Решение № 155 от 21.10.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 260/2026
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 21.10.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 или ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Варна, 21.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20263000500260 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба вх.№ 14263/30.04.2026г. на В. С.
М., ЕГН ********** против Решението на ОС-Варна № 345/ 31.03.2026г. по гр.д.№ 1455/2025г., с което е отхвърлен предявеният от него срещу С. С. М., ЕГН ********** иск с правно осн.чл.87, ал.3 ЗЗД за развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 21.03.2022г., обективиран в НА № 61/2022г. на н-с О. Ш., рег.№ 147, вписан в СлВп, по силата на който А. К. П. е прехвърлила на С. С. М. 1/4ид.ч. от прехвърлената 1/2ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 20 с ид.№ ***, находящ се в гр.Варна, ул.“***** *********“ № **, вх.*, ет.* с площ 95,42кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, коридор и два балкона, при описаните граници, ведно с прилежаща изба с площ по данъчна оценка 10,50кв.м.; както и 1/3ид.ч. от тавана, равняваща се на 12кв.м.ид.ч., а също и 3,66% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху ПИ, в който е изградена сградата с ид. № ***.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с установената съдебна практика, без да са били кредитирани всички събрани по делото доказателства.
Съдът е коментирал свидетелските показания само на двама от водените от ищцовата страна трима свидетели, а именно на П. Д. К. и на П. В.
Й., като е пропуснал да коментира показанията на свид. Н. Б. М., отразени в 1 протокола от о.с.з. на 11.12.2025г., стр.10.
Последващото изложение в жалбата касае подробен коментар на събраните по делото доказателства – гласни, писмени и заключения на вещите лица, от които се извежда доводът за направени от съда неправилни фактически изводи и формираните въз основа на тях неправилни правни изводи, обусловили крайния извод за неоснователност на предявения иск.
От всичко изложено ставало ясно, че ответникът не е изпълнил задължението си за издръжка и гледане на майка им А. П. като лице с множество заболявания, съгласно представената медицинска документация, и определени й 91% неработоспособност от ТЕЛК, което изисквало постоянно и непрекъснато изпълнение от длъжника на ежедневна грижа и денонощен контрол за състоянието й. Ако това изпълнение било непостоянно и непълно, това водело до невъзможност прехвърлителката да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения й стандарт. Затова неизпълнението като значително обосновавало развалянето на договора. Позовава се на трайната съдебна практика, че частичното, забавено или неточно престиране на грижи и издръжка е приравнено на пълно неизпълнение.
Отправя искане за отмяната на решението на ВОС и вместо него за постановяването на друго за уважаване на предявения от В. С. М. иск.
Претендира присъждане на сторените разноски по делото за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С. С. М. със становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на решението. Счита за правилен извода на съда, че събраните по делото доказателства установяват, че ответникът по иска е полагал дължимите грижи за тяхната майка А. П. много дълги години до смъртта й, в който период попада и процесният такъв от 21.03.2022г. - датата на сключване на ДИГ до датата на смъртта й - *.**.****г.
Поддържа становището, че и с въззивната жалба се твърдели изцяло неверни факти и обстоятелства, или превратно са интерпретирани събраните доказателства.
Поддържа се и становището, че ищецът В. М. не е полагал редовни и систематични грижи за майка им А. и не е живял в едно домакинство с нея отпреди повече от 10 години; от м.06.2021г. до 2025г. е живял в ж.к.“Г.“ в гр.Варна, и е отсъствал от България за продължителни периоди от време, дори не е притежавал ключ от апартамента, където живеела майка им. През последните месеци от живота й В. работел в чужбина - м.08.-11.2023г. и не бил до нея, което можело да се установи въз основа справката от „Гранична Полиция“. В. не познавал нуждите на майка си, нито необходимите грижи за домакинството й. Затова и твърденията, наведени с ИМ, и тези в жалбата, били съвсем общи, без да се сочат конкретни факти и обстоятелства, нито са представени някакви доказателства за това.
Счита за неверни твърденията на ищеца, че С. контактувал с майка си само по телефона. От доказателствата по делото /медицинска документация, 2 платежни документи за плащане на данъци, комунални разходи и битови разходи, самолетни билети за пътуванията на С. М./ се установявало тъкмо обратното. Посочените в жалбата дати на пътуванията на ответника не били верни – според ищеца ответникът бил имал само едно пътуване до България през 2022г.
По делото било убедително доказано, че грижите за А. П. били полагани само и единствено от С. М. лично и/или чрез трети лица, ангажирани от него. От страна на брат си В. никога не бил получавал подкрепа.
Макар ответникът да живеел, работел и отглеждал двете си деца в Лондон-Великобритания, винаги и по всяко време бил на разположение на майка си А., за да я издържа и помага в бита и медицинското обслужване, което налагало и честите му пътувания между Лондон и Варна. Всичко това се знаело от всички роднини, приятели и съседи на А. П..
В подкрепа на горното е изложено и това, че в действителност С. започнал изпълнението на синовния си дълг много преди сключването на процесния договор, като полагал постоянни грижи за майка си във всеки един аспект. Заради това и майка му А. П. е имала саморъчно написано от нея завещание с дата 7.06.2021г., препис от което е представен и в което ясно и недвусмислено била заявена волята й синът С. да наследи нейната 1/2ид.ч. от процесния недвижим имот по причина, че повече от 8 години той се грижел за нея морално и материално, както и за всички сметки вкъщи, ремонти, лекарства и продукти за лично ползване /дрехи храна и др/.
На по-късен етап А. П. решила да защити в по-пълна степен правата си, като прехвърли дела си срещу издръжка и гледане, които вече получавала от осем години отпреди датата на завещанието.
