Решение № 26 от 25.02.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. К., 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. К.ова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Невена К. К.ова Въззивно гражданско дело № 20255100500238 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на настоящото въззивно производство е въззивната жалба вх. N 6298/02.06.2025 г. по входящия регистър на РС – К., подадена от Б. И. М. от с.В., общ.К., чрез представител по пълномощие, срещу решение N 219/30.04.2025 г. по гр.д.

N 1494/2023 г. по описа на РС – К., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. И.

М. от с.В., общ.К., против А. К. М., А. К. Х. и Г. К. Е., всички от с.В., общ.К. иск за признаване за установено, че Б. И. М. е собственик на следния недвижим имот: 1/8 идеална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирА.та територия на село В., област К., целият с площ от 157 кв.м., при граници и съседи от север и от запад: неурегулиран поземлен имот на И. Б. М., от юг неурегулиран поземлен имот на М. К.. В посочената част решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, с искане да се отмени и предявеният установителен иск да се уважи изцяло, ведно с направените по делото разноски. Изложени са оплаквания за неправилен А.лиз от първоинстанционния съд на писмените и гласните доказателства, както и на заключението на вещото лице по изслушА.та съдебно-техническа експертиза и на извода му, че процесният имот не е идентичен с представения от ищеца документ за собственост –нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение 1 и наследство N 182, т.3, д. N 571/2019 г. на помощник нотариус при нотариус Д. Г., като се излагат подробни съображения относно идентификацията на поземления имот и обстоятелствата, на които се основава правото на собственост на въззивника. С въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят нови доказателствени искания.

Въззиваемите А. К. М., А. К. М. и Г. К. Е. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез представител по пълномощие, с отговор оспорват въззивната жалба, с искане да се потвърди обжалваното съдебно решение и да им се присъдят разноски за въззивна инстанция. С отговора на въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят нови доказателствени искания.

Третите лица-помагачи А. Ф. М., Б. И. Б. и С. И. М. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са подали отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът лично и с представител по пълномощие поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемите не се явяват и не се представляват, като поддържат отговора на въззивната жалба с писмено становище чрез представител по пълномощие.

В съдебно заседание третото лице - помагач Б. И. Б. счита въззивната жалба за основателна и моли да се уважи.

В съдебно заседание третите лица – помагачи А. Ф. М. и С. И. М. не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството по гр. д. N 1494/2023 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по подадена от Б. И. М. от с.В., общ.К. искова молба против А. К. М., А. К.

Х. и Г. К. Е., всички от с.В., общ.К. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/8 идеална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирА.та територия на село В., област К., целият с площ от 157 кв.м., при граници и съседи от север и от запад: неурегулиран поземлен имот на И.

Б. М., от юг - неурегулиран поземлен имот на М. К. и от изток – улица, ведно с частично разположената в имота Стара двуетажна къща, на основание наследствено правоприемство и давностно владение, осъществявано първоначално от праводател на ищеца и негов баща – И. Б. М./И. Б.М./, а впоследствие от ищеца и сънаследниците му 2 като универсални правоприемници на посочения праводател, които сънаследници като притежаващи остА.лите идеални части от имота са привлечени от ищеца като трети лица-помагачи по делото. Правният интерес от предявяване на исковете ищецът обосновава с оспорване на правото му на собственост за процесните имоти - земя и сграда от ответниците, в т.ч. и чрез снабдяване с нотариален акт през 2021г., с какъвто вече/по давностно владение и наследство/ се били снабдили ищецът и третите лица помагачи през 2019г. За индивидуализиране на претендирания имот към исковата молба е представена Скица N КР-СС-371/598/26.09.2023г. на ТС на община К., като в подадената въззивна жалба се сочи, че спорният имот на тази скица е отбелязан с цифрата „1“ и е с граници от запад –ПИ N 88, от север –ПИ без планоснимачен номер, от изток-улица, от юг-пътека, а съгласно комбинирА. скица, представляваща приложение N 1 към заключение на СТЕ, съставена по неодобрен кадастрален план /цифров модел/ процесният имот е поземлен имот N 87, граничещ от запад с ПИ N 88, от север с ПИ N 101, от изток – улица, от юг-пътека. Във въззивната жалба се излагат твърдения, че представената към исковата молба скица N КР-СС-371/598/26.09.2023г. отразява имота по площ, граници и данни за собственици, като посоченият по нея ПИ N 1 съвпада почти изцяло с посочения ПИ N 87 по комбинирА.та скица към заключението на вещото лице, което заключение дава положителен отговор, че процесният имот е идентичен с този по титула за собственост на ищеца и който имот е различен от този по нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение и издръжка N 173, том 1, дело N 293/1987 г. на нотариус при РС-К., притежаван от А.К.И. и „дарен“ на сина й И. Б. И., с площ 620 кв.м. с двуетажна къща. В тази връзка изложените обстоятелства, на които се основава предявеният иск е, че приживе А.К.И.

