Решение № 119 от 10.07.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Ихтиман, 10.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200160 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. АС. Д. против Наказателно постановление № 21-1204-001053/01.09.2021 г. на началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на: чл. 41, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лв., чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

В депозирана писмена защита оспорва жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

1

На 30.04.2021 г. около 11:55 часа по автомагистрала „т“, 27 – 30 км., с посока на движение към гр. Пловдив, лек автомобил марка „ф“, модел „г“ с рег. № .... в условията на натоварен трафик, образувал се в следствие на ПТП, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента).

Това било възприето от свидетелката Р.А., която изготвила снимков материал (видеоклип и 1 брой снимка) с мобилния си телефон и го изпратила на органите на МВР посредством платформата „Гражданите“ на 01.05.2021 г.

В сигнала посочила, че по време на затруднено движение поради пътен инцидент на автомагистрала „т“ автомобилът се движи в аварийна лента.

Попълнила и сведение в същия смисъл.

По сигнала била образувана преписка в ОДМВР – София. След извършени оперативно издирвателни дейности било установено, че лекият автомобил марка „ф“, модел „г“ с рег. № .... се управлява от жалбоподателя К.Д.. Същият бил призован да се яви в сградата на ОДМВР-София за извършване на проверка по случая, като в призовката му било указано да носи СУМПС и контролен талон. При явяването си в ОДМВР – София жалбоподателят попълнил собственоръчно обяснение, в което посочил, че на 30.04.2021 г. е управлявал личния си автомобил марка „ф“, модел „г“ с рег. № .... по автомагистрала „т“ в района на км. 27-30, в условията на натоварен трафик, образувал се в следствие на ПТП. Управлявал автомобила, който бил технически изправен, водачът пътувал сам и бил в добро здравословно състояние. Посочил още, че не е извършил маневра изпреварване. При снемане на сведението в ОДМВР – София не представил контролен талон към СУМПС.

При тези данни свид. Б.Б., в качеството му на младши автоконтрольор при ОДМВР София, Сектор ПП, съставил срещу жалбоподателя Акт № 272227 от 28.07.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл.

41, ал. 1 ЗДвП, чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. за това, че на 30.04.2021 г. около 11:55 часа по автомагистрала „т“, 27 – 30 км., с посока на движение към гр. Пловдив управлявал собствения си лек автомобил марка „ф“, модел „г“ с рег. № .... в условията на натоварен трафик, образувал се в следствие на ПТП извършил маневра изпреварване от дясната страна на движението по лента за принудително спиране (аварийна лента), както и че не носи контролния талон към свидетелството за управление.

Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството Наказателно постановление № 21-1204-001053 от 01.09.2021 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 41, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 150 лв., на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

2

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалб. Д., показанията на свидетелите Б.Б., Р.А. и И.М., подадения сигнал от гражданин, оглед на веществени доказателства снимки и видеоклип, сведение, обяснения на жалб.

Д., справка собственици на превозно средство и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.

От огледа на веществени доказателства – снимка и видеоклип, в съвпкупност с показанията на свид. Р.А. и сведението, изготвено от същата, писмено обяснение от жалбоподателя и частнично от обясненията му дадени в съдебно заседание, се установява несъмнено, че на 30.04.2021 г. около 11:55 часа по автомагистрала „т“, 27 – 30 км., с посока на движение към гр.

Пловдив въззивникът управлявал собствения си лек автомобил марка „ф“, модел „г“ с рег. № .... в лента за принудително спиране (аварийна лента) без да автомобилът да е технически неизправен и без здравословни проблеми на водача и пътниците в автомобила. Изброените доказателствени източници са логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви, като по тези съображения следва да бъдат кредитирани в цялост.

Не се кредитират твърденията, развити в жалбата, както и изложени при разпита в съдебно заседание, че не жалбоподателят, а лицето В.М. е управлявал автомобила. Тази теза е категорично оборена от собственоръчно попълненото от жалбоподателя обяснение. Няма никаква логика, ако действително същият не е управлявал автомобила, както е посочил в писменото обяснение, да излага, че го е направил, вместо да посочи действителния водач В.Л..

Следва още да се посочи съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая е установено, че автомобилът се ползва от жалбоподателя Д., същият собственоръчно е обяснил, че той е управлявал автомобила, с оглед на което отговорността му е правилно ангажирана. Представянето на последваща декларация, след издаване на НП, в която твърди, че друго лице е управлявало автомобила има характер на защитна версия и цели осуетяване на административнонаказателното преследване и срещу двамата. Спрямо първия поради недоказаност на авторството, спрямо втория поради изтичане на предвидените в закона давностни срокове за осъществяване за реализиране на отговорността му.

Подобно положение е нетърпимо от правовия ред, тъй като всеки нарушител следва да понесе отговорността си своевременно. След като преди издаване на АУАН въззивникът не е посочил друго лице, което е управлявало автомобила, е потвърдил, че лично е управлявал, то отговорността му е правилно ангажирана.

3

Недоказано е приетото от АНО, че жалбоподателят е извършил маневра изпреварване от дясна страна на движение от лентата за принудително спиране. Такива данни по делото липсват, като в собственоръчно изготвеното обяснение жалбоподателят изрично е отрекъл да е осъществил такава маневра.

Недоказано е и приетото от АНО, че към 30.04.2021 г. жалбоподателят Д. не е носил контролния талон към свидетелството за управление на МПС.

Същият не е бил проверен на дата 30.04.2021 г., а много по-късно – 28.07.2021 г., поради което остава неясно на каква фактическа основа актосъставителят и впоследствие административнонаказващият орган е приел, че на 30.04.2021 г. жалбоподателят не е носил контролния талон към СУМПС. Следва да се посочи, че дори при проверката по случая по документи на 28.07.2021 г. жалбоподателят да не е носил контролния талон към СУМПС, то деянието не представлява нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като задължението за носене на талона е само за водачи. Т.е. лица, които осъществяват управление на МПС и към момента на това управление не носят контролен талон. При проверката в ОДМВР няма данни жалбоподателят да е управлявал МПС, поради което няма основание и за ангажиране на отговорността му.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били 4 извършени нарушенията.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.

Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО. Относно нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят правилно е ангажирана.

Нормата на чл. 58, т. 3 ЗДвП предвижда забрана при движение по автомагистрала на водача да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Тази забрана не е изпълнена от жалбоподателя Д., като без техническа неизправност или здравословен проблем на водача или пътниците в автомобила, той се е движел в лента за принудително спиране на автомагистрала „т“. Поради това на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП законосъобразно е подведен под административнонаказателна отговорност.

От обективна страна на 30.04.2021 г. около 11:55 часа жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил марка „ф“, модел „г“ с ДКН № .... в района на 27-30 километър на АМ т, с посока на движение към гр. Пловдив, общ.