Определение № 4644 от 17.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4644 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20251100900723 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД с ЕИК 831447150 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

„Цариградско шосе“ №87, представлявана от Т.А.А., прокурист и Г.К.К., Изпълнителен директор, чрез пълномощник адв.В. Д. В. срещу ТИСОФТ КЪМПАНИ ЕООД ЕИК 202798715/ с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/ със седалище и адрес на управление: област София, община Столична, град ****, И. С. Д. ЕГН ********** и Й. Я.

Н., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в гр.**** и настоящ адрес гр.****, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно осн.чл.464 вр.чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че не съществуват вземания на ТИСОФТ КЪМПАНИ ЕООД / с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/ към И. С. Д. и Й. Я. Н. за сумата от 84 000лева, от които 70 000лева – сумата, с която се е повишила цената на имота, поради направени разходи за подобрение и запазване на имот – апартамент №33, находящ се в гр.София, ет.6 бл-№239 в ж.к.“Младост 2“, със застроена площ от 40,13кв.м., както и неустойка в размер на 14 000лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяване на вземането, включително и арбитражна такса в размер на 840лв., както и правото на задържане по чл.72 ал.3 от ЗС до изплащане на подобренията и необходимите разноски, признато със съдебно решение от 19.02.2022г. по арб.д.№1/22г. и издаден ИЛ от 23.08.2022г. по т.д.№1310/2022г. по описа на СГС. Претендирани са разноски.

От представените писмени доказателства се установява, че по изп.дело №20227880400905 по описа на ЧСИ М.К., образувано въз основа на изп.лист на 29.08.2022г. от „ТИШО 888“ ЕООД, ищецът ЦКБ АД е подал молба за присъединяване на 30.11.2022г. въз основа на издадено удостоверение по чл.456 ГПК. Принудително събраната сума в резултат на проведена публична продан е в общ размер на 159 600лв. Поради недостатъчност на същата за удовлетворяване на всички взискатели е било извършено разпределение. По това изп.дело на ответника ТИСОФТ КЪМПАНИ ЕООД / с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/ е била призната привилегия по реда на чл.136 ал.1 т.4 от ЗЗД – право на задържане, като му е била разпределена сума в размер на 104 052,85лв. при общо дължима сума 104 052,85лв. На ищеца ЦКБ АД е била разпределена сума в размер на 45 03,30лв. при общо дължима сума в размер на 70 257,48лв.

По изп.дело №20248380401661 по описа на ЧСИ М.Б., по което ищецът се е присъединил с молба от 25.06.2024г. като кредитор въз основа на удостоверение, издадено от ЧСИ С.П. по чл.456 ГПК, в резултат на проведена публична продан на недвижим имот с купувач ответното дружество, е била събрана сума в размер на 101 000лв., която сума не е 1 била достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което е било извършено разпределение, което към момента на предявяване н исковата молба не е било влязло в сила поради обжалването му. По това изп.дело също е била призната привилегия на „ТИШО 888“ ЕООД по чл.136 ал.1 т.4 от ЗЗД и му е била разпределена сумата от 92 088,88лв. Сумата не е била преведена, тъй като разпределението е било обжалвано и не е влязло в сила.

В законов срок ответникът „ТИСОФТ КЪМПАНИ" ЕООД /старо наименование ТИШО 888 ЕООД/, ЕИК: 202798715 е упражнил правото си на писмен отговор. Излага доводи както за недопустимост на предявените искове, така и за тяхната неоснователност.

Не оспорва, че той и ищецът ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, са кредитори и присъединени взискатели по изпълнителни дела срещу И. С. Д., ЕГН ********** и Й. Я. Н., ЕГН **********, както следва: по изпълнително дело № 20227880401448, по описа на ЧСИ С.П., по изпълнително дело № 20227880400905, по описа на ЧСИ М.К. и по изпълнително дело № 20248380401661, по описа на ЧСИ М.Б.. Не оспорва, че по трите имота е проведена публична продан за посочения от банката имот и са изготвени разпределения, както следва: на 29.03.2024г. по изпълнително дело № 20227880401448, по описа на ЧСИ С.П., на 21.11.2023 г. по изпълнително дело №20227880400905, по описа на ЧСИ М.К. и на 28.08.2024 г. по изпълнително дело №20248380401661, по описа на ЧСИ М.Б..

Ответникът излага доводи за недопустимост на предявения иск поради това, че не е бил предявен в едномесечен срок от извършване на разпределението, каквото е изискването на закона. Сочи, че разпределенията и по трите дела са изготвени и предявени (видно от признанието на банката в исковата молба и приложените от нея разпределения): на 29.03.2024г. по изпълнително дело № 20227880401448, по описа на ЧСИ С.П.; на 21.11.2023 г. по изпълнително дело № 20227880400905, по описа на ЧСИ М.К.; на 28.08.2024г. по изпълнително дело №20248380401661, по описа на ЧСИ М.Б., а депозираният иск по чл.464 от ГПК е с дата 07.04.2025г.