- баба на ищеца прехвърля с посочения нотариален акт за прехвърляне на имот срещу за задължение и издръжка на И. Б. М. /И. Б.М./ -баща на ищеца 1/2 идеална част от собствен неурегулиран имот с площ от 520 кв. м., заедно с 1/2 идеална част от построената в имота двуетажна къща, попадащ в чертите на село В., област К. и който имот граничи с процесния имот от север и от запад, като в части от двата имоти попада прехвърлената стара двуетажна сграда, чието установяване на право на собственост на ищеца също е претендирано с исковата молба, която защита не се поддържа пред въззивната инстанция, при твърдение, че в процесния имот такава сграда вече не съществува. По-нататък в исковата молба се сочи, че процесният поземлен имот с площ от 157 кв. м. не е бил изрично прехвърлен приживе с писмен документ от А.К.И. на сина й И. Б.М. /И. Б. М./, но след 1989г. бащата на ищеца, заедно с цялото си семейство, в т.ч. и с майка си А.К.И., се изселили и се установили да живеят в Република Турция, но заключили двата поземлени имота и двете къщи, и не допускали други лица да влизат и да ги обитават без тяхно знание и съгласие.

Същите идвали в стрА.та и посещавали имотите периодично, полагали грижи за тях и упражнявали правото си на собственост. След смъртта на А.К.И. на 14.02.1999 г., 3 бащата на ищеца до смъртта си на **,**,**** г. сам владеел срещу остА.лите наследници на А.К.И. и считал за собствени, както 1/2 идеални части от прехвърления му от майка му приживе недвижим имот, така и остА.лата 1/2 идеална част от същия имот, както и изцяло процесния имот и находящите се в двата имота две жилищни постройки, които в съвкупността си са оградени заедно и формират границите на наследения и придобит поради владение с намерение за своене имот, което свое твърдение поддържа във въззивната жалба и така, като показва ситуацията на имота графично на стр.4 от тази жалба. Ищецът сочи, че след смъртта на баща му, неговите наследници А. Ф. М., Б. И. М., Б. И. Б. и С. И. М. продължавали необезпокоявано да владеят имотите и да ги считат за свои, като за придобитото по наследство от наследодателя им И. Б. М. /И. Б.М./ и по действието на изтекла в полза на наследодателя и в тяхна полза придобивна давност, на името на ищеца, майка му, брат му и сестра му, след 2000-та година били издадени следните документи, удостоверяващи правото им на собственост, а именно нотариален акт за собственост върху недвижим имот N 39, том 6, peг. N 9778, дело N 1001/2006 г. на К. Д. - нотариус със съдебен район PC- К. и peг. N 020 в регистъра на НК за собственото им дворно място с площ от 520 кв. м., попадащо в границите на село В., както и за изградената от И. Б. М. в имота нова двуетажна къща съгласно Разрешение за строеж N 47/1988 г. на община К., както и нотариален акт от 2019г. за процесния имот. Излагат се твърдения, че ответниците са деца и наследници на чичото на ищеца по бащина линия К. Б. М., като единият от тях - Г. К. Е. и съпругът й Ш. С. Е., като близки роднини и с позволението на ищеца и неговите сънаследници, преди четири години се настанили да обитават старата двуетажна къща на А.К.И., частично попадаща в процесния имот, тъй като имали имот в съседство, но там нямало къща и нямало къде да живеят.

