Решение № 7549 от 11.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9815/2024
- Вид
- Решение № 7549
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Боян Георгиев Бояджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за пътищата
- чл. 30 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 294, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7549 гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100509815 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
Подадена е въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника юрисконсулт Г. Н., срещу решение №9922/27.05.2024г., постановено по гр.д. №34501/2022г. по описа на СРС, 59 състав, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 413,19 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, по щета №470421212163177, за щети по лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. №********, изразяващи се в увреждане на предна лява гума и предна лява лята джанта, настъпили в резултат на ПТП на 07.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2022г., до окончателното изплащане на вземането, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и направените разноски по делото.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка относно настъпването 1 на ПТП. Не били представени по делото приложимите към застрахователния договор общи условия. ПТП не било посетени от служители на КАТ – Пътна полиция. Протоколът за ПТП бил непълен, неточен и противоречив и не следвало да бъде кредитиран. В съдебно заседание вещото лице посочило, че щетите могат да се получат и от друг механизъм. Не бил направен снимков материал на произшествието и същото не било отразено от длъжностно лице. Не било изследвана по делото скоростта, с която се е движел водачът и същият не бил тестван за алкохол. Не ставало ясно имало ли е други МПС, които да са възпрепятствали заобикалянето с оглед видимостта на препятствието или да са участвали при усложнена пътна обстановка, предхождаща ПТП. Не била извършена проверка от ищеца за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на автомобила, или за наличие на друг изключен риск, съобразно общите условия. Не били ангажирани доказателства, че описаната щета попада в хипотезата на покрит застрахователен риск. При условията на евентуалност поддържа направеното възражение за съпричиняване. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Насрещната страна „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Г. Г., е подала писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на 2 настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК , които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Софийски районен съд е сезиран с предявен от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите .
Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Въззивният съд намира, че по делото са доказани в съвкупност посочените предпоставки за основателност на иска.
Установява се по делото, че между ищеца и собственика на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. №******** е бил сключен договор за застраховка „Каско” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото 3 застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило за ремонт на автомобила сума в размер на 413,19 лева. В кредитираното заключение на САТЕ се посочва, че щетите по автомобила, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП.
Неоснователни са поддържаните с въззивната жалба доводи на ответника, че не е доказан по делото механизмът на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП , водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона), а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона).
Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП , в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети (т. 7) и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди (т. 8).
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г.). В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/протокол за ПТП с материални щети и 3/двустранен констативен протокол за ПТП (чл. 2, ал. 1). Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, 4 когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП (приложение № 3).
Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от наредбата е указано, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Следователно доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл. 125 ЗДвП , при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП, респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила или да регистрира събитието пред компетентните органи.
В случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в чл. 125 ЗДвП , може да бъде съставен протокол на ПТП при условията на чл. 9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 г., в сила от 06.02.2003 г., отм., бр. 69 от 19.08.2014 г.). В цитираната норма е предвидена възможност за издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието, което се разследва от контролните органи, въз основа на което е издава протокол. Съставеният по този ред протокол за ПТП – само по данни на водача на МПС и без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено на авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя – в този смисъл решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика. Такава доказателствена стойност има и декларацията на водача на МПС (каквато е представена по делото). Т. е., съдът не би могъл само въз основа на обективираното в такъв протокол за ПТП да 5 приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди, обезщетени от застрахователя по застраховка "Каско", и твърдяното произшествие, като механизмът на произшествието следва да бъде установен по делото с всички допустими доказателствени средства.
В разглеждания случай настоящият съдебен състав приема, че заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.П.У., които трябва да бъдат ценени като ясни, последователни и неопровергани от останалите данни по делото, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 07.12.2021г. водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Меган“ с рег. №********, движейки се в село Горни Богров по път Е871 с посока към село Долни Богров, на кръстовището на ул. „Васил левски“ и бул. „Ботевградско шосе“ попада в необезопасена и необозначена пълна с вода дупка на платното за движение, при което настъпва ПТП с щети по автомобила. От кредитираното заключение на САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.
Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/353c2347-8347-4757-86f2-3b52c09d3c2d