Решение № 73 от 06.03.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 916/2025
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 06.03.2026
- Състав
- Виржиния Караджова
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.195,ал.1, т.3 и т.4, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.195,ал.1, т.3 и т.4, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.290, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.2, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.330,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.1, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Русе, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виржиния Караджова при участието на секретаря Елка Цигуларова в присъствието на прокурора И. Й. Г. като разгледа докладваното от Виржиния Караджова Гражданско дело № 20254500100916 по описа за 2025 година
Ищецът М. С. Г. твърди, че Окръжна прокуратура-Русе образувала срещу него ДП № 4419/2022 г. за извършен на 06.11.2020 г. палеж на л.а.“Фолксваген", модел “Пасат", собственост на К. С. Д.. B продължение на две години той би л викан многократно в РУ на MBP-Русе и склоняван да признае, че е подпалил това МПС, независимо от липсата на каквито и да е доказателства, които да го уличават в извършване на посоченото деяние.
На 19.04.2023 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престьпление, а на 16.08.2023 г. необоснованото обвинение б ило внесено за съдебно разглеждане.
C Присъда № 119 от 26.10.2023 г. по HOXД № 1607/ 2023 г. по описа на PPC той бил осъден на 3 години лишаване oт свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от пет години и заплащане на обезщетение по гр.иск oт 8 785 лв., разноски по ДП на стойност от 741,48 лв. и по съдебното производство-641,40 лв.
Твърди, че всичко това променило жИ.та му изцяло, психическото състояние и отношението му към околния свят и хората, с които контактувал.
Притеснявал се, че ще повярват на обвиненията и ще променят мнението си за него. Воденото наказателното производство станал о известно на широк кръг от неговите познати и приятели. Налагало се да обяснява, че не е извършил престъпление и е несправедлИ. обвиняван за палеж на чуждо имущество. C лицата сочени за пострадали от престъплението, били от един oбщ приятелски кръг. Това напрегнал о социалните контакти на ищеца с xopa, с които до него момент били близки. B период повече от четири години той търпял незаслужени притеснения, психически атаки, страх и неудобства, 1 които променил и жИ.та му, подтискали го и не му давал и възможност за нормални отношения със семейството, с приятели и познати. Всичко, което изработвал, ищецът харчел за разходите п о наказателното производство.
Влошил и се отношенията с бившата съпруга и с дъщеря му, защото не успявал да осигуряв а средства за издръжка. Освен това, след присъдата на РРС, не знаел дали ще може да се защити и да докаже невинността си. Това го карало да се чувства нищожен и уязвим, захвърлен от жИ.та , без всякаква перспектива. Изпитвал сериозни финансови затруднения. Би л убеден, че по делото не се тьрси обективната истина. Наложи ло се да прави разходи по обжалване на присъдата. Страховете му идвали от това, че не би л сигурен какво ще възприеме въззивният съд и дали ще установи обективната истина и л и ще приеме отново обвинението, съгласявайки се с твърденията на Прокуратурата.
След проведено разглеждане на жалбата, Окръжен съд-Русе отменил осъдителната присъда и постановил оправдателна такава п о д №15 от 11.04.2024 г. по BHOXД № 963/2023 г. В мотивите на този акт било посочено, че не е доказано изобщо да е налице деяние и съпричастност от страна на М.
Г. към инкриминираното деяние. Въпреки това ответната страна протестирали присъдата. Това създало на ищеца нови притеснения и неудобства. Принуд ен бил да прави разходи за касационната инстанция.
Делото било разгледано от BKC по KHOXД № 582/2024 г. C Решение № 464 от 01.10. 2024 г. касационният съд върнал делото на POC с указания за допълнителна проверка на доказателствата. В тази връзка било образувано BHOXД №896/2024 г. След н о в о съдебно следствие, Oкръжен съд-Русе отново постановил оправдателна присъда на 10.04.2025 г. От своя страна ответникът я протестирал, принуждавайки М.Г. да направи нови разходи за касационна инстанция, както и да изпита допълнителни притеснения. BKC разгледал и KHOXД № 826/2025 г. и потвърдил и оправдателната присъда с окончателно Решение № 480 от 10.11.2025г.