Впоследствие, след една година Г. К. Е. предявила към ищеца и остА.лите му сънаследници претенции, че тя и нейните брат А. К. М. и сестра А. К. Х., общо били собственици на къщата и на дворното място като наследство от баща им К. Б. М., а през 2021г. Г. К. Е. и съпругът й Ш. С. Е. напуснали къщата и процесния поземлен имот, но както те, така и всички ответници не преустановили претенциите си за собственост към процесния имот на основание констативен нотариален акт, с който се снабдили през 2021г., макар в предходно дело между страните да заявили, че не оспорват правото на собственост на ищците върху процесния имот, защото считали, че същият не е идентичен с имота на А.К.. Претендира се и се поддържа пред тази инстанция в полза на ищеца да се постанови решение, с което да установи по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/8 идеална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирА.та територия на село В., област К., целият с площ от 157 кв.м., при граници и съседи от север и от запад: неурегулиран поземлен имот на И. Б. М., от юг - неурегулиран поземлен имот на М. К. и от изток – улица.

4

С общ отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответниците А. К. М., А. К. Х. и Г. К. Е., чрез представител по пълномощие, оспорват предявения иск при възражение, поддържано и пред настоящата инстанция, че процесният имот е различен от имота, от който приживе А.К. прехвърлила 1/2 идеална част на бащата на ищеца при задължение за издръжка и гледане, т.нар. от ответниците „наследствен“ имот, към реална част от който ответниците приобщили имот на трето на делото лице, различно от наследствения кръг на страните, а именно Д. М. Й. съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност N 75, т.1, д. N 142/1989г. за НУПИ с площ 67 кв.м., и за който, ведно с реалната част от наследствения им имот, с площ 284 кв.м., ведно с двуетажна полумасивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 49 кв.м., стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ 35 кв.м., ответниците като недобросъвестни владелци се снабдили с титул за собственост - нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с N 82, т.1, д. N 79/2021г. на нотариус на нотариус с рег N 774 по РНК. Изложени са твърдения, че остА.лата реална част от т. нар. наследствен имот се ползва необезпокоявано от ищеца и неговите сънаследници, към която е приобщен закупен от родителите на ищеца поземлен имот, изграждайки в него нова жилищна сграда, наред с частично съществуващата в него реална половина от старата къща, собственост на А.К.И., като така образуваният имот се ползвал необезпокоявано от ищеца при епизодичните му пребивавания през лятото. Възразява се, че процесният имот е владян необезпокоявано от ищеца и неговия праводател, както и се сочи, че в същия не е ситуирА. нито старата сграда на А.К., нито новоизградената от родителите на ищеца и този имот не е бил придобиван от ищеца и сънаследниците му, като споровете между страните дали същият е част от описания в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка N 173, том 1, дело N 293/1987 г. на нотариус при РС-К. датирали отпреди три години, по причина премахване на оградата, поставена по западната му имотна граница. Ответниците се позовават на липсата на план за урбанизирА.та територия на с.В., заявяват възражение за придобивна давност на основание чл.79, ал.1 от ЗС по отношения на процесния имот, представляващ реална част от неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирА.та територия на с.В., общ.К., с площ 284 кв.м., определени с околовръстен полигон, с трайно предназначение на територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: няма, ведно с построената полумасивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 49 кв.м., стопанска сграда със застроена площ 25 кв.м., както и паянтова сграда със застроена площ 35 кв.м., при граници на ПИ: изток-улица, запад-ПИ на А.Ш., север –имот N 98, юг-имот на А. Ф. М., при установена върху имота фактическа власт през периода 1989г.-2000 г.