Решение № 1431 от 09.08.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1431 гр. Пловдив , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330100261 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано е по искова молба от М. М. Г. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, чрез клон България, КЧТ, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 300 лева, недължимо платена сума по договор за паричен заем от ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.01.2021 г. до окончателното плащане.

Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем ***, по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. По договора ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 5000 лева. Била договорена застраховка „Защита на плащанията“ на стойност 168 лева. Била уговорена и такса „Ангажимент“ в размер на 175 лева. ГПР бил 28.18 %, а възнаградителната лихва била 14 %. Общата стойност на плащанията по договора била 5402.40 лева.

Срокът за изплащане на вземанията по договора бил 6 месеца, крайния падеж бил 05.04.2017 г.

Счита, че доколкото договорът е потребителски, същият следва по съдържание да отговаря на изискванията на ЗПК. В случая клаузата за ГПР била недействителна, доколкото не били посочен реалният размер на ГПР в договора, доколкото не са взети предвид застрахователната премия и таксата „Ангажимент“, а единствено възнаградителна лихва.

Счита, че неправилното изчисляване на ГПР води до нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Било допуснато и нарушение на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики, доколкото в договора се съдържала заблуждаваща информация относно ГПР.

Счита, че недействителността на клаузата

1 за

ГПР влече след себе си недействителност на целия договор, в това число и на клаузата за възнаградителна лихва.

Договорът бил недействителен тъй като от съдържанието му не може да се определи размерът на възнаградителната лихва, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Договорът бил недействителен тъй като в погасителния план липсвала разбивка на с изплащане на всяка погасителна вноска, какви задължения по кредита се погасяват, което бил нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.

Предвид недействителността на договора, платените по него от ищеца суми над заемната са недължимо платени и подлежат на връщане. Твърди се, че по договора ищецът заплатил сума в общ размер на 5300 лева, като от нея 300 лева са недължимо платени.

Излагат се твърдения, че искът е предявен срещу правоприемника на кредитодателя.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

От същия е постъпило становище след срока на отговора, с което оспорва иска, счита, че не е нищожен договора и клаузите по него.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът приема, че искът е предявен срещу чуждестранен търговец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Париж, чрез клон България, КЧТ, а не срещу клона, който няма качеството юридическо лице и не може да е страна в процеса. Ищецът е представил към исковата молба удостоверения, че именно „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., като юридическо лице, регистрирано във Франция е правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, страна по договора за кредит. Дори и да се приеме, че се касае за грешка при посочване на правосубектния търговец, не е налице конституиране на нов ответник, а до нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена във всяко положение на делото в общия исков процес, в този смисъл Решение № 137/10.10.2011 г. по т.д. № 869/2010 г., II ТО, Решение № 119/01.09.2017 по т.д. № 1056/2016 г., II ТО на ВКС, Определение № 176 от 28.03.2017 г. по ч.т.д. № 150.2017 г. II TO на ВКС.

По същество:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че е платил на ответника сума в размер на 300 лева над заемната сума по договор от договор за паричен заем от ***, както и доводите си за недействителност на договора за кредит.

Ответникът следва да установи валидно сключен договор за паричен заем и валидни клаузи по него, както и че в договора за кредит е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 и т.11 от ЗПК, както и основание за задържане на претендираната от ищеца сума.

Безспорно между страните е, че са сключили договор за паричен заем от ***. С посоченото от ищеца съдържание, с който на ищеца е предоставен заем в размер на 4825 лева, в който е уговорена такса ангажимент в размер на 175 лева, част от главницата в общ размер на 5000 лева, възнаградителна лихва във фиксиран размер от 234.40 лева и застрахователна премия в размер на 168 лева, както и че всички тези суми са заплатени от ищеца на ответника в пълен размер.

2

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, КЧТ представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По доводите за недействителност на договора за кредит:

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК.

След изследва съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в него не са посочени условията за прилагането на уговорения в договора лихвен процент от 40.05 %.

Видно от договор за паричен заем от *** /л.6/, в Раздел „Параметри и Условия“ е посочен годишният лихвен процент по кредита, който е 14 %, като изрично е посочено, че този лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора, предвид което не подлежи на промяна. При положение, че лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора и той е неизменен, в този случай не е необходимо да се посочват условия за прилагането му, тъй като такива условия няма. Условия по прилагане на лихвения процент се уреждат, тогава когато лихвеният процент по договора не е фиксиран и подлежи на промяна в зависимост от настъпване на определени обстоятелства. Именно в тези случаи е необходимо да се уредят в договора условията, при които ще се прилага променения лихвен процент. В Закона за потребителски кредит не е предвидено като условие за действителност на договора възнаградителната лихва да е посочена в цифрова стойност, а и същата може да се изведе от съдържанието на договора от отпуснатия кредит и, дължимите вземания по него и общо дължимата сума по договора, а именно 234.40 лева, като изчислена служебно от съда по реда на чл.162 ГПК възнаградителната лихва, съобразно уговорения процент в договора от 14% за период от 6 месеца /180 дни/ би следвало да е 337.75 лева, като в случая предвиденета в договора лихва е в по-малък размер, а именно 234.40 лева, като е съдът приема, че лихвата е начислявана за всеки период съобразно остатъка на главницата, а не върху нейния пълен размер за целия период на договора.

От договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора и как е формирана сумата в общ размер на 5402.40 лева, а именно от главница в размер на 5000 лева /която включва такса ангажимент в размер на 175 лева/, 168 лева – застрахователна премия и договорна възнаградителна лихва в размер на 234.40 лева.

3

Както беше посочено по-горе размерът на възнаградителна лихва е фиксиран за целия период на договора и не подлежи на промяна.

Всичко това е достатъчно да обоснове липса на нарушения по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба.

Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит такса ангажимент и застрахователна премия представляват скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на тези клаузи, но не и на договора като цяло.

По доводите за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

Видно от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в размер на 28.18 %, както и общият размер на всички плащания по договора в размер на 5402.40 лева – включващ главница, такса ангажимент, застрахователна премия и възнаградителна лихва, като видно от договора се приема, че именно възнаградителната лихва формира ГПР, както и таксата ангажимент. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в договора такса ангажимент и застрахователна премия следва да бъдат включени към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос относим към действителността на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19, ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

В случая безспорно е, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва и такса ангажимент, предвид което не са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, в него не се предвижда да се включват други разходи по кредита, единствения такъв е възнаградителната лихва и таксата ангажимент, които суми са фиксирани и не се променят и поради което и ГПР е непроменяем и неизменен.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 28.18 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва и какви такси се дължат, още на първата страница, както и общия размер на всички плащания по договора. Други вземания по този договор няма. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.