Решение № 592 от 01.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Стара Загора, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20225530100160 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 07.12.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК 204915054 и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-17636252 от дата 29.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България и М. К. Р. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 201318404 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора за цесия от 19.08.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.З от ЗЗД. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка е обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в 1 настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с Изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-17636252 от 08.12.2020 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“. Съгласно чл. 9 от Условията по Договора за кредит /Договора/, страните са договорили, че всички съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на посочения в Договора адрес се считат за получени и узнати. Въпреки това ответникът е уведомен повторно, в изпълнение на изискванията на закона, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-СБНП/PLUS-l7636252 от 09.06.2021 г. от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Румяна Бончева Манджурова, peг. № 868, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Ищецът представя към исковата молба копие от уведомленията за извършената цесия с Изх. № УПЦП-БНП/PLUS-17636252 от 08.12.2020 г, както и уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS- 17636252 от 09.06.2021 г., изпращани до длъжника от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“ чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които да се връчат на ответника, заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.

Твърди, че на 29.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и М. К. Р. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-17636252, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 15000,00 лв. Застрахователната премия е в размер на 4992,30 лв.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща 2 печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 25929.86 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 5995.61 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.04.2027г. на 86 броя равни Месец погасителни вноски, всяка от които по 301.51 лв., при първа погасителна вноска 01.03.2020 г. съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.04.2027 /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUSl7636252, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 19.08.2021 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Румяна Бончева Манджурова, per. № 868, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 19.08.2021 г. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1497.65 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството. В тази връзка за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д.

20215530105473 по описа на Районен съд - Стара Загора е издадена Заповед за изпълнение.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да 3 вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на I- во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. К. Р., че същия дължи на ищеца дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми по договор за потребителски кредит № PLUS-17636252, сключен на 29.01.2020 г., а именно:

•

14866.02 лв., представляващи главница за периода от 01.05.2020 г. до 01.04.2027 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 19.08.2021г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;

•

5446.00 лв., договорна лихва за периода от 01.05.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 19.08.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;

•

1497.65 лв., обезщетение за забава считано от 02.05.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда; За периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;

• законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото и з заповедното производство разноски.

Ищецът сочи, че доколкото с установителния иск твърди настъпването на предсрочната изискуемост в момент преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на база този юридически факт иска от съда да установи тези твърдения, то с осъдителния иск правопораждащият юридически факт на предсрочната изискуемост се твърди да е настъпил в един последващ момент - връчването на преписа от исковата молба на ответника и отправеното до съда искане е различно - не да установи, а да осъди.

Действително, правното основание както при установителния, така и при осъдителния иск е едно и също - договорът за кредит, но за ищеца не е без значение дали поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди заявлението съдът ще присъди само падежиралите вноски по кредита към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, или ще вземе предвид уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в хода на процеса и по този начин ще присъди всички непадежирали вноски по кредита до крайния срок на договора. В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. пот. д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също 4 основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В така цитираното Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 не е изследван въпросът „Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?". Доколкото този въпрос не е обсъждан в по-късно постановеното тълкувателно решение, то следва към настоящия момент да се приложат разпоредбите на действащото предходно тълкувателно решение - т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В последното е прието, че по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска. В настоящия случай този факт е уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост посредством връчването на препис от исковата молба. В Тълкувателно решение № 4/201 Зг. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС са изложени съображения относно хипотеза, в която волеизлявлението за предсрочната изискуемост е материализирано в исковата молба и същото е получено от ответника в хода на производството, които следва да се възприемат в следния смисъл: ако се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане, което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Така Решение № 139/05.11.2014 по дело №57/2012 на ВКС, ТК, I т. о. Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл.