Решение № 90 от 14.09.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 90

***, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20263410200079 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на И. И. Д., подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Д. Д. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от М.Т.М. — началник на група в Районно управление – *** при Областна дирекция на МВР – **. С постановлението на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро, обозначена в акта и като 300 лева, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от същия закон.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на наказателното постановление и иска неговата отмяна. Поддържа, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита.

Основното възражение е, че административнонаказващият орган е посочил две предходни наказателни постановления, с които е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, без да конкретизира на кое от тях основава последващото административно наказване. Според защитата посочването на двете постановления при налагането на една глоба създава неяснота относно административното обвинение.

Излага се и довод, че срокът за изпълнение на наказанието по Наказателно постановление № **** г. е изтекъл на *** г., поради което издаденото на *** г. наказателно постановление противоречи на чл. 190 ЗДвП. Възразява се и срещу непосочването в пълнота 1 на издателите на предходните санкционни актове.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от адв. Д. Д., който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Преди приключването на устните състезания процесуалният представител заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 100 евро.

Административнонаказващият орган не изпраща представител в съдебното заседание.

В постъпилото писмено становище с вх. № *** г., подадено чрез главния юрисконсулт В.П.А., оспорва жалбата. Поддържа, че нарушението и неговият извършител са установени, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и че са спазени материалноправните и процесуалните изисквания. Иска потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима.

От приложената разписка се установява, че наказателното постановление е връчено на И. И. Д. на *** г. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на *** г., тоест в четиринадесетдневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Подадена е от адресата на санкционния акт, който има правен интерес от неговото оспорване.

Районен съд – Дулово е местно компетентен да разгледа жалбата с оглед посоченото в наказателното постановление място на нарушението — ***.

Използваният в жалбата израз, че постановлението се оспорва „в частта“, не ограничава съдебната проверка до самостоятелна обособена част от акта, тъй като с него е наложено едно административно наказание за едно описано нарушение. От съдържанието на жалбата и заявения петитум следва, че се оспорва изцяло реализираната с постановлението административнонаказателна отговорност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар решаващото основание за отмяна да не съвпада с основните доводи, изложени от защитата.

Съдът обсъди приобщените по реда на чл. 283 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН писмени доказателства, включително АУАН, обжалваното наказателно постановление, постановлението за прекратяване на наказателното производство, предходните наказателни постановления, справките за нарушител/водач, заповедите за оправомощаване и удостоверението за заеманата от издателя на обжалвания акт длъжност.

За разрешаването на спора са от значение следните установени от документите обстоятелства.

С Наказателно постановление № **** г. на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца във връзка с описан отказ от 2 проверка за употреба на алкохол и неизпълнение на предписание за медицинско изследване.

С Наказателно постановление № *** г. са наложени наказания от същия вид и размер във връзка с описан отказ от проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на съответното предписание.

Към представените преписи са приложени разписки с отбелязвания за връчване при отказ на *****г. В справките за нарушител/водач и в писмото на РУ – ***с вх. № ****г. е посочено, че двете постановления са влезли в сила на**** г.

Отразени са периоди на изпълнение на наказанията „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, съответно от *** г. до *** г. и от *** г. до *** г.

Н*** г. е съставен АУАН серия „***“ № ***. В акта е описано управление на моторно превозно средство от жалбоподателя на същата дата, около *** часа, в ***, по ул. „***“, с лек автомобил „**“, с регистрационен № ***, след лишаването му от право да управлява моторно превозно средство.

По повод същото управление е водено досъдебно производство № *** г. по описа на РУ – **, прокурорска преписка № *** г. по описа на Районна прокуратура – **, за престъпление по чл. 343в, ал. 1 НК.

От постановлението за прекратяване се установява, че в хода на досъдебното производство И. И. Д. е бил привлечен като обвиняем. Следователно не се касае само за предварителна прокурорска проверка или за отказ да бъде образувано наказателно производство, а за проведено наказателно преследване срещу конкретното лице за същото деяние.

С постановление от *** г. прокурор при Районна прокуратура – Силистра е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 3 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като е приел, че деянието съставлява административно нарушение, а не престъпление.

Разпоредено е материалите да бъдат изпратени по компетентност на административнонаказващия орган за реализиране на административнонаказателна отговорност.

В заключителната част на прокурорския акт изрично е постановено изпращане на преписи на обвиняемия и на неговия защитник. Посочено е, че постановлението подлежи на обжалване пред Районен съд – Дулово в седемдневен срок от получаването на преписа. С придружително писмо от същата дата досъдебното производство е изпратено на РУ – **.

На *** г., само два дни след издаването на прокурорското постановление, е издадено обжалваното наказателно постановление.

