Определение № 13849 от 26.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13849 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20261100100265 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба с вх. №2 868 от 12.01.2026г. от Г. В. К. срещу Софийски градски съд и Апелативен съд – гр. София, въз основа на която е образувано гр. д. №265/2026г. по описа на СГС, с която са предявени искове с цена над 25 000 лв.

Предвид така изложеното СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I Г. О., 24 състав счита, че така образуваното пред СГС гр. дело №265/2026г. не е подсъдно на СГС, по следните съображения:

Предвид обстоятелството, че един от ответниците е Софийски градски съд, то настоящият съдебен състав счита, че посочения по-горе факт е основание за отвод на всички съдии, които правораздават в Софийски градски съд по следните съображения. Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., правото на справедлив съдебен процес включва в себе си изискването делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд. Съществува тясна връзка между гаранциите за „независим“ и за “безпристрастен“ съд, поради което посоченият съд обикновено разглежда тези две изисквания заедно.

Терминът „независим“ се отнася до независимостта по отношение на другите власти /законодателна и изпълнителна/, както и по отношение на страните в производството. В практиката на посочения съд когато след членовете на съда има лице, което се намира в подчинено положение от гледна точка на неговите /нейните служебни задължения и организация на неговата /нейната работа по отношение на една от страните, участниците в процеса могат да имат основателни съмнения в независимостта на това лице / в този смисъл дело Sramek v. Austria/. При преценка дали е нарушено правото на безпристрастен 1 съд Европейският съд по правата на човека използва два критерия – обективен и субективен. Първият критерий е изпълнен ако това изискване е спазено от гледна точка на обикновения разумен наблюдател / в този смисъл решение по делото Piersack v. Belgium – 10.1982г/. Въпреки извършените последни промени в Закона за съдебната власт, съдията не е изцяло независим по отношение на организацията си на работа спрямо съдът, в който работи.

Съществуващите служебни отношения между съдията и този съд, съгласно посочената по-горе практика на Европейския съд по правата на човека, могат да създадат у обикновения разумен наблюдател съмнения в безпристрастността на съдията, разглеждащ делото. С оглед на така посочения факт, дори и да не е налице субективният критерий, с оглед избягване на възможността за допускане на нарушение по посочения по –горе текст от ЕКПЧ, е налице основание всички съдии в Софийски градски съд да се отведат от разглеждане на настоящото дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Именно въз основа на посочените мотиви по настоящото дело вече са постановени отводи от всички съдии, работещи в СГС, Г. О. с изключение на 5 съдии, на които делото все още не е било разпределено.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ „Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“. Тази процесуална норма настоящият съд счита, че следва да се приложи по аналогия, независимо от обстоятелството, че първо процесуални норми не се прилагат по аналогия и на следващо място, че тя не урежда конкретния случай /с оглед на предмета на предявения иск/. Аргументите по отношение на този извод са: на първо място – процесуална икономия – доколкото е видно, че производството е образувано пред Софийски градски съд и до настоящия момент единствените извършени процесуални действия са направените множество отводи от съдии на посоченото по-горе основание, на следващо място – необходимостта от разглеждане на това производство в разумни срокове. Изложените мотиви според настоящия съд налагат да се попълни празнината в процесуалната уредба в хипотеза, когато страна в съдебното производство е съдът, пред който се развива самото производство /независимо от предмета на предявения иск/ и по аналогия на посочената по-горе правна норма чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ се изпрати на най – близкия по степен съд – в конкретния случай Окръжен съд – София.

Предвид изложеното СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I Г. О., 24 състав приема, че не е родово компетентния съд и не следва да разгледа образуваното пред него гр. д. № 265/2026г. по описа на СГС, а настоящото производство се 2 прекрати и изпрати делото на Окръжен съд – София.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №265/2026г. по описа на СГС, I Г. О., 24 състав, поради неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото на ОКРЪЖЕН СЪД - СОФИЯ по подсъдност.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на съобщението от ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3