Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 326 от 12.06.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 448/2026
Вид
Определение № 326
Подписан
12.06.2026
В сила
12.06.2026
Състав
Недялка Николова, Виктория Росенова Стоилова, Яника Тенева Бозаджиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. София, 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600448 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК , вр. чл. 249, ал. 3 НПК .

Образувано е по частна жалба от адв. Б. М. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Е. Д., срещу определение на Районен съд - К., постановено на 15.05.2026 г. по н.о.х.д. № 286/25 г., с което в хода на разпоредителното заседание е прието, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, като е оставил без уважение възраженията на защитниците в тази насока.

Определението се обжалва с жалба само от защитника на единия от подсъдимите, като се поддържа, че при обвинение по чл. 215, ал. 1 НК, за вещно укривателство, каквото е настоящото, следва да се изрично да се посочи какво е конкретното престъпление, чрез което движимите вещи са придобити от другиго, в случая по отношение и на трите деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите. Според защитата освен посочване на това, че вещите са били противозаконно отнети, то следва да се посочи изрично дата, място, вида и регистрационния номер на всяко едно МПС, както и неговата стойност и собственика му. В случая според защитата тези нарушения са съществени, доколкото ограничават правото на подсъдимите да разберат обвинението. С изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното производство, посочени от защитника.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите в жалбата, материалите по делото и съдържанието на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок, срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на обжалване отделно от присъдата и 1 от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съдебното производство по н.о.х.д. № 286/25 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу Д. Е. Д. и Б.лав А. Т., с повдигнато обвинение за престъпление, извършено в съучастие, а именно такова по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за всеки един от тях, и срещу В. Ц.Щ.. и П. Ц. И., с повдигнати по отношение на всеки един от тях обвинения по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отново извършени в съучастие.

Проведеното пред първоинстанционния съд разпоредително заседание е второ по ред, доколкото с определение № 135 от 25.11.2024 г. е било прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 265/2023 г. по описа на Районен съд – К. на осн. чл. 248а, ал. 2 НПК, внесено с обвинителен акт за същите деяния и срещу същите лица.

В рамките на второто разпоредително заседание и след внасянето на нов обвинителен акт в съда, е образувано настоящото производство, в хода на което разпоредително заседание от 15.05.2026 г., съставът на Районен съд - К. се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, като е приел, че делото му е подсъдно, както и че не са налице основания за прекратяване или спиране на производство, поради което е насрочил делото за разглеждане в открито заседание по общия ред. Обсъждайки въпросите по чл. 248, ал. 1 т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че обвинителният акт отговаря на законовите изисквания, като в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да засягат правата на обвиняемите.

Съдебният състав в мотивите си е посочил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са посочени фактите, относно противозаконното отнемане на трите превозни средства, предмет на повдигнатото обвинение, което е достатъчно и не е необходимо описанието на тези факти да фигурира в диспозитива на обвинителния акт.

Предназначението на обвинителния акт, съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

От обективна страна деянието по 215, ал. 1 НК разкрива някои особености във връзка с предмета на посегателството. На първо място, той може да бъде единствено движима вещ, която трябва да има някаква стойност. Второто важно условие е тази вещ да е придобита от другиго чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Придобиването означава установяване на фактическа власт върху предмета, а не собственост. Ако вещта не е придобита чрез 2 престъпление или друго обществено опасно деяние, ще липсва елемент от обективния състав на вещното укривателство. Налице е една предхождаща общественоопасна, противоправна и наказуема дейност, извършена не от укривателя, а от трето лице. С други думи при вещното укривателство се касае не до директно, непосредствено, а до опосредено, индиректно неправомерно придобиване, така Решение № 220 от 16.04.1999 г. по н.д. № 155/1999 г., II н.о. на ВКС. Първоначалното престъпление трябва да предхожда непосредствено вещното укривателство. От изложеното следва, че вещното укривателство е едно „вторично“ престъпление, което е немислимо без извършването на друго /първично/ престъпление, каквото може да бъде всяко престъпление от особената част на НК, било то умишлено или непредпазливо, независимо от това дали деецът му се явява извършител, или съучастник. Не е необходимо за това първоначално престъпление да е водено наказателно производство, да има постановена и/или влязла в сила присъда, което в някои случаи може да се окаже дори невъзможно /напр. при смърт на дееца/. Същественото е, че фактическата власт върху вещта е получена неправомерно /най-често в резултат на извършено престъпление/ и укривателят знае или предполага това, но поставя вещта на място, където нейното откриване е затруднено.

В настоящият случай по отношение на вещите предмет на настоящото обвинение, а именно специален автомобил /Пътна помощ/ марка „Скания", модел „Р 124 ЛБ 360", с рег. № ..., трактор специализиран горски събирач марка „ЈСВ“ с рег. № ...... и прикачено към него специализирано ремарке с кран марка „MORE MASKINER" с рег. № .................. и тежкотоварен автомобил марка „МАН", модел „18.284" с рама WMAM41ZZZYY062965, с рег. № ....., е ясно посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, че са предмет на предхождащи вещното укривателство престъпления, а именно такива по чл. 346, ал. 1 НК, по отношение на които обаче, не са установени извършителите. Достатъчно ясно в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени собствениците на посочените моторни превозни средства, от чиято власт последните са били отнети, тяхната стойност, специфични характеристики и регистрационни номера, както и времето и мястото на извършените деяния, които обаче са останали неразкрити.

Както се посочи обаче и независимо, че първичното престъпление не е разкрито, и по отношение на него няма постановена и/или влязла в сила присъда, това не е пречка пред повдигане на обвинение за вторичното престъпление, каквото се явява вещното укривателство. Достатъчно да се докаже знанието или предположението на извършителите на последното, за това че вещта/вещите са били придобити неправомерно.

В заключение напълно несъстоятелни са възраженията на защитата, поддържани в депозираната частна жалба, относно това, че в обвинителния акт не е посочено какво е конкретното престъпление, чрез което движимите вещи са придобити от другиго, в случая по отношение и на трите деяние, за които са повдигнати обвинения на подсъдимите. Напротив ясно и последователно за всяка една от трите вещи, предмет на повдигнатите обвинения за вещно укривателство е посочено кога, къде и от владението на кого е отнета, също е посочено образуваното за всяко едно от тези престъпления досъдебно производство, както и това че всяко едно от тях съставлява престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Следва да 3 се изтъкне, с оглед доводите на защитата, че не е необходимо описание на фактите на първичната престъпна дейност, освен в обстоятелствената част на обвинителния акт, и в неговата заключителна част. В заключителната част е достатъчно да се посочи, че вещите предмет на вещно укривателство са придобити, чрез престъпление. При тази конструкция на обвинителния акт, не съществува никаква неяснота, която да възпрепятства правото на защита на всеки един от четиримата подсъдими.

След самостоятелна проверка на обвинението в цялост, настоящият въззивен състав не съзря други пороци на обвинителния акт, които да предпоставят връщането му в предходната фаза на процеса.

В заключение се налага изводът, че проверяваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба подадена срещу него – да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд - К., постановено на 15.05.2026 г. по н.о.х.д. № 286/25 г., с което в хода на разпоредително заседание е оставено без уважение направеното искане на защитниците на подсъдимите за прекратяване на производството по делото и връщането му на РП – К. за отстраняване на допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, ограничаващи правата на защита на подсъдимите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4