В неговата обстоятелствена част административнонаказващият орган изрично е посочил, че административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз основа на постановлението на прокуратурата от *** г.

За описаното управление от *** г. е наложена глобата, предмет на настоящото оспорване. Посочените дати и съдържанието на двата акта се установяват непосредствено от наказателното постановление и прокурорското постановление, приложени към 3 административнонаказателната преписка.

В приобщените писмени материали не се съдържа окончателен съдебен акт, удостоверяващ приключил преди *** г. съдебен контрол върху прекратяването, нито е установено друго обстоятелство, от което да следва, че към тази дата прокурорското постановление е придобило необходимата процесуална стабилност.

Изложените констатации се отнасят до съдържанието, последователността и правното значение на извършените процесуални действия. Те не представляват възприемане на фактическите изводи на прокурора като обвързващо установяване на извършването на административното нарушение.

Съдът дължи цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. При осъществяването не е ограничен от конкретните правни съображения, изложени в жалбата. По силата на чл. 84 ЗАНН и съответното приложение на чл. 314, ал. 1 НПК съдът следи служебно и за съществени нарушения на процесуалните правила, установими от доказателствата по делото.

Поради това неоснователността на отделни възражения на жалбоподателя не освобождава съда от задължението да отмени постановлението, когато установи друго самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.

Представените заповеди за оправомощаване № *** г. и № *** г., както и удостоверението с рег. № *** г., установяват оправомощаването на съответната категория длъжностни лица и заеманата от М.Т.М. длъжност. Отмяната на постановлението не се обосновава с липса на материална или териториална компетентност на неговия издател.

Наличието на компетентност обаче не е достатъчно за законосъобразното упражняване на административнонаказващото правомощие. Необходимо е да са изпълнени и процесуалните предпоставки за наказване в конкретния момент. Именно такава предпоставка липсва в разглеждания случай.

Член

33, ал.

1

ЗАНН установява пречка за образуване на административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата. Разпоредбата урежда задължителната последователност между двата вида производства, а не въпрос, предоставен на преценката на административнонаказващия орган.

Член 36, ал. 2 ЗАНН допуска отклонение от общото правило за образуване на административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН, когато наказателното производство е прекратено от съда или прокурора или е постановен отказ за образуването му и материалите са препратени на наказващия орган. Това отклонение не отменя пречката по чл. 33, ал. 1 ЗАНН.

Двете разпоредби следва да се тълкуват съвместно. Член 36, ал. 2 ЗАНН урежда процесуалния ред, по който може да се премине към административнонаказателна 4 отговорност, но не допуска това преминаване да бъде извършено, преди наказателното производство да е приключило по надлежния ред.

При прекратяване на наказателното производство поради преценка, че деянието представлява административно нарушение, чл. 243, ал. 3 НПК предвижда изпращане на материалите на компетентния административнонаказващ орган. Същевременно ал. 4 предоставя на обвиняемия право да обжалва постановлението в седемдневен срок от получаването на преписа. При осъществяването на съдебния контрол постановлението може да бъде потвърдено, изменено относно основанието за прекратяване или отменено, като е предвиден и последващ въззивен контрол.

Следователно самото подписване на прокурорското постановление и физическото изпращане на материалите не са равнозначни на окончателно приключване на наказателното производство.

Докато срокът за редовно съдебно обжалване не е изтекъл, съответно докато предприетият съдебен контрол не е приключил с окончателен акт, прекратяването не е придобило стабилността, необходима за отпадането на процесуалната пречка пред административното наказване.

Не води до друг извод обстоятелството, че чл. 36, ал. 2 ЗАНН не съдържа изрично словосъчетанието „влязло в сила“. Значението на употребения в нормата израз за прекратено наказателно производство не може да се определя изолирано от правилата на НПК за съдебен контрол върху прекратяването и от забраната по чл. 33 ЗАНН.

Обратното тълкуване би позволило административнонаказващият орган да наложи наказание в момент, в който съдът все още може да отмени прекратяването и наказателното преследване за същото деяние да продължи. По този начин изключението относно необходимостта от АУАН би било превърнато в средство за заобикаляне на задължителната последователност между наказателното и административнонаказателното производство.

Тук следва да се разграничи редовният съдебен контрол от възможностите за последващ служебен прокурорски контрол по чл. 243 НПК. За преминаването към административнонаказателен ред не е необходимо да се изчакват всички срокове за такъв последващ контрол. Необходимо е обаче да не бъде прескачана процедурата по съобщаване и редовно съдебно обжалване на прекратяването. Именно тази процедура е относима към разглеждания случай.

Разпечатката съдържа 54 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/354091c9-a1d3-4133-a39a-00c729fb9eb5