Последващото изложение в ПО представлява подробен анализ на събраните по делото доказателства – гласни, писмени и заключения по съдебни експертизи.
В допълнение е посочено, че относно организацията и заплащане на погребението на А. П. С. не получил абсолютно никаква подкрепа от брат си В. - нито морална, нито материална, нито съдействие относно установяването на смъртта, организирането на погребението и др. В. не бил заинтересован да дойде в деня, когато майка им починала, нито на следващия ден, а се видели на гробищен парк „Тополи“ в деня на погребението, т.е. два дни по-късно, въпреки твърдяното от последния, че до последно бил живял в едно жилище с майка им. Това можело да се установи от присъстващите на погребението и съседите, както и от показанията на свид. М. Б.-Ст..
По-нататъшното изложение съдържа подробно възпроизвеждане на дадените пред съда обяснения от ответника в о.с.з. на 19.03.2026г.
Отправено е искане за потвърждаване постановеното от ВОС решение за присъждане сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В исковата си молба В. Ст. М. излага, че с ответника С. Ст. М. са братя и синове на А. К. П., поч. *.**.****г. Твърди, че майката им А. П. страдала от множество заболявания – цироза, бъбречна недостатъчност и др. и 3 затова до последно той се грижил за майка им, като заплащал разходите за лечението й /хемодиализа, постоянна даване на кръв от него и негови познати, транспортиране до болници и лекари, домашно лечение, лекарства и др./.
След смъртта й ищецът узнал, че приживе А. П. била прехвърлила собствената си 1/2ид.ч. от процесния имот на брат му С. М.. Много преди смъртта на майка им брат му С. заминал да живее в чужбина и много рядко се прибирал и не е полагал грижи за майка им. Твърди, че само ищецът е полагал грижите, давал големи суми пари за закупване на консумативи, лекарства, памперси и др. Последните години преди смъртта й живеели заедно с нея в едно домакинство. Ежедневните грижи били полагани от него - купувал храна и всичко, от което имала нужда. Твърди, че отв. С. М. не е изпълнявал задълженията си по процесния договор за издръжка и гледане в уговорените вид, обем и качество. След влошаването на здравословното състояние на майка им А. П., когато започнала хемодиализа, две-три години В. сам се е грижил. След сключването на договора единствените контакти, които С. имал с нея, били по телефона и един-два пъти в годината за по няколко дни до седмица-две, когато се връщал от чужбина, обикновено по празници.
Изпълнението на такъв вид договори изисквал редовно непрекъсното, системно престиране на издръжка и гледане, каквито в случая нямало; нямало дори и частично изпълнение на договора от страна на отв. С. М..
В договора изрично било записано, че приобретателят трябва да осигури на прехвърлителя нормален начин на живот, докато е жива, какъвто е водила досега, но това задължение не било изпълнено. Това задължение е възникнало за С. от 21.03.2022г. и не било изпълнявано до смъртта на А. П..
Поради изложеното отправя искане за развалянето на договор за прехвърляне на недв. имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 61/21.03.2022г. на н-с О. Ш., рег. № 147, с който А. К. П., ЕГН ********** е прехвърлила на С. С. М. собствената си 1/2ид.част от ААПАРТАМЕНТ № 20 с ид.№ ***, находящ се в гр.Варна ул.
„***** *********“ № **, вх.*, ет.*, с площ 95,42кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, коридор и два балкона, при граници по схема, както следва: имоти с ид. №№ на същия етаж - ***; ***;
***; под обекта - 10135.1508. 124.4.15; над обекта ***; ***; ведно с прилежаща изба /без посочен номер и площ/ с площ по данъчна оценка 10,50кв.м.; както и 1/3ид.ч. от тавана, равняваща се на 12кв.м.ид.ч., както и 3,66% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху ПИ, в който е изградена сградата с ид.№ ***, като В. М. претендира разваляне на договора за 1/2ид.част от прехвърлената половина от имота.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.
М . със становище за неоснователност на иска. Възразява, че ищецът не е полагал грижи за майка им, които да са били редовни и систематични, не е живял с нея в едно домакинство - от 2021г. ищецът живеел в кв. “Г.“ и отсъствал от България през продължителни периоди и дори нямал ключ от 4 апартамента, където живеела майка им. През последните месеци от живота на майка им А. ищ. В. работел в чужбина от м. август до м. ноември 2023г. Не познавал нуждите на майка им. Отрича да е контактувал с майка си само по телефона и твърди, че бил винаги до нея, когато било необходимо. Твърди, че той бил поел изцяло грижите и издръжката за майката А. лично и чрез други лица, които бил ангажирал. Винаги бил на разположение, независимо че живеел в Лондон със семейството си. Това налагало честите му пътувания от Лондон и Варна. Възразява ищецът да познавал здравословното състояние на майка им., като твърди, че започнала хемодиализа още през м.януари 2019г., когато е била приета за болнично лечение, което С. платил. Подготовката и организацията за освидетелстването й от ТЕЛК през м.април 2019г. също били поети от С..
През последните години само той контактувал с лекарите относно състоянието на А. и дарявал кръв за нея. Превеждал суми по банковата сметка на майка си, от която тя можела да тегли за каквото й е необходимо. Изцяло бил поел разходите за домакинството й - осигурил договори за телефон, интернет, телевизия, монтирал топлоизолация, сменил дограмата, закупил ел. уреди – хладилник, телевизор, пералня, климатици, пархосмукачка, компютър, еър-фрайър, мобилен телефон, спален матрак, столове, ремонт на умивалници, кранове и други. Заплащал таксите към етажната собственост на блока, както и тези за жилището – ВиК, ел. енергия, интернет, мобилен телефон и телевизия, задълженията за местни данъци и такси. С това надлежно изпълнявал всички свои задължения по процесния договор.