Решение № 861 от 31.07.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

АНЕТА ИЛЧЕВА при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Цветослав Вергов, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 889 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

С присъда от 15.11.2017 г., постановена по НОХД № 9663/2014 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателна отделение (НО), 98-ми състав е признал подсъдимия К.В.С., ЕГН **********, за виновен в това, че на 10.12.2012 г., около 14.00 ч. в гр. София, в магазин, находящ се на бул. „*********отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Нокия“, модел „С7” с ИМЕИ 359322042659271, на стойност 328,00 лв., от владението наК.Н. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия К.В.С. да заплати разноски по делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева по сметка на СДВР и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати 5 (пет) лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. А.Ч. – от САК – в качеството му на служебен защитник на подс. С.. С така депозираната въззивна жалба се отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на искането се сочи, че в хода на съдебното следствие не са били събрани достатъчно доказателства, които категорично и безспорно да доказват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което обвинението е останало недоказано. Сочи се, че по делото липсват безспорни доказателства относно извършването от подсъдимия на деянието, описано в обвинителния акт. Изтъква се, че първостепенният съд неправилно е възприел и оценил събраните доказателства, поради което и неправилно е признал подс. С. за виновен по предявеното му обвинение.

Алтернативно се претендира изменение на обжалваната присъда, като деянието бъде квалифицирано като престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – маловажен случай, и подсъдимият С., на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „Глоба“ в минимален размер. Акцентира се, че подсъдимият е неосъждан към момента на извършване на инкриминираното деяние, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и се касае до осъществяване на престъпление кражба по основния състав – по чл. 194, ал. 1 от НК, с предмет с ниска стойност – 328,00 лева.

В съдебно заседание, защитата на подс. С. – адв. Ч. от САК, поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, и моли деянието на подзащитния му да бъде преквалифицирано в престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В подкрепа на искането си изтъква, че обвинението срещу подсъдимия е за престъпление по основния състав на чл. 194, ал. 1 от НК, чиито предмет е на ниска стойност – 328,00 лева, при минимална заплата към момента на деянието от 290,00 лева. Посочва, че подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието. Сочи, че доводите, изложени от първия съд в подкрепа на извода, че деянието не представлява маловажен случай, а именно, че собственичката дълго време е била лишена от вещта, не изключват квалификацията маловажен случай, тъй като ако вещта е била върната доброволно, приложима би се явила разпоредбата на чл. 218б от НК. Изтъква, че телефонът е отнет от владението на пострадалата на 10.12.2012 г., а е върнат срещу разписка на 17.04.2013 г., т.е. касае се за период от четири месеца, който не се явява дълъг период. Навежда доводи, че отказът на съда да преквалифицира деянието по чл. 194, ал. 3 от НК, представлява нарушение на материалния закон. Твърди, че ако се приеме тази квалификация, следва да бъде съобразено изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване.

Алтернативно претендира оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по съображения, че по делото не е доказано отнемането на инкриминираната вещ, както и авторството на подсъдимия по отношение на деянието. Твърди, че няма пречка друго лице да е влязло в магазина, докато свидетелката е била в склада, което тя не би чула, тъй като е вдигала шум, търсейки стока.

Подсъдимият

К.В.С., нередовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по постъпилата въззивна жалба. Производството по отношение на същия се води по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

Представителят на СГП предлага присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Посочва, че атакуваният съдебен акт е постановен при пълнота на доказателствата, въз основа на които може да бъде направен извод за авторството на деянието от страна на С..

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.

313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св.К.Н. Н., снети в о.с.з. на 28.04.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (л. 8 – 9 от досъд. п-во); показанията на св. М.М.М., снети в о.с.з. на 26.09.2017 г. и показанията на С.И.Д., снети в о.с.з. на 15.11.2017 г.; протокол за разпознаване на лица от 17.04.2013 г. и фотоалбум към него (л. 10 – 12 от досъд. п-во); копие от гаранционна карта за мобилен телефон марка „Нокия“, модел „С7“ с ИМЕИ 359322042659271 (л. 27 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 08.02.2013 г. (л. 31 от досъд. п-во); заверено копие от заложен билет № 22020 от 10.12.2012 г. (л. 32 от досъд. п-во); свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 16 – 18 от съд. п-во), както и заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебно-оценителна експертиза (л. 19 – 20 от досъд. п-во).

Пред настоящата инстанция не са представени и събрани нови гласни или писмени доказателствени средства.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, първостепенният съд е кредитирал изцяло така събраните гласни доказателствени средства, като е преценил, че същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателствени средства.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че на 10.12.2012 г., св.К.Н. била на работа като продавач – консултант в магазин, находящ се в гр. София, бул. „Пейо *******.

Свидетелката Н. била оставила мобилния си телефон марка „Нокия“, модел „С7“ с ИМЕИ 359322042659271, на стойност 328,00 лева, на плота, който бил в касовата част на магазина.

Приел е, че около 14,00 часа в магазина влязъл подс. С.. Той видял поставения на плота мобилен телефон и решил да го отнеме. За целта същият се престорил, че се интересува от една декоративна сабя, изложена в магазина. Тъй като сабята била част от интериора на магазина, св. Н. влязла в склада, за да провери има ли друга налична такава, която да може да му продаде. Свидетелката отсъствала от търговската част на магазина за известен период от време, като подсъдимият останал сам там, като през това време тя нямала видимост нито към подсъдимия, нито към търговската част от магазина. В този момент подс. С. взел телефона на св. Н. и го прибрал в себе си. Когато св. Н. се върнала обратно, подсъдимият бързо напуснал магазина, като й заявил, че ще се върне по-късно да заплати избраната от него вещ. Подсъдимият не се върнал в магазина, а още същия ден заложил откраднатия мобилен телефон в заложна къща „Еврокомерс“ в ж.к.

„Борово“.

Въз основа на заключението на назначената и приета като доказателство съдебно-оценителна експертиза, съдът е приел, че стойността на отнетия от подсъдимия С. мобилен телефон, възлиза на 328,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, СРС е приел, че с деянието си подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, като на 10.12.2012 г., около 14.00 ч., в гр. София, в магазин, находящ се на бул. „*********отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Нокия“, модел „С7” с ИМЕИ 359322042659271, на стойност 328,00 лв., от владението наК.Н. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Приел е, че подсъдимият е осъществил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК.

Ето защо е признал подсъдимия К.В.С. за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на присъдата.

Осъдил е подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност, изцяло споделя както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.

Така, въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд досежно личността на подсъдимия и съдебното му минало. Същите са изградени въз основа на правилен анализ на отразеното в приложеното и прието като доказателствено средство по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Настоящата инстанция не намира основание да не сподели изводите на СРС относими към датата, мястото, авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние, и предмета на посегателство, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства – и в частност въз основа на показанията на св. Н. и Д., които изцяло кредитира, като прецени, че са еднопосочни, взаимнодопълващи се и кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени средства.

Така, показанията на св. Н. послужиха на инстанциите по същество да формират изводи относно местонахождението на свидетелката към инкриминираните дата и час – на 10.12.2012 г., около 14,00 часа, а именно – в магазин за алкохол, находящ се в гр. София, бул. „*******, където св. Н. работела като продавач – консултант.

Показанията на тази свидетелка послужиха на съда да установи и местонахождението на инкриминираната движима вещ към момента на извършване на инкриминираното деяние. Действително, в показанията си пред съда, св. Н. не е в състояние да възпроизведе точния времеви период, в който е ползвала за последен път мобилния си телефон, но това добре се обяснява с изминалия продължителен период от време между инкриминираната дата – 10.12.2012 г., и датата на разпита й пред съда – 28.04.2017 г., при което е напълно възможно свидетелката да не е в състояние да пресъздаде в цялост и пълнота възприетата от нея фактическа обстановка. Посочената непълнота в показанията й е преодоляна от първия съд чрез надлежно приобщаване към доказателствената съвкупност на показанията на свидетелката, депозирани в хода на досъдебното производство.