Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 215 от 21.02.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1696/2023
Вид
Решение № 215
Подписан
21.02.2025
В сила
01.08.2025
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 134, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 383, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 383, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 456, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Кюстендил, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520101696 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 7980/07.08.2023 г., депозирана от адв. Е. Й., АК - Кюстендил, в качеството му на пълномощник на М. Р. И., ЕГН **********, и Е. Е. С., ЕГН **********, двамата с адрес в гр.

****, против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, представлявано от С. А. Г., Т. В. М., П. Р., Д. П. С., А.В. А., Т. В. И., Д. С. Д. и Н. В. М., със седалище и адрес на управление: гр. ****.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Е. С.

И., починал на 05.07.2018 г. Наследодателят на ищците сключил договор за предоставяне на потребителски кредит с ответника, по силата на който получил в качеството си на кредитополучател сумата от 15 600 лева. С договора за кредит била сключена и групова кредитна застраховка „Живот“ № 2033 по застрахователна програма „Защита на кредита“ с „АЛИКО МЕТ ЛАЙФ ЖЗД“ АД, преобразувано в „ОББ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с праводател „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Предмет на сключената застраховка били животът и здравето на кредитополучателя, а ползващо се лице се явявал ответникът.

Застрахователното събитие настъпило с установената с акт за смърт № 0801/06.07.2018 г., съставен в гр. София, р-н „Триадица“, смърт на кредитополучателя. Това довело до пораждане на задължението на застрахователя да заплати на ползващото се от застраховката лице застрахователното възнаграждение. Посочва се, че по силата на Решение № 257352/28.10.2019 г., по гр. д. № 70084/2018 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 01.02.2022 г., „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е 1 осъдено да заплати на ответника сумата от 14 686, 24 лева, представляваща застрахователна сума по договор за групова застраховка „Живот“ № 2033.

Твърди се, че на 28.04.2022 г. „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е заплатило на ответника дължимата сума в размер на 14 686, 24 лева, представляваща остатъка по кредита, включващ редовна и просрочена главница и редовната, просрочената и наказателната лихва по кредита до датата на плащане на застрахователната сума, включително и реално извършени плащания по кредита от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на плащане на застрахователната сума.

Заявява се, че ищците са погасявали дължимите вноски по процесния договор до 01.02.2022 г. – датата на влизане в сила на горецитираното съдебно решение, за да избегнат настъпването на предсрочна изискуемост. На 22.05.2022 г. ответното дружество възстановило на ищците сума в размер на 5 445, 43 лева като се твърди, че по този начин същото се е обогатило за тяхна сметка със сумата от 2 834, 57 лева, представляваща разликата от общата платената от ищците сума в размер на 8 280 лева, формирана от изплащаните всеки месец дължими вноски в размер на 207 лева от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г.

С оглед на гореизложеното се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищците общо сумата от 1 250 лева, частичен иск от 2 834,57 лева, представляваща разликата между общо платените от тях вноски по процесния кредит за периода от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г. и преведената им на 22.05.2022 г. сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендират се и направените разноски по делото.

Направени са доказателствени искания за допускане на представени с исковата молба документи като писмени доказателства, както и да бъде изискано от Софийски районен съд гр. д. № 70084/2018 г., I ГО, 125 състав.

Иска се да бъде задължено третото лице – помагач да представи справка за извършеното на 28.04.2022 г. плащане на ответника по основание и сума, а ответното дружество да бъде задължено да представи справка за размера на изплатените му от ищците всеки месец вноски по процесния договор за кредит от 24.10.2018 г. до 01.02.2022 г.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е представила писмен отговор, в който се заявява, че предявеният иск е недопустим, респ. неоснователен, тъй като „Обединена българска банка“ АД не е надлежен ответник.

Приема се за безспорно, че по силата на посоченото в исковата молба съдебно решение „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, на осн. чл. 383 КЗ, е заплатило на ответната банка на 28.04.2022 г. сумата от 14 686, 24 лева, в съответствие с Раздел VII „Застраховки“, чл. 22, ал. 5 от процесния договор.

Твърди се, че с част от тази сума банката е погасила остатъка от кредита, който към 28.04.2022 г. е бил в размер на 9 238, 11 лева, от които главница – 9 062, 18 лв., лихва – 166, 81 лв. и наказателна лихва за просрочие – 9, 12 лв.

Останалата част от полученото застрахователно обезщетение банката предоставила на разположение на ищците на осн. Раздел VII „Застраховки“, 2 чл. 22, ал. 7 от договора, като същите получили сумата на 09.05.2022 г.

Посочва се, че ищците са обвързани от клаузите на договора за кредит – М. И. в качеството си на съдлъжник при условията на солидарност, а Е. С. като наследник на кредитополучателя. Застрахователят отговарял за 100% от остатъчната стойност по кредита към датата на смъртта на кредитополучателя, но не повече от 35 000 лв. Тази отговорност била към банката като притежател на полицата на датата на застрахователното събитие в съответствие с погасителния план на кредита.

