Решение № 598 от 13.08.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Казанлък, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510100906 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Н. С. Т., с ЕГН:

**********, с адрес: ********** чрез Адвокат Б. Г. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: ********** срещу: „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Т.И.В.. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба и допълнителното уточнение в молба с вх. № 11011/22.06.2026г. е предявил срещу ответника два обективно кумулативно съединени иска. С първия иск ищецът претендира от съда да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от сумата от 18841,00 лева или 9633,25 евро - главница по Договор за ипотечен кредит № ********** от ********** г., сключен с „Първа инвестиционна банка” АД, цедиран с

Договор за цесия от

14.11.2016г., фигуриращ като дължим в „Централен кредитен регистър“ с идентификатор № **********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № ********** от ********** г. по ч.гр.д. № ********** г. на PCКазанлък, изпълнителен лист от **********г. и е образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И.. с рег. № ***, район на действие – Окръжен съд Стара Загора. С първоначалната искова молба ищецът твърди, че производството по изп. дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с постановление от 02.05.2017 г. Твърди, че е изтекла новата 5-годишна погасителна давност, която започвала да тече от влизането в сила на заповедта. С оглед доказване на този си иск, ищецът е поискал да се изиска от ЧСИ Г.Д.И., рег. № (***), с район на действие ОС-Стара Загора, официален препис на изп. дело с № ********** г. С писмо с вх. № 10477/15.06.2026 г. по описа на РС-Казанлък, 1

ЧСИ Г.И. е уведомила съда, че изп. дело № ********** г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с постановление от 29.05.2017 г. и е предадено в архив на 08.06.2017 г. и към настоящия момент е унищожено.

Представила е извлечение от дневник за извършени действия по изп. дело с № ********** г. Въпреки прекратяването на изпълнителното дело, ответникът все още разполагал с валиден изпълнителен титул. Това създавало състояние на правна несигурност и реална заплаха от образуване на ново изпълнително производство. Поради това правният интерес на ищеца произтичал от необходимостта да отрече със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение. Искът в тази му част е с правно основание чл. 439 от ГПК, тъй като се основавал на факти, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, а именно - изтичане на новата 5-годишна погасителна давност, която започнала да тече от влизането в сила на заповедта.

Вторият предявен иск от ищеца бил с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1050,00 лева или 536,86 евро – по договор за кредитна карта ********** от ********** г., сключен с „Обединена Българска Банка” АД, цедиран с Договор за цесия от 06.12.2013г., фигуриращ като дължим в „Централен кредитен регистър“ с идентификатор № **********, поради погасяване вземането по давност. За вземането не е издаван изпълнителен лист и не са водени изпълнителни производства. Правният му интерес се обуславя от факта, че ответникът поддържа активно вписване за това задължение в Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК 208597211 /универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК: 131001375/, представлявано от Т.В., в качеството си на Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт К.В., със седалище и адрес на управление: **********. Твърди се, че вземането от 18841 лв./ 9633.25 евро/ по кредит с идентификатор № ********** произтича от Договор № **********/**********г. за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ / ипотечен банков кредит за текущи нужди/ , което вземане е придобито от ответника по силата на Договор за цесия от 14.11.2016г., сключен с „Първа инвестиционна банка” АД. Счита, че предявения иск е недопустим, тъй като вземането вече е установено с влязла в сила Заповед за изпълнение № **********/24.9.2010г. по ЧГД № **********г. по описа на РС - Казанлък. Поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит от **********г. сключен между ищеца и „МКБ Юнионбанк”АД (сега Първа инвестиционна банка АД), от страна на банката е било е инициирано заповедно производство, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително производство под номер на дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.Д.И., рег.№ (***), район на действие ОС Стара Загора, по което подлежащия акт на изпълнение е бил връчен на 2 длъжника с изпратената покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, а в законоустановения срок не е било подадено възражение и същата е влязла в сила. След като издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува - в случая Заповедта за изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формирала сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличие на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основание факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само при наличието на условията на чл. 424 ГПК. Ето защо стабилизираната заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Давността, с изтичането на която процесното вземане се погасява е 5- годишна, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение.

По втория предявен иск ответникът е възразил, че случая подаването на информация за текущия статус на кредитите към Централния кредитен регистър на БНБ, не може да обоснове повод за завеждане на делото, тъй като това е нормативно обусловено задължение на кредитора по чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър на БНБ.

Регистрираните по реда на чл. За от ЗКИ лица са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г., издадена от Управителя на БНБ за Централния кредитен регистър. От друга страна погасителната давност, на която се позовава длъжникът-ищец по делото е материалноправен институт и изтичането на определен от закона давностен срок не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Съгласно чл. 10 от нар.

22 на БНБ „Чл. 10. (1)(Изм. - ДВ, бр. 31 от 2012 г., в сила от 30 април 2012 г.; доп. - ДВ, бр. 37 от 2018 г.) Институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.” Съгласно Глава трета, чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър „ЕОС Матрикс” ЕАД, в качеството си на частен правоприемник и субект по чл. 4 от Наредбата, следва да подава информация за описаните в разпоредбата обстоятелства. Не е налице основание гражданският съд да разглежда искане за заличаване от кредитния регистър. Доколкото за осъществяване на претендираното заличаване от Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който изключва общия граждански такъв, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

3

Правото на иск е предоставено на лица, между които е възникнал граждански спор, т.е. спор относно гражданско правоотношение. Липсва ли такъв спор, то липсва и интерес от искова защита. Липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, какъвто е интересът от искова защита, води до недопустимост на предявения иск.

Претендира за неоснователност на исковете. Налице било валидно облигационно отношение възникнало между ищеца и „Първа инвестиционна банка” АД, по силата на Договор за кредит от 05.08.2008г., както и по Договор за кредитна карта ********** от **********г., сключен с „Обединена Българска Банка” АД. Вземанията са предмет на правоприемство към „ЕОС Матрикс” ЕООД (като цесионер), като е бил сключен Договор за цесия от дата 14.11.2016г. между „ЕОС Матрикс” ЕООД „Първа инвестиционна банка” АД, както и Договор за цесия от 06.12.2013г. с „Обединена Българска Банка” АД, като ответното дружество е придобило вземанията в цялост, ведно с всички обезпечения и привилегии. Следвало да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок. Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума, означава, че е предявен иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, като при направени твърдения за погасяването по давност на вземането, то искът се явява неоснователен.

Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, не изпращат процесуални представители.

Съдът като съобрази доводите в исковата молба и отговорът на ответника, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, намери следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, целящ установяване недължимост на парични вземания с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

Предметът на предявен отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен лист, са сумите по съответния изпълнителен лист, независимо от акцесорния или самостоятелния им 4 характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът по чл. 439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Надлежен ответник по иска е кредиторът по изпълнителния лист, респективно лицето, което е встъпило в правата му. Надлежен петитум по този иск е за признаване за установено по отношение на ответника - кредитор, че сумите по издаден изпълнителен лист са недължими поради изтекла погасителна давност. В хода на производството ищецът уточни сумите, предмет на иска, а именно:

18841,00 лева или 9633,25 евро по кредит с идентификатор № **********, произтичащ от Договор за ипотечен кредит № ********** от ********** г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ********** от ********** г. по ч.гр.д. № ********** г. на PC-Казанлък, изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И.. Процесното вземане е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № **********г., по описа на РС – Казанлък. Касателно тези вземания, приложение намира общата 5-годишна давност, установена в нормата на чл. 110 ЗЗД, съобразно нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, относима към съдебно установените вземания. ВКС последователно приема, че макар в чл. 117, ал. 2 ЗЗД да са посочени само вземанията, установени със „съдебно решение“, няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение, която е влязла в сила (т.е. не е подадено възражение или то е оттеглено), има изпълнителна сила и стабилитет, аналогичен на съдебно решение. Това е изрично посочено в Определение № 50250/06.07.2023 г. по гр.д. № 3880/2021 г. на ВКС, III г.о. , Определение № 3760/26.07.2024 г. по гр.д. № 93/2024 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 1764/10.04.2024 г. по гр.д. № 2403/2023 г. на ВКС, III г.о., Определение № 50002/16.01.2025 г. по гр.д. № 186/2022 г. на ВКС, III г.о. На следващо място изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за новата давност е всякога пет години, без значение колко кратка е била началната давност. В този смисъл е Определение № 1910/29.06.2023 г. по гр.д. № 4029/2022 г. на ВКС, III г.о.