Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5561 от 03.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8111/2024
Вид
Решение № 5561
Подписан
03.09.2025
В сила
03.09.2025
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5561 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100508111 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 8346 от 08.05.2024 г., постановено по гр.дело № 44090/2022 г. на СРС, Г.О., 39 състав, е прогласен за нищожен по предявения от М. Д. С., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“****, срещу „Мултитюд Банк“ ЕАД /предишно наименование „Фератум Банк“ ЕАД/, дружество, надлежно учредено в Република Малта, със седалище и адрес на управление Малта, гр.Гзира, ГЗР 1027, ул.“Странд“ № 120, бизнес център СТ, вписано в търговския регистър на Република Малта с № С56251, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, договор за гаранция /поръчителство/ от 07.06.2017 г., сключен между „Мултитюд Банк“ ЕАД /предишно наименование „Фератум Банк“ ЕАД /и М. Д. С.. С решението на съда е осъдено „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 3“, бл.1, бул.“Александър Малинов“ № 51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20 да заплати на М. Д. С., ЕГН ********** с адрес в гр.София, ж.к.“****, по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 770 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за гаранция /поръчителство/ от 07.06.2017 г., ведно със законната лихва от 15.08.2022 г. до окончателното изплащане 1 на вземането. С решението на съда е осъден „Мултитюд Банк“ ЕАД /предишно наименование „Фератум Банк“ ЕАД/, дружество, надлежно учредено в Република Малта, със седалище и адрес на управление Малта, гр.Гзира, ГЗР 1027, ул.“Странд“ № 120, бизнес център СТ, вписано в търговския регистър на Република Малта с № С56251 и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 3“, бл.1, бул.“Александър Малинов“ № 51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, да заплатят на М. Д. С., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ж.к.“****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски в исковото производство.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, Г.О., 39 състав е обжалвано от ответниците по делото.

Срещу решението на СРС, 39 с-в е постъпила въззивна жалба от „Фератум България” ЕООД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Е. Ц. с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, и вместо него да бъде постановено решение, с което предявения осъдителен иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалния закон. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 39 с-в е постъпила въззивна жалба и от ответника „Мултитюд Банк“ ЕАД / с предишно наименование „Фератум Банк“ ЕАД /, подадена чрез пълномощника адв.Е. Ц. с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, и вместо него да бъде постановено решение, с което така предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалния закон. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец М. Д. С., чрез пълномощника си адв.Г. Д., оспорва жалбите, като неоснователни по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбите като неоснователни да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което 2 подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби във връзка с неговата правилност.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се 3 приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

Подадените в срок от същата страна жалби се считат част от първата /сезиращата съда жалба/, а постъпването на останалите е правно ирелевантно - те също се прилагат към делото, без по тях да се извършват каквито и да било процесуални действия.

По въззивната жалба на ответника „Фератум България” ЕООД, гр.София, съдът приема за установено следното:

Ищецът М. Д. С. е предявил иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗДискане за връщане на предоставена парична престация при начална липса на основание. В чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които следва да бъдат разграничени с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици от осъществяването им/ в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/.

В практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/ 28.05.1979 г. и постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения : № 29 от 28.03.2012 г., по гр.дело № 1144 / 2010 г. на ІV г.о.; № 21/ 23.04.2013 г., по гр.дело № 1456 / 2011 г. на ІV г.о.; № 556/13.07. 2010 г., по гр.дело № 46/2009 г. на І г.о. и много други специфичният белег на първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е първичната липса на основание, която може да се отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея. С оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея, като при предявена претенция за реституция на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тежестта за доказване се разпределя според общите принципи на гражданския процес - чл.154 ГПК. Всяка страна следва да докаже обстоятелствата, с които свързва своите твърдения, или от които извлича определени благоприятни за нея правни последици. В разглежданата хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД това означава, че когато ищцовата страна твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, 4 в нейна тежест е да докаже факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника да докаже наличието на основание за това плащане и за задържане на дадената сума.

В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.дело № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване. Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.

По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът основание за получаването или за задържане на полученото. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото.