Определение № 431 от 21.08.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. София, 21.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря М. Д. Жаблянова в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600522 по описа за 2024 година Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НПК, образувано по жалба от осъдения Г. В. Д. от гр. Б., подадена чрез защитника му адв. И. А., срещу определение от 28.06.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 326/24 г. по описа Районен съд - гр. И., с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № *******, ведно със свидетелство за регистрация - част 2 и контактен ключ, собственост на Г. В. Д..

Жалбоподателят обжалва посоченото определение с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като иска да бъде отменено и автомобилът да му бъде върнат. Твърди, че обжалваното определение противоречи на Конституцията на Република България, представлява прекомерно тежка санкция, несъразмерна с извършеното деяние, която накърнява правото му на частна собственост.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С. окръжна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди обжалваното определение. Счита че с него разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 НК е приложена правилно, същата не противоречи на Конституцията, а установената средната пазарна стойност на отнетия автомобил – 1 098 лв. посредством извършената в хода на въззивното съдебно следствие оценителна експертиза, сочи, че отнемането не се явява прекомерна санкция.

Защитникът адв. И. А. моли да се отмени атакуваното определение.

Осъденият Г. В. Д. не се явява и не взема становище.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени 1 в частната жалба, атакуваното определение на районен съд - И. и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 319, ал. 1, вр. чл.

306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:

Със споразумение, одобрено на 28.06.2024 г. по н.о.х.д. № 326/24 г. по описа на районен съд – И., жалбоподателят Г. В. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, затова че 21.06.2024 г. в гр.

К., обл. С., по ул. „********“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Шкода Фабия“, с рег. № ******* след употреба на наркотични вещества, поради което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в размер на 250,00 лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е наложил на Г. В. Д. и наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от осем месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на това наказание е приспаднал времето, през което обвиняемият е бил лишен от това право по административен ред, считано от датата на извършване на деянието – 21.06.2024 г. и до влизане в сила на определението, с което е одобрено споразумението.

След одобряване на споразумението първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 НПК и по приложението на разпоредбите на чл. 343, ал. 5 НК (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.), като е отнел в полза на държавата управляваното от осъдения моторно превозно средство, след като е установил, че то е негова собственост.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК инкриминира по наказателен ред управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието по настоящето дело, а именно в редакцията, обн.

ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм., бр. 74 от 2015 г., доп., бр. 67 от 2023 г., приложима по аргумент от чл. 2, ал. 2 НК, законодателят е предвидил кумулативното приложение на наказанията: лишаване от свобода от една до три години, глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (чл. 343г НК).

За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да се присъди равностойността му.

Правоприлагането на посочената разпоредба предизвика противоречива съдебна практика. Възникналите затруднения в правоприлагането на чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 1 - 4 НК и конкретно нейната конституционосъобразност беше предмет на разглеждане и от Конституционният съд на РБ, който беше сезиран 2 с искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 НК в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. В свое решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Съдът прие, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е противоконституционна, а е налице „слабост на законодателната техника“, която може да бъде преодолЯ. по пътя на тълкуването, съобразно практиките на Съда на ЕС и ЕСПЧ.

Съобразявайки цитираното решение на КС на РБ, настоящият състав споделя разбирането, че правоприлагането на чл. 343б, ал. 5 НК и предвиденото там отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, следва да се съобрази с принципа на пропорционалност на наказанията, прогласен в чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС.

Решаването на този въпрос предполага най-напред да се изясни правната природа на наказателната мярка „отнема в полза на държавата [...] моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му“, предвидена в чл. 343б, ал. 5 НК.

Съпоставката на характеристиките на наказанието и на мерките по чл.

53, ал. 1 НК дава основание да се приеме, че мярката по чл. 343б, ал. 5 НК има характеристики на наказание - по своята същност е санкционна, носи белезите на имуществено наказание, изразява се в принудително отчуждаване на собственост, което по своя гражданскоправен ефект е идентично с конфискацията, но тази мярка, както и мерките по чл. 53, ал. 1 НК, без да са наказание, се прилагат по отношение на вещи, пряко свързани с извършеното престъпление.

За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната отговорност за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са санкционни последици от друг порядък, налагат се независимо от наказателната отговорност, имат други предпоставки и цел. Прилагането им не зависи от преценката на съответния държавен орган, като единствената предпоставка за това е наличието на извършено умишлено престъпление.

Макар и да имат санкционен елемент, водещ е техният превантивен ефект – отнемане на възможността за извършване на нови престъпления или извличане на облага от престъплението.

Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, извършено на специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК (Ред., Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.), се приема в практиката като своеобразна „гражданско-правна санкция“ по повод противоправното поведение на дееца. Независимо от своя обременяващ за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на чл. 37 НК, поради което и не е обхванато от споразумението, и за районният съд не е съществувала правна възможност по чл. 55, ал. 3 НК да не приложи тази разпоредба, като първоинстанционният съд правилно, в съответствие с 3 предвиденото в чл. 383, ал. 2 НПК по приложението на чл. 53 НК, се е произнесъл с обжалваното определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК обаче има за цел допълнително да санкционира управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества и в този смисъл не е реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест от принудителните мерки по чл. 53 НК, които имат предназначение да отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят извършването на друго престъпление. С посоченото от законодателя съдържание имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК повече се доближава до предвиденото в българското законодателство наказание „конфискация на налично имущество“ по смисъла на чл. 44 НК, доколкото предвижда отнемане в полза на държавата на собственото на дееца моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а когато това не е възможно, поради обстоятелството, че моторното превозно средство не е собственост на дееца, се предвижда присъждане на равностойността му. Но за целите на настоящото производство съдът намира, че предвид използваната от законодателя формулировка в разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 НК не е уредено наказание „конфискация“ по смисъла на чл. 44, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 НК, а и промЯ.та в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата на чл.

37 НК, предвиждаща общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление.

На следващо място имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.

Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу Commissione Nazionale per le Società e la Borsa/.

Тежестта на посочената санкция също я дефинира като такава с наказателноправен характер, тъй като предвид стойността на моторните превозни средства в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме имущество или ще се присъди равностойността му, по размер, който надхвърля максималния размер на предвиденото наказание глоба (1 000 лв.) и в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от наказанието „глоба“ по смисъла на НК, а в някои случаи е възможно да доведе и до значително намаляване на имуществото на дееца.

Следователно отнемането на моторното превозно средство, предвидено в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК, има наказателноправен характер, поради което следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, т.е. тежестта на санкцията трябва да 4 съответства на тежестта на съответното престъпление.

Съдът на ЕС вече е имал възможност да се произнесе по направените от българските съдилища преюдициални запитвания по С-707/17, С-335/18, С336/18, отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл. 251, ал. 2 НК (отм.), предвиждаща, че предметът на престъплението – недекларираната сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на държавата, с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието. В своите актове Съдът на ЕС възприема националния ни институт по чл. 53 НК (отнемането на вещи по чл. 53 НК в полза на държавата) като санкция с наказателноправен характер.