Заявява се, че след смъртта на кредитополучателя и докато се е водило гр. д. № 70084/2018 г. СРС ищците са правили вноски за частично погасяване на процесния кредит, но са допускали и просрочия, поради което на осн. чл. 7, ал. 1 от договора за кредит била начислявана наказателна лихва в размер на пет пункта над действащия съгласно чл. 4 от същия лихвен процент. Посочва се, че съгласно записаното в счетоводните книги на банката първото плащане на ищците по сметката, обслужваща кредита, било извършено на 08.08.2018 г. от Е. С., а последното на 21.01.2022 г. от М. И.. След това до пълното погасяване на кредита с плащането от „ДЗИ - ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД настъпили падежите на още вноски, които били просрочени и върху главничната част от тях била начислена наказателна лихва, увеличавайки общия кредитен дълг. Твърди се, че ищците са били лично задължени по кредита и са отговаряли за неговото изплащане независимо дали и кога застрахователят е изплатил дължимото застрахователно обезщетение, така че плащанията, извършени от ищците не са недължимо направени. Отбелязва се още, че застраховката по кредита е учредена като обезпечение в полза на банката, а не в полза на кредитополучателя, неговите наследници или солидарния длъжник по кредита и никой от платилите няма право да иска от банката връщане на платеното под предлог, че друго задължено лице е трябвало да извърши плащането в цялост или отчасти. Затова се твърди, че банката не е материалноправно легитимирана по настоящото дело, а претенцията на ищците следва да бъде отправена към третото лице – помагач.

Навеждат се аргументи в защита на тезата, че на осн. чл. 383, ал. 3 КЗ ищците не разполагат с право на иск срещу ответника за получаване на частта от застрахователното обезщетение, която е послужила за погасяване на кредита, а съгласно чл. 456, ал. 1 КЗ могат да адресират претенцията си до застрахователя, и на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недопустим или като неоснователен.

Ответната страна не възразява на доказателствените искания на ищците като заявява, че доброволно представя сведенията, с които разполага за погасяването на кредита, като в писмения отговор се сочи, че е неясно защо за начална дата на поисканата справка е посочен 24.10.2018 г., а за крайна дата – 01.02.2022 г.

Направено е особено искане за конституиране на трето лице – помагач на страната на ответника, а именно „ДЗИ - животозастраховане“ ЕАД, ЕИК 121518328, което е уважено с Определение № 1237 от 19.10.2023 г. и в указания му срок третото лице е взело становище по предявения иск.

3

С молба – становище с вх. № 13025/15.12.2023 г. „ДЗИ животозастраховане“ ЕАД възразява срещу конституирането му като трета подпомагаща страна на ответника на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Заявява се, че за третото лице не е налице правен интерес от изхода на делото. Твърди се, че с изплащането на сумата от 14 686, 24 лв. застрахователят изцяло е изчерпал задължението си по процесната полица. В случай, че съдът не отмени определението, с което третото лице е конституирано като страна в процеса, се оспорва иска по основание и размер.

Съдът счете, че участието на третото лице – помагач в процеса е необходимо с оглед изясняване предмета на спора и Определение № 1237 от 19.10.2023 г. не следва да бъде отменено.

С молба вх. № 6515/30.05.2024 г. ищецът оспорва отговора на исковата молба. Приложени са писмени доказателства, които съдът задължи „Профи кредит България“ ЕООД да представи, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.

В проведените открити съдебни заседания ищците, чрез своя пълномощник, поддържат исковата молба. Процесуалният им представител сочи, че коректната правна квалификация на спора е по чл. 59 от ЗЗД.

Ответната банка се представлява от юрисконсулт, който се явява в две от проведените заседания, поддържайки отговора на исковата молба. Третото лице – помагач, редовно призовано, не се представлява.

Съдът, с протоколно определение от 10.12.2024 г., въз основа на изрично искане в молба с вх. №12 810/07.11.2024 г. депозирана от ищците, допусна на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска като същият вместо в размер на 1 250, 00 /хиляда двеста и петдесет/ лева – частичен, да се счита предявен в пълен размер на 2 834, 57 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Изслушано е вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната такава.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът обяви за безспорно между страните, че ищците са наследници по закон на Е. С. И., починал на 05.07.2018 г., както и че същият на 12.03.2018 г. е сключил с „ОББ“ АД договор за потребителски кредит и е дал съгласието си за сключване на групова кредитна застраховка „Живот“ № 2033 по Застрахователна програма „Защита на кредита“, с предмет живота и здравето на кредитополучателя, с „ОББ - животозастраховане“ ЕАД, чиито правоприемник е „ДЗИ - животозастраховане“ ЕАД.

Видно от приложения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит от 12.03.2018 г. „ОББ“ АД като кредитор е предоставило на Е. С. И. като кредитополучател и М. Р. И. като съдлъжник, кредит в размер на 15 600 лева за покриване на потребителски нужди.

Кредитът е усвоен еднократно на 13.03.2018 г. по сметка на 4 кредитополучателя, открита при банката кредитор. Уговореният краен срок за издължаване на дълга по кредита е 07.03.2026 г. като дължимите суми се издължават чрез сметката, по която кредитът е усвоен, чрез извършване на служебни операции от банката на падежите, за което кредиторът е упълномощен в чл. 10, ал. 2 от договора.

В чл. 16а, ал. 1 изрично е договорено, че съдлъжникът се задължава солидарно при условията на чл. 121 и следващите от ЗЗД за всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора, независимо от бъдещите промени в него. В ал. 4 от същия член на договора е предвидено, че банката може да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото вземане или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение и може да събере вземането си като насочи изпълнението към всеки от длъжниците /кредитополучател, съдлъжник/ по свой избор, без ограничение. В Раздел V I I „Застраховки“ от договора е предвидена възможността кредитополучателят да сключи застраховка „живот“ за своя сметка и в полза на банката в „ОББ – Метлайф ЖЗД“ АД като застрахователните премии се заплащат директно от кредитополучателя по сметката обслужваща кредита. Съгласно чл. 22, ал. 3 от договора влизането в сила на застраховката, покритите и изключените рискове, както и всички други условия се уреждат в застрахователната полица (или друг документ) и в общите условия на застрахователя. Предвидено е и че в случай, че застрахователните обезщетения и суми, получени от застрахователя, надвишават вземанията на банката по договора, разликата след пълното погасяване на кредита се превежда по сметката, по която е усвоен.