Решение № 969 от 01.09.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Пазарджик, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20225220103215 по описа за 2022 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от К. Х. С. от гр. С. срещу Д. И. Н. от гр. П., с която се иска осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата 15000 лв. като дадена без основание, заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска. В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала до 2021 г., в края на която се разделили. На 08.07.2020 г. ищецът изтеглил потребителски кредит от банка и на същия ден превел 15000 лв. на ответницата с посочено основание "предоставяне на заем".

През 2022 г. той поискал сумата да му бъде върната, многократно двамата разговаряли по телефона и на 14.01.2022 г. ищецът изпратил покана, получена на 19.01.2022 г. Сумата била преведена без правно основание - липсвали всякакви правоотношения между страните, които да станат основание за изплащането и, включително липсва договор за заем, било устен или писмен. Заявява се, че се предявява иск на правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 59 от ЗЗД "с оглед на факта, че между страните няма договорни отношения във връзка с предоставянето на заема за закупуване на недвижим имот".

Постъпил е отговор от ответницата, с който тя оспорва иска и заявява, че сумата е предоставена безвъзмездно поради това, че през годините на съвместното им съжителство повече от 10 години към 2020 г. - тя многократно е помагала на ищеца, включително с парични средства, и затова когато тя е имала нужда от такива, той и е превел сумата доброволно, с дарствено намерение, мотивирано от изпълнението на нравствен дълг.

Проблемът с парите се породил едва след раздялата им.

1

Съдът счита, че твърденията в исковата молба сочат само иск с правно основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване на определена сума и се иска нейното връщане като дадена без основание. Квалификацията по чл. 59 от ЗЗД, предложена от ищеца при условие, че не се сподели тази по чл. 55, не води до наличие на втори иск, предявен при условията на евентуалност, тъй като няма различни твърдения за факти, на които да се основава този втори иск, нито различно искане.

В хода на делото страните чрез упълномощените си адвокати поддържат становищата си.

Спор е налице относно уговорките на двете страни относно връщането или невръщането на предоставената сума, съответно мотива за предоставянето и. Този спор по фактите е свързан с процесуалноправен спор за допустимостта на свидетелски показания за доказването на твърдените от тях факти. Според ищцовата страна твърденията на ответницата за безвъзмездно предоставяне на сумата представляват твърдения за договор за дарение, който обаче е на стойност над 5000 лв. и чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не допуска свидетелски показания за неговото доказване.

Установени с писмени доказателства и заключение на вещо лице, а и безспорни като цяло между страните, са следните факти:

На 08.07.2020 г. ищецът К. С. превел по банкова сметка на ответницата Д. Н. сумата 15000 лв., посочвайки като основание на плащането: "предоставяне на заем". Сумата той осигурил, като с нов банков кредит на по-голяма обща стойност рефинансирал предходен свой кредит.

Към този момент той и ответницата живеели заедно на съпружески начала от около 10 години.

Получените 15000 лв. били използвани от ответницата за покупка на апартамент - като част от цената, заедно с други суми - нейни лични средства и получени по неин собствен банков кредит.

В края на 2021 г. двамата прекратили съжителството и отношенията си. На 14.01.2022 г. С. изпратил чрез куриер писмена покана за плащане до Н., получена от нея на 19.01.2022 г. В поканата се заявявало, че по повод предоставения от него заем от 15000 лв. от 08.07.2020 г. и уговорката им той да бъде върнат до една година, я кани да върне заетата сума в 30-дневен срок от получаването на поканата, или ще се предприемат действия за събирането и.

От страна на Н. не последвало плащане или отговор.

За доказване на съдържанието на уговорките между тях страните водят свидетели, като показанията на свидетелите на ищеца подкрепят неговата теза за липса на дарствени намерения и уговорки, а тези на ищцата - нейната, за уговорка сумата, след като послужи за доплащането на цената на апартамента, да не се връща, а да остане като компенсация за предходна материална помощ, оказвана от нея на ищеца по време на фактическото им съпружеско съжителство.

На първо място, съдът споделя становището на ищцовата страна за това, че твърдението за уговорено безвъзмездно предоставяне на парична сума, направено от ответната страна, по същество представлява твърдение за неформален (чрез предаване) договор за дарение. Този 2 извод не се променя от твърдяния мотив за дарението - да послужи като компенсация за порано предоставена от нея материална помощ. Щом се твърди единствено изпълнение на "морален дълг" и липса на предходно правно задължение за възстановяване на полученото като помощ, става дума за дарение, мотивирано от благодарност и готовност за насрещна помощ, но не изпълнение на задължение за връщане на заем, обезщетяване на неоснователно обогатяване и пр. Такова дарение обаче, като всеки договор на стойност над 5000 лв., не подлежи на доказване със свидетелски показания и така остава недоказано по делото.

