Решение № 9095 от 19.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9095 гр. С., 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоанна Н. Станева при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело № 20241110169016 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от С. Д. С. срещу „Дженерали Застраховане” АД с искане да се присъди сума в размер на 6400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.07.2022г. около 13:30 ч. в отсечката между гр. Созопол и гр. Приморско, причинени на лек автомобил „БМВ 530 И” с peг. № СВ7702КТ, управляван от Д.С. С., собственост на ищеца, причинени по вина на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ водач- щета № 211333652, ведно със законната лихва от 10.10.2022г. /датата на заявяване на претенцията в ответното дружество/ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 30.07.2022 г. около 13:30 ч. в отсечката между гр. Созопол и гр.

Приморско е настъпило ПТП с участници лек автомобил марка „БМВ 530 И” с peг. № СВ7702КТ, управляван от Д.С. С. и собственост на ищеца - С. Д. С., и лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, с peг. № ВТ8132ВТ, управляван от Ц.В.М.. Твърди, че произшествието било причинено по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел 307, с peг. № ВТ8132ВТ, който поради несъобразена скорост загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП, удряйки се странично в правомерно движещия се в насрещната лента лек автомобил „БМВ 530 И” с peг. № СВ7702КТ.

Поддържа, че в резултат на настъпилото ПТП на притежавания от ищеца лек автомобил били причинени щети като били повредени следните детайли - счупено стъкло, охлузвания и деформации от лявата страна, увредено било предното и задно окачване в ходовата част и други части на автомобила. Поддържа, че получил застрахователно обезщетение в размер на 4200 лева. Твърди, че стойността на вредите била в размер на сумата от 10600 лева, като в настоящото производство претендира останалата неизплатена част от сумата в размер на 1

6400 лева. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на твърдяното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва иска по размер като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди вследствие на процесното събитие. Поддържа, че обезщетението следвало да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие като следва да се съобразят и императивните материално правни норми на чл. 390 от КЗ, на чл.

22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006г., отменена), която била приложима в случая съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от Наредба 49/16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и злополука на пътниците в средствата за обществен превоз. Навеждат се твърдения, че полученото застрахователно обезщетение в размер на 4200 лева съставлява реалния размер на дължимото обезщетение, определен в пълно съответствие с нормативните правила. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност на причинителя на вредата - деянието, причинените с него вреди, причинно - следствената връзка между ПТП и причинените вреди, противоправност; наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между застрахователя и причинителя на вредата, валидна към датата на настъпване на ПТП, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователното събитие и предявена пред застрахователя на виновния водач писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.

В конкретния случай с определението от 13.02.2025г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 24.04.2025г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и водача на лек автомобил „Пежо“, модел 307, с peг. № ВТ8132ВТ, обстоятелството, че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно обезщетение в размер на 4200 лева, както и че С. Д. С. е собственик на лек автомобил марка „БМВ 530 И” с peг. № СВ7702КТ.

2

Между страните не са спорни и обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината за произшествието. В този смисъл е и изявлението на процесуалния представител на ответника в проведеното съдебно заседание на 24.04.2025г.

Освен безспорния характер на горните обстоятелства същите се установяват и от приетия препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 36-10, както и от приетото Свидетелство за регистрация част I.

Единственият спорен между страните въпрос касае размера на вредите. По този въпрос съдът намира следното:

От приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 30.07.2022г. на Републикански път II-99, в района на 21 км е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 307“, рег. № ВТ8132ВТ, лек автомобил „БМВ 530 И“, рег. № СВ7702КТ и лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ВН2728 ВТ. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 36-10 от 30.07.2022г. Експертът е посочил, че от „Дженерали застраховане“ АД е извършен оглед и съставен опис на увредените детайли по щета № 211333652 от 28.10.2022г. В описа били отразени вида и степените на щетите, съгласувани от собственика на застрахования автомобил. Вещото лице е уточнило, че към датата на застрахователното събитие – 30.07.2022г., процесният автомобил бил в експлоатация 7 години, 4 месеца и 24 дни от датата на първоначалната регистрация- 15.05.2002г. От заключението се установява, че позиции № 1- облицовка предна броня, № 11 – фар ляв и № 12- фар десен липсват в описа, но се намират в зоната на удара.

Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 530 И“, рег. № СВ7702КТ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 35288,65 лева. Експертът е уточнил, че процесният лек автомобил е серийно производство и се е произвеждал в периода от 12.1995г. до 04.2004г., както и че по делото няма доказателства, от които може да се направи извод, че по процесното МПС били извършвани подобрения.

Действителната /средна пазарна/ стойност на лек автомобил „БМВ 530 И“, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие, била в размер на 9856 лева. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 530 И“, рег. № СВ7702КТ била 35288,65 лева, т.е. надвишавала действителната стойност и била налице тотална щета. Експертът е уточнил, че стойността на запазените части била 1971 лева като стойността на застрахователното обезщетение, определено при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 20 %, била 7885 лева. Вещото лице е посочило, че стойността на останките на лекия автомобил при предаването им за скрап била 760 лева.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2025г. експертът е посочил, че при отчитане на пазарната стойност е взета предвид датата на първоначалната регистрация, която в случай била 15.05.2002г. Уточнено е, че цената е точно такава срещу каквато може да се закупи превозно средство със същите технически характеристики като МПС, описано в заключението. Сочи, че изброените от него оферти, били с много голям пробег. Вещото лице 3 е уточнило, че годишното овехтяване на едно превозно средство е 10 %, когато е по-дълъг периода от време /какъвто е настоящият случай/.

Предвид гореизложеното по делото е безспорно, че на 30.07.2022г. около 13:30ч. в отсечката между гр. Созопол и гр. Приморско е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 530 И” с peг. № СВ7702КТ, управляван от Д.С. С., собственост на ищеца и лек автомобил „Пежо“, модел 307, рег. № ВТ8132ВТ, управляван от Ц.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, както и че вследствие на настъпилото произшествие на лек автомобил „БМВ 530 И” са причинени щети, довели до тотална щета на увредения автомобил, доколкото стойността, необходима за възстановяване на автомобила надхвърля 3 пъти действителната стойност на автомобила, както и че процесното ПТП е настъпило по вина на Ц.М..

От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по увредения автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

По отношение на размера на процесните вреди съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието.

Тази действителна стойност съответства на средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на щетите, без да се прилага коефициент на овехтяване, в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка "Гражданска отговорност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В настоящия случай от заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил е в размер на 35288,65 лева, изчислена по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието.

Съгласно чл. 390 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Тотална 4 щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния случай съгласно заключението на вещото лице е налице тотална щета, доколкото стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 530 И“, определена на база средни пазарни цени – 35288,65 лева, надвишава три пъти действителната му стойност /9856 лева/.