Решение № 261005 от 15.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 15.02.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ:

Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Димитринка

Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8824 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.06.2020 г. по гр.дело № 47738/11 г., СРС, І ГО, 50 състав е отхвърлил изцяло предявения от И.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 5 000 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 51 030 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по договори № *********/16.12.1994г., № *********/16.12.1994 г. и № 206-16140114009998-01/09.05.1995 г.), причинени от неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил изцяло предявения от И.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 000 лв., част от вземане с общ размер 17 830 лв.-законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 700 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 7 200 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по № 206-16140114009998-01/09.05.1995 г.), причинени от неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил изцяло предявения от Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 2 516 лв., законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Б.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 700 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 7 200 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по № 206- 16140114009998-01/09.05.1995г.), причинени от неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на давностния срок.

Отхвърлил изцяло предявения от Б.И.Г.,

ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50., част от вземане с общ размер 2 516 лв., законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Б.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 350 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане, част от вземане с общ размер 4 590 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата иа пропуснати ползи (неполучен дивидент по №242-16140000769993-07/22.05.1995г.), причинени от неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил изцяло предявения от Б.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 1 640 лв.-законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Т.Л.М., ЕГН **********, с адрес:г*** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 350 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 11 610 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по договор № 206-16140000769993/25.05.1994 г.), причинени от неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил изцяло предявения от Т.Л.М., ЕГН

**********, с адрес:г*** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50 лв., част от вземане с общ размер 4 056 лв., законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница. Отхвърлил изцяло предявения от Д.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.49 ЗЗД за сумата 200 лв. със законната лихва от 04.11.2011 г. до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 2 295 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи (неполучен дивидент по № 206- 16140000769993/25.05.1994 г.), причинени от неправомерно бездействие на служители на ответника-да уведомят ищеца за упражняване правото му да предяви граждански иск в наказателния процес срещу М.С.Г.и от неправомерни действия-отказ да се образува наказателно производство срещу М.С.Г.за извършена измама срещу ищеца, които го лишили от правото да предяви иск по реда на ГПК в рамките на давностния срок. Отхвърлил изцяло предявения от Д.Б.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“ № 2 иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 50,00 лв., част от вземане с общ размер 802 лв., законна лихва за периода 04.11.2008 г.-04.11.2011 г. върху претендираната главница.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците И.Р.Г., ЕГН **********/ лично и като наследник на съпругата А. Б.Г.,/ Д.И.Г., ЕГН ********** /като наследник на майка си А. Б.Г./, Б.И.Г., ЕГН **********/ като наследник на майка си А. Б.Г./, тримата с адрес: ***, Б.Г.М., ЕГН **********,

Т.Л.М., ЕГН **********, Д.Б.М., ЕГН **********, тримата с адрес:г***, чрез пълномощника по делото адвокат З.З. *** с мотиви изложени в жалбата. Сочи се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Необоснован се явява изводът на СРС, че не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договорите, сключени през 1994/1995 г. с М.Г., в качеството му на собственик на Инвестиционен фонд „Ю.-В.“ АД/Фонда/, ищците като инвеститори, респ. починалите наследодатели на някои от тях, са закупили от Фонда сертификати на посочените стойности в неденоминирани лева, като задължението на Фонда по тези договори е било да изкупи обратно сертификатите след 6, респ. 12 месеца и да изплати съответните дивиденти. Безспорно е, че след образуваното против М.Г. наказателно производство за измама, той е възстановил на ищците стойността на сертификатите по сключените с тях договори, но не е изплатил другото си задължение по договорите, а именно да изплати съответните дивиденти. Ето защо се счита за незаконосъобразно разбирането на първоинстанционния съд, че „дори и да се приемат за неправомерни отказите от

2008 г. на РП-Добрич да образуват досъдебно производство по жалбите на ищците, от тези действия не са произлезли вреди за последните, защото не е налице причинна връзка между посочените в исковата молба действия и бездействия на ответната страна и претендираните с исковата молба имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени от ищците дивиденти по договорите им с „Ю.-В.“ АД.“ Сочи се, че ако по жалбите на ищците Прокуратурата е образувала своевременно досъдебно производство против М.Г. по НОХД № 298/2007 г. по описа на РС-Добрич, или в друг наказателен процес, на тях е щяло да бъде предоставена законовата възможност да защитят накърнените си чрез престъплението на Г. имуществени интереси чрез предявяване на граждански искове в наказателния процес. Безспорно е, че имуществените вреди могат да бъдат под формата на претърпяна загуба и пропусната полза. В конкретния казус същественият въпрос е не в какъв размер биха били присъдени дължимите дивиденти /дали според исковите претенции, или според заключението на ССЕ/, а това, че поради бездействието на Прокуратурата ищците са били лишени от възможността да предявят своите граждански искове в наказателния процес и това е причината да не получат дължимото им обезщетение за пропуснатите ползи, каквито са неизплатените дивиденти. Налага се извод, обратен на приетия от СРС, че като пострадали от измамата на Г. лица, ищците са претърпели значителни имуществени вреди /неизплатени дивиденти-пропуснати ползи/ и е следвало да бъдат конституирани като такива от Прокуратурата в образуваните срещу М.Г. наказателни производства, за да предявят своите искове, но това не е било сторено. Счита се, че именно това бездействие на ответната страна е в пряка причинна връзка с претърпените от ищците вреди.

Сочи се, че цитираната в решението съдебна практика/ вкл. и ППВС № 9/1961 г./ е неотносима за случая, поради което без законова основа са изложените от първоинстанционния съд съображения, че основанието на гражданския иск в наказателния процес както при действието на НПК /отм./, така и на НПК-2005 г., е деянието-предмет на обвинението, от което са произтекли вреди, поради което по реда на гражданския иск в наказателния процес може да се реализира само деликтна, но не и договорна отговорност (така-ППВС №9/1961 г., ТР №1/2012 г. на ВКС-ОСНК, т.1-мотиви, ТР №4/2015 г. на ВКС-ОСНК, т.1). В конкретния случай, деянието на М.Г. е измама и макар да е предмет на договор, обещаният от М.Г. дивидент е съществената част от извършеното от него престъпление измама, без която част той не би могъл да мотивира вложителите да внесат парите си във Фонда. Незаконосъобразни са изводите на съда, че неполучените от вложителите във Фонда дивиденти можели да бъдат предмет само на договорна, но не и на деликтна отговорност, че неплащането на обещаните с договорите дивиденти не представляват непозволено увреждане по смисъла на чл.45-49 ЗЗД, а неизпълнение на така сключените договори съгласно чл.79 ЗЗД.

Счита се за лишен от законова опора извод на съда, че „дори и да се предположи, че такива граждански искове биха могли да бъдат приети за разглеждане в наказателен процес и дори да са уважени, няма никаква сигурност, че ищците щяха да получат така присъдените суми от М.Г. или от „Ю.-В.“ АД, доколкото е общоизвестно обстоятелството, че на много от вложителите в това дружество не са възстановени платените суми и са останали неизплатени дивиденти в тяхна полза, което в крайна сметка е довело и до несъстоятелността на дружеството.