********** със зърнопроизводителите АЛ. Н. Н. от село с и М. Р. Г. от град ш, представяйки се с фамилията Г. Предложил им да им достави амониев нитрат на цена по-ниска от пазарната по това време - 455 лв. без ДДС за тон. След проведените разговори с А.Н. от с. с той поръчал да му бъдат доставени 60 тона от химическия препарат. М.Г. от гр. ш също поискал да му бъде доставен амониев нитрат – 35 тона. Подс. Ш. обяснил на земеделските производители, че първо трябва да направят парични преводи по банков път в полза на „аб“ ЕООД и след това камионите с амониев нитрат щели да натоварени и изпратени към тях. Подс. Р.С. изготвил две фактури, фактура с № 1479511/12.12.2013г. за сумата от 32 760 лв. и фактура с №1479510/29.11.2013г. за сумата от 19 110 лева, на които вписал, че са издадени от „аб“ ЕООД и са подписани св. В В – Търговски директор. Във фактурите била вписана и банковата сметка № ....., открита по-рано от св. Д М в „пиб” АД клон В. Двете фактури били изпратени на електронните адреси на Н. и Г. от имейл [email protected].

На 12.12.2013 г. св. М.Г. превел по сметката сумата от 19 110 лева по издадената фактура.

На 13.12.2013 св. А.Н. превел по сметката сумата от 5000,00 лева – аванс, а на 16.12.2013 г. и сумата от 27 760 лева – окончателно плащане по издадената му фактура.

След извършените преводи от страна на Н. и Г. - на 13.12.2013г., 14.12.2013г. и 16.12.2013г., подс. Р.С. и дк се обаждали на свидетеля Д М да пътува до град В, където от клон на „пиб” АД трябвало да изтегли определени парични суми срещу уговорено възнаграждение. Пристигайки в град В, М бил очакван пред банковия клон на „пиб” АД от дк, който му давал нотариално завереното пълномощно с упълномощител И И, както и печата на фирма „аб“ ЕООД гр. д. Казвал му и каква сума трябва да изтегли от сметката.

След изтегляне на парите от сметката, К го чакал непосредствено пред клона на банката и вземал от свидетеля М пълномощното и изтеглените пари, които давал на С.. М изтеглил от в „пиб” АД клон В на 13.12.2013г. сумата от 18 500 лева, на 14.12.2013г. сумата от 5000 лева и на 16.12.2013г. за сумата от 27 000 лева.

Поръчаният амониев нитрат не бил доставен, поради което Г. и Н. опитали да осъществят контакт с мобилния телефон, от който се им се е обадил подс. В.Ш.. След като не успели да осъществят контакт се свързали с представители на „аб“ ЕООД – свидетелите Г 3

Б и В В, които след съответните проверки ги уведомили, че въпросните фактура с № 1479511/12.12.2013г. за сумата от 32 760 лв. и фактура с №1479510/ 29.11.2013г. за сумата от 19 110 лева, не са издавани от дружеството и не са подписвани от свидетеля В – Търговски директор на „аб“ ЕООД, както и за това, че дружеството няма сметка в „пиб“ АД, а в „У“ АД.

Съдът приема, че така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават един възможен извод за виновността на извършителите, няма противоречия между тях и не са наведени съмнения в така повдигнатото обвинение. Фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт са изведени от показанията на свидетелите А.Н., М.Г., Д М, Ж М, И И, В В, Г Б и К Н.. Техните твърдения са подкрепени от представените по делото писмени доказателства – банкови извлечения, нотариално заверено пълномощно от 27.09.2013 г., фактури с № 1479511/12.12.2013г. за сумата от 32 760 лева и №1479510/29.11.2013г. за сумата от 19 110 лева, протоколи за разпознаване на лица и предмети, съдебно техническата и почерковата експертизи.