Намира, че всичко гореизложено показва, че обвинението за извършено престъпление срещу него било незаконосъобразно и довело до претърпени морални и материални щети, кoитo би л принуден незаслужено да търпи за продължителен период от вpeмe. От 2022 г. до 10.11.2025 г. бил подложен на психически тормоз, страхове и притеснения. За престьплението, за което бил обвинен, били предвидени тежки наказателни и имуществени санкции. Това нанесло непоправими щети на жИ.та му в продължение на повече oт четири години.
Счита, че са налице предвидените в закона предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ответника и претендира Прокуратурата на Република България да бъдат осъден ида му заплатят сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него болки и страдания в резултат на незаконното обвинение, както и 8 000 лв.-обезщетение за понесените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по 2 договори за правна защита по пера и размери така, както е посочено в молбата от 28.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.11.2025 г.Търсят се направените разноски за това производство.
Постъпил е отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, с който оспорват предявените искове и правят възражение, че увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия.Претендира се отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С Постановление от 21.12.2020 г. на Районна прокуратура-Русе е било образувано ДП № 625/2020 г. за това, че на 06.11.2020 г. в *** по ***, било запалено имущество със значителна стойност-л.а. “Фолксваген Пасат“ с ДКН № ***, собственост на К. С. Д., от ***.
В хода на производството били изследвани видеозаписи от камери за наблюдение, от които се установило, че от място, в непосредствена близост до инцидента и в него времеви интервал, пристигнал, престоял и отпътувал лек автомобил, обичайно стопанисван от М.Г., познат с пострадалите лица, както и бил засечен абонатен номер, ползван от ищеца, от клетка на оператора А1 в района на произшествието. В тази връзка мъжът бил разпитан в качеството на свидетел.
Впоследствие от Окръжна прокуратура-Русе било образувано ДП № 4419/2022 г. По него на 19.04.2023 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престьпление по чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2,т.2, вр. ал.1 НК за това, че на 06.11.2020 г. в *** запалил имущество със значителна стойност- л.а.
“Фолксваген“, модел “Пасат“, с рег. № ***, на стойност 8 500 лв., ведно с 1 бр. детска седалка “Спарко“ на стойност 60 лв., собственост на К. С. Д. от ***, като имало опасност пожарът да се разпростре и върху друго имущество на значителна стойност-два леки автомобила, паркирани в близост, ведно с наличните в тях движими вещи, всички оценени на общо 14 640 лв. и са последвали значителни имуществени вреди в размер на 8 560 лв. за собственикът на първото МПС. Постановлението било предявено на М. Г. на 25.04.2023 г. На същата дата по отношение на лицето била взета мярка за неотклонение “Подписка“.
Представен е Договор за правна защита и съдействие № 007881, с който на 26.04.2023 г. ищецът упълномощил адвокат от АК-Русе за воденото срещу него наказателно производство. В документа е отразено платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.
От приложената Справка за съдимост от 12.04.2023 г. се установява, че към нея дата ищецът е бил осъждан по НОХД № 1499/1997 г. по описа на РРС с Присъда № 62 от 09.03.1998 г., в сила от 24.03.1998 г., за престъпление по чл.195,ал.1, т.3 и т.4, пр.2 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК, по НОХД № 1664/2004 г. по описа на РРС с Присъда № 51 от 07.03.2005 г., в сила от 22.06.2006 г., за престъпление по чл.343, ал.2, пр.посл., б.“а“, подпр.2, вр.ал.1, вр. чл.342, ал.1, 3 пр.3, вр. чл.129, ал.2, чл.2, ал.2 и чл.54 НК, по НОХД № 1730/2009 г. по описа на РРС с Присъда № 227 от 20.10.2009 г., в сила от 14.01.2010 г. за престъпление по чл.290, ал.1 НК, вр.чл.54 и чл.36 НК, и по НОХД № 1982/2022 г. по описа на РРС, приключило със Споразумение № 478 от 29.11.2022 г., в сила от същата дата, според което на 14.01.2021 г. М. Г. е осъществил състава на престъпления по чл.345, ал.1, пр.1 НК и чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК, за които му било определено общо наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една година и “Глоба“ в размер на 500 лв., като изтърпяването на първото наказание било отложено за изпитателен срок от три години .
Разследването било предявено на обвиняемия на 26.04.2023 г.