Ответниците И. С. Д. и Й. Я. Н. излагат също доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

На 13.11.2025г. ищецът е депозирал молба по делото с искане за допускане на обезпечение с налагане на обезпечителна мярка Възбрана на процесния имот. Изложени са твърдения, че ЧСИ Б. на 29.09.2025г. е издал постановление за възлагане на процесния апартамент като го е възложил на кредитора „Тисофт къмпани“ ЕООД. В постановлението за възлагане е посочено, че цената от 101000 лв. е изплатена чрез прихващане срещу вземането на „Тисофт къмпани“ ЕООД на осн. чл.461 от ГПК и чл.495 ГПК. Посочил е, че Постановлението за възлагане е вписано в Имотния регистър. Приложено е като доказателство цитираното постановление за възлагане от 29.09.2025г. на недвижим имот по изп.дело № 20241581401661 по описа на ЧСИ М.Б.. Установява се, че обжалваното разпределение по изп.дело е влязло в законна сила на 22.08.2025г., след като жалбата на ЦКБ АД е била оставена без уважение от СГС по ч.гр.д.№613/2025г., потвърдено от САС.

Съдът след извършена служебна проверка на допустимостта на исковото производство и съобразявайки новопредставените писмени доказателства намира, че предявеният иск е недопустим като съображенията в тази насока на следните.

С присъединяването на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, се цели удовлетворяването на встъпилия кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението във висящия изпълнителен процес. Защитата на конкуриращия взискател - какъвто твърди, че е ищецът, е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК срещу длъжника и привидния кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях правоотношение и се атакува привидното изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на последния. Предявяването на установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес ищецът да отрече съществуването на вземането на конкуриращия го при удовлетворяване на вземането му друг взискател. За да обезпечи предявеният иск, законодателят с разпоредбата на чл. 464, ал. 1 ГПК е предвидил спиране на изпълнението на взискателя с оспорено вземане, т.е. сумата не се предава на взискателя от съдебния 2 изпълнител, независимо, че разпределението е влязло в сила. Искът е установителен, защото сумата се задържа по сметка на съдебния изпълнител, съгласно чл.464, ал.1 ГПК. Тази хипотеза на задържане на сумата обаче е налице единствено и само в случай, че отрицателния установителен иск бъде предявен в едномесечен срок от извършване на разпределението. В настоящия казус, беше установено, че това предявяване е много след изтичане на този един месец. Именно това е причината ЧСИ М.Б. да не зачете определението на съда за констатиране на спирането на предаване на сумата по силата на закона.

При приключило разпределение, включително и чрез прихващане по чл. 461 ГПК, интересът на ищеца е чрез предявяване на осъдителен иск срещу взискателя с оспореното вземане. Именно такъв е и настоящият случай – ответникът „Тисофт къмпани“ ЕООД е присъединен взискател, на когото при разпределението на сумите между взискателите е признато правото на предпочтително удовлетворение, в качеството му на кредитор с признато право на задържане, поради това, че изпълнението е насочено върху предмета на неговото вземане – недвижимият имот на длъжниците, по отношение на който е извършена публичната продан. В качеството му на присъединен привилегирован кредитор, ответникът по делото - „Тисофт къмпани“ ЕООД, като купувач на недвижимия имот - предмет на публичната продан, е следвало да внесе продажната цена. От друга страна е установено, че в изготвеното разпределение съдебният изпълнител е извършил прихващане на дължимата от „Тисофт къмпани“ ЕООД продажна цена срещу вземането му. Следователно налице е приключило разпределение чрез прихващане по чл. 461 ГПК, би могло да обоснове интерес от осъдителен иск срещу взискателя с оспорено вземане.

Поради това за ищеца липсва правен интерес от търсената с установителния иск защита – абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, за наличието на която съдът следи служебно през цялото времетраене на делото. Липсата на правен интерес обуславя недопустимост на предявения иск, което води до връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Следва да бъде посочено, че предявяването на иска по чл.464 от ГПК след изтичане на едномесечния срок, в който съдебният изпълнител не предава сумата определена за кредитора с оспорено вземане по силата на закона, не води до недопустимост на иска, недопустимостта следва от липсата на правен интерес на установителния иск, когато тази сума вече не е по сметка на съдебния изпълнител и защитата може да бъде осъществена единствено чрез осъдителен иск.

В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 464/01.11.2016 г., постановено ч.т.д. № 553/2016 г. по описа на ВКС, І т.о., постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, се приема, че правният интерес от установителния иск е налице само и доколкото сумата се намира по сметката на съдебния изпълнител. Приключването на разпределението, включително и чрез прихващане по чл. 461 ГПК, би могло да обоснове интерес от осъдителен иск срещу взискателя с оспорено вземане, с който да върне в патримониума на длъжника недължимо платеното на привидния кредитор. В същия смисъл е и Определение № 88/21.02.2017 г. по ч.т.д. № 296/2017 г., ТК, II Т. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК. Когато сумата е предадена на взискателя от съдебния изпълнител, респ. когато разпределението е приключило чрез прихващане по чл. 461 ГПК - защитата на оспорващия взискател е чрез осъдителен иск. Това разрешение следва да намери приложение и в настоящата хипотеза, в която е налице приключило разпределение чрез прихващане по чл. 461 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.130 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ВРЪЩА исковата молба на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД с ЕИК 831447150 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №87, представлявана от Т.А.А., прокурист и Г.К.К., Изпълнителен директор.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№723/2025г. по описа на СГС.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца в едноседмичен срок, считано от връчването му с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4