Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 04.07.2022, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 245/2022
Вид
Решение № 170
Подписан
04.07.2022
В сила
04.07.2022
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. С., 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500245 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.С., пълномощник на ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, против решение № 194/22.03.2022 г. по гр.д. № 4837/2021 г. на С. районен съд, с което жалбоподателят Т. на основание чл. 45 от ЗЗД е бил осъден да заплати на Ж. СТ. Ж., ЕГН ********** от гр. С., кв. „ С.З.“, 90 – Б – 11 сумата от 500.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – обида, унижение, срам, притеснение причинена му на 20.03.2019г. в резултат на престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК, за което е налице влязла в сила присъда № 94/23.07.2020г. по НЧХД № 803/2019г. на СлРС, с приложен институт на реторсия, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 20.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е обжалвано и в частта на присъдените разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон.съдът неправилно 1 бил тълкувал и приложил нормата на чл. 300 от ГПК. Към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение нямало влязла в сила присъда, с която да е признат за виновен за това, че на 20.03.2019г. публично е казал или извършил нещо, с което да е уронил честта и достойнството на ищеца, поради което разпоредбата на чл. 300 от ГПК била неприложима в случая. От друга страна съдът не бил изложил мотиви, по исканията и възраженията на страните. Неправилно съдът бил основал решението си на показанията на св. Неделчев, тъй като той бил близък приятел на ищеца.

Страната намира, че предявеният иск е недоказан. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции. Страната не е направила доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з.въззивникът И. редовно призован, не се явява . Представлява се от представител по пълномощие адв. С., който заявява, че поддържа въззивната жалба. Моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна не се явява. Представлява се от адв. К., който заявява, че оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.03.2022г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.04.2022 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се неоснователна.

Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за 2 заплащане на обезщетение в размер на 500.00лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди – обида, унижение, срам, притеснение, вследствие на неправомерно поведение на ответника на 20.03.2019г. изразяващо се в публично отправени към ищеца обидни думи „ мишка“. Претендирана била и законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението.

В разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му. За да се уважи искът е необходимо да се докаже, че ответникът по него е извършил деяние, което е противоправно по своя характер, с това деяние да е причинена вреда – имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка между поведението и вредата. За да се уважи искът е необходимо трите предпоставки ( вреди, противоправно деяние и причинно – следствена връзка) да са налице едновременно. При липсата на която и да е от тях, искът следва да се отхвърли.

В настоящия случай по делото са установени данни за наличието на конфликт между страните, по повод отнемане на предимство на МПС извършено на 20.03.2019г., което е довело до спречкване, отправяне на взаимни обвинения, използване на обидни епитети „ мишка“ и дори физическо стълкновение. За извършените от ищеца И. действия (отправени обидни думи) е налице влязла в сила присъда № 94/23.07.2020г. по НЧХД № 803/2019г. на СлРС за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл.

146, ал.1 от НК. С посочената присъда ищецът Ж. е бил признат за виновен в извършване на престъплението, но е бил освободен от налагане на наказание, тъй като било установено, че въззивникът И. е отвърнал със също такива обидни думи. По този начин съдът е приложил института на реторсията.

Съдът намира, че в случая не следва да основава решението си на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, тъй като тя предвижда, че гражданският съд задължително трябва да се съобрази с влязлата в сила присъда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законодателят не е посочил, че съдът задължително следва да се съобрази с това, че на подсъдимия не е наложено наказание, тъй като същият е освободен по някаква причина ( в случая поради приложена реторсия). Факт е обаче, че наказание по наказателното дело не е наложено, тъй като е 3 установено от доказателствата по него, че на отправените обиди от страна на ищеца ( подсъдим по н.д.), е било отговорено със същите обиди от пострадалия ( ответник/въззиваем по настоящото дело).

От разпита на свидетеля Неделчев се установява, че по време на инцидента ищецът и ответникът взаимно са си разменяли обидни реплики „Ей, мишок, какво искаш?“, „ Ти си мишок“, „Ей, цървул“, „ Ей, мърша“.

Репликите „ Ей, мишок, какво искаш?“, „Ей, цървул“, „ Ей, мърша“, са били отправяни от въззивника Т. към ищеца Ж.. Свидетелят посочва също, че въззивникът Т. първо е наплюл, а после е ударил въззиваеми Ж. по гушата и така се стигнало до сбиване. Съдът кредитира неговите показания, тъй като същият е пряк очевидец на случилото се. Неговите показания пред гражданския съд не противоречат на казаното пред наказателния съд ( стр.69), а и няма доказателства за твърдяно близко приятелство между ищеца и свидетеля.

Съдът кредитира показанията на св.Д., тъй като те също са придобити лично. Свидетелят е посочил, че е приятел на ищеца, но показанията му не противоречат на останалите данни по делото, а този вид данни ( чувство за обида, унижение, срам са от такъв вид, че могат да бъдат споделени само със сравнително близък човек). От неговите обяснения е видно, че след инцидента ищецът е посетил спешна помощ, тъй като е бил с насинено и с подуто око. По – късно констатирал, че ищецът се е затворил в себе си, спрял да общува по обичайния си начин, станал мълчалив. Това състояние продължило няколко месеца ( 03.2021г., когато е станал инцидентът, до 01.2022г., когато свидетелят е празнувал Нова година с ищеца и е наблюдавал подтиснатото му настроение).

Съобразно посочените по- горе доказателства, съдът намира, че извършването на деянието от страна на въззивника Т., неговата противоправност, причинената неимуществена вреда и причинно – следствена връзка между поведението на ответника и причинената на ищеца вредата са безспорно установени.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД , обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. За да определи размера на търсеното обезщетение, съдът следва да вземе предвид, какви по вид са търпените вреди, какъв е би техният интезитет, каква е била 4 продължителността им и т.н. В случая, съдът намира, че за търпените от ищеца обида, унижение, срам, притеснение, търпени от ищеца в продължение на около десет месеца справедливо обезщетение за неимуществените вреди са 500.00лв.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По правилата на процеса разноски са дължими на въззиваемата страна.

Такива следва да се присъдят в размер на 300.00 лв. - адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 194/22.03.2022 г. по гр.д. № 4837/2021г. на С. районен съд.

ОСЪЖДА ИВ. Т. ИВ., ЕГН ********** от гр. С., ул. „ И.П.“ , № 42 да заплати на Ж. СТ. Ж., ЕГН ********** от гр. С., кв. „ С.З.“, 90 – Б – 11 сумата от 300.00 ( триста) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5