С Постановление от 02.08.2023 г., връчено на 07.08.2023 г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.330,ал.1 НК за това, че на 06.11.2020 г. в *** запалил имущество на значителна стойностпроцесните лек автомобил, ведно с намиращата се в него детска седалка, собственост на К. С. Д., оценени на обща стойност от 8 560 лв. На 16.08.2023 г . обвинениет о внесено за съдебно разглеждане, във връзка с което било образувано НОХД № 1607/2023 г. по описа на РРС. По него е приложена Справка за сведения за осъждане в чужбина на лице, видно от която с присъда от 23.06.2015 г., влязла в законна сила на 11.07.2015 г., ищецът е бил осъден и в Република Германия за управление на МПС без свидетелство за управление или след лишаване от право за управление.
С Присъда № 119 от 26.10.2023 г., постановена по НОХД № 1607/2023 г. по описа на РРС, М. Г. бил признат за виновен за извършване на престъплението по чл.330,ал.1 НК и бил осъден н а 3 години лишаване oт свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от пет години и заплащане на обезщетение по гр.иск oт 8 785 лв., разноски по ДП на стойност от 741,48 лв. и по съдебното производство-641,40 лв.
След проведено въззивно разглеждане на жалбата , Окръжен съд-Русе отменил осъдителната присъда и постановил оправдателна такава под №15 от 11.04.2024 г. п о BHOXД № 963/2023 г. Актът бил атакуван от насрещната страна. В тази връзка било образувано КНОХД № 582/2024 гж. По описа на ВКС. C Решение № 464 от 01.10. 2024 г. касационния съд върнал делото на Oкръжен съд-Русе с указания за допълнителна проверка на доказателствата. В тази връзка било образувано BHOXД №896/2024 г. С л е д н о в о съдебно следствие, на 10.04.2025 г. Oкръжен съд-Русе постановил оправдателна присъда, протестирана от Прокуратурата на Република България. С Решение № 480 от 10.11.2025 г., постановено по КНОХД № 826/2025 г. ВКС потвърдили присъдата.
Във връзка с посочените по-горе дела ищецът е ангажирал адвокат от АК-Русе, на който на 15.09.2024 г. по Договор за правна защита и съдействие № 007886 е заплатил сумата от 2 000 лв. / по КНОХД № 582/2024 г. на ВКС/, на 05.11.2024 г. по Договор за правна защита и съдействие № 0027460-1 500 4 лв./ по ВНОХД № 896/ 2024 г. на РОС/, и на 20.10.2025 г. по Договор за правна защита и съдействие № 0027468 - 2 000 лева / по КНОХД № 826/2025 г./.
За установяване на търпените от М.Г. болки и страдания от негова страна са ангажирани гласни доказателства. Св.А.Г., брат на лицето, установява, че от познати разбрал, че разследват брат му за палеж на чужд автомобил. Когато го попитал, той отрекъл да е извършвал такова деяние.
Впоследствие майка им споделила със свидетеля, че в дома им е ходила и полиция. По-късно А.Г. отново попитал брат си как се развиват нещата при него и той споделил, че му било повдигнато обвинение. Според свидетеля, първоначално ищецът бил в шок, лицето му започнало да се променя, изглеждал недоспал, тревожен, загубил апетит. Затворил се в себе си, оплаквал се, че го обвиняват за нещо, което не бил извършил, но приятелите не му вярват. А.Г. сочи,че в този период брат му изпитвал финансови затруднения.
Нуждаел се от средства, за да ангажира адвокат, както и имал да урежда по съдебен ред финансови въпроси с бившата си съпруга и да заплаща издръжка на дъщеря им. Налагало се често да отсъства от работа във връзка с разглеждането на наказателното производство.
От разпита на Р.С. и К.М., приятели на ищеца, става ясно, че М.Г. не споделял много с околните какво се случва в жИ.та му. Втория от тях дори не е в известност за процесното наказателно производство. Знае, че в някакъв период от време ищецът е бил с отнети права да управлява МПС, което пък не е известно на първия свидетел Р.С. разбрал за палежа от техни приятели.М.Г. отрекъл да има нещо общо със случая, не изглеждал притеснен. Впоследствие, когато започнали да го викат в полицията, за да дава обяснения, нещата се променили. Преживявал, че приятелите започнали да странят от него. Това му се отразило на психиката, но свидетелят уточнява, че ищецът вече постепенно нормализира емоционалното си състояние.