На свой ред и ищецът поначало не може поради забраната на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ГПК да опровергава със свидетелски показания собственото си изявление в нареждането за банков превод и изпратената покана, а именно - изявлението, че сумата е предоставена в заем. Тъй като обаче това изявление е само негово, едностранно, ответницата оспорва да е имало съгласие за заем и няма никакво доказателство за нейно волеизявление в тази насока, не може да се приеме, че е налице договор за заем, и при това положение, доколкото не се установява и никакво друго действително основание за превода, остава да се приеме, че основание няма, сумата е дадена без основание и като такава следва да се върне.

Колкото до възражението, че ищецът с предоставянето на сумата е изпълнил свой "нравствен дълг" и по силата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не му се дължи връщане, следва да се отговори дали по делото се установяват факти, които да обосноват извод за такова изпълнение на нравствен дълг. Под нравствен дълг ответницата има предвид отново мотива за безвъзмездно предоставяне на сумата, твърдян от нея - благодарност и желание за компенсиране на предходна финансова помощ. Само по себе си предоставянето на тази финансова помощ не попада в никоя от хипотезите на чл. 164, ал. 1 от ГПК и може да се доказва със свидетелски показания. Съдът поначало не подлага на съмнение показанията на Г. Д., дъщеря на ответницата, за това, че през годините нейната майка е давала на К. определени суми, които той да вложи в ремонт на жилището на родителите си в гр. К. или с тях да заплати натрупани задължения за издръжка на сина си. Липсата на данни за доходи в България на ответницата за този период не изключва възможността тя да е разполагала със собствени доходи от труд - отново според показанията на нейната дъщеря тя в този период заедно с ищеца е пребивавала в Италия и се е грижела за болни възрастни хора срещу заплащане. От друга страна, самата свидетелка не отрича, че парите на двойката са били в голяма степен общи и в този период тя лично е получавала понякога и от К., а не само пряко от майка си, суми за свои нужди, за издръжката си като непълнолетна ("бяхме едно семейство"). Настоящият състав на съда обаче не счита, че предоставянето на сума в подобен голям размер, дори при данни за предходна оказвана помощ за поемане на лични задължения извън семейството, може да се прецени като изпълнение на нравствен дълг.

Взаимопомощта при нужда между членовете на едно семейство - съпружеска двойка, двойка, съжителстваща на семейни начала, живеещи заедно близки роднини и пр. - вероятно може да се счете за нравствен дълг, като тази взаимопомощ не би следвало да бъде едностранна, а от всеки според неговите възможности. Прекалено би било обаче за 3 нравствен дълг да се счита възстановяването в парична сума на получената помощ. Ако е налице неоснователно обогатяване, отношенията на страните би следвало да се уредят по тези правила, като се докаже размерът на обогатяването. Нравственият дълг не би следвало да се разглежда като дълг за изравняване, било точно или приблизително, на получената материална стойност. По тази причина съдът не намира, че е приложима нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД. Отделно от това, посоченото основание "предоставяне на заем" също не сочи на съзнание (каквото изисква чл. 55, ал. 2) у ответника за изпълнение на нравствен дълг.

Поради изложеното съдът счете, че предпоставките на чл. 55, ал. 1, изречение първо от ЗЗД са налице, и искът следва да се уважи с присъждане на разноски на ищеца.

Направено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца (не се твърди те да не са направени реално). Съдът не счита, че е налице прекомерност. Претендираните разноски са в размер 1750 лв., който е минималният по Наредба 1/2004 на ВАдвС след последното и изменение от 04.11.2022 г. Наистина исковата молба е заведена месец по-рано, но няма правило при възражение за прекомерност разноските да се намаляват до минимума, съответно до минимума, действал към момента на сключването на договора за правна помощ. Самото увеличаване на минимума месец след завеждането на иска показва, че посоченият размер не може да бъде счетен за прекомерен към октомври 2022 г., щом само месец по-късно се оказва минимален.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Осъжда ответницата Д. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, да заплати на ищеца К. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С. бул. ***, сумата 15000 (петнадесет хиляди) лв., преведена от него по банкова сметка на ответницата на 08.07.2020 г., като дадена без основание, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска 10.10.2022 г., до изплащането на главницата.

Осъжда Д. И. Н. да заплати на К. Х. С. сумата 2589 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4