Определение № 3918 от 12.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 561/2026
- Вид
- Определение № 3918
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Димитър Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 3 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3918 гр. Варна, 12.03.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20263110100561 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№6191/26.01.2026г. от С. Х. К., ЕГН:********** против ********, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул."************* с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
С Разпореждане №2352/28.01.2026г. производството по делото е оставено без движение. На ищеца са дадени конкретни и точни указания по смисъла на чл. 127 и чл.128 ГПК, а именно:
- да уточни еднозначно колко иска за нищожност на договора предявява, като наведе ясни твърдения касателно пороците, от които счита, че договорът за потребителски кредит страда;
- да посочи предявява ли нарочен отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията, произтичащи от договора, като съобрази, че тази цел би се постигнала и при разглеждането и уважаването на исковете за нищожност на договора и този за връщане на недължимо платената сума в размер от 733.00 лева по нищожния договор;
- да посочи на коя дата и по какъв начин е заплатила в полза на кредитора по договора за кредит търсената сума в общ размер от 733.00 лева, за която се твърди, че е платена без основание;
- след отстраняване на посочените нередовности, да формулира надлежен петитум на всяка от исковите си претенции, съобразно изискванията на чл.127 ГПК
- да представи документ за внесена по сметка на РС-Варна държавна 1 такса в размер от по 4% от цената на всеки един от предявените в условията на кумулативност искове (общо три, ако се поддържа и иска за недължимост на вземанията – положителен облигационен установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит; отрицателен облигационен установителен иск за недължимост на вземанията по договора и облигационен осъдителен иск за присъждане на сумата от 733.00 лева), определена по правилата на чл.
69, ал. 1 от ГПК, но не по-малко от 25.56 евро за всеки иск, съгласно чл. 1 от ТДТССГПК и чл. 3 вр. чл. 12 и чл. 13 вр. чл. 52 от Закона за въвеждане на еврото в Република България;
-да посочи наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 от ГПК за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са й известни, и представят писмени доказателства за тях;
Указва на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Разпореждането е връчено на ищцата на 27.02.2026г.
До изтичане на предоставения срок – 06.03.2026г., както и към настоящия момент не е постъпила молба, или писмени доказателства, с която указанията да са изпълнени.
Предвид изложеното, съдът счете следното:
Към настоящия момент предоставеният срок за изпълнение е изтекъл, а ищецът не е изпълнил в цялост дадените указания. По арг. от чл. 63, ал. 1 ГПК, определеният от съда срок не може да бъде продължаван служебно.
Същевременно, преди изтичането на указания срок, ищецът не е сезирал съда с искане за продължаването му поради наличие на уважителни причини по смисъла на цитираната норма. Ето защо съдът намира, че поведението на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на съдебните указания, влече порок на исковата молба, проявяващ се в ненадлежно сезиране на съда и обуславящ недопустимост на учреденото въз основа на нея производство, поради което същото подлежи на прекратяване. Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Предвид така констатираната нередовност на исковата молба, с която е сезиран и редовно проведената процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, соченото неизпълнение на съдебните указания за привеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон съставлява основание за 2 прекратяване на производството по делото по смисъла на чл. 129, ал. 3 вр. ал.
2 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №561/2026год. по описа на ВРС, ХLIX - ти състав и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3