Решение № 757 от 05.07.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1832/2023
- Вид
- Решение № 757
- Подписан
- 05.07.2024
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 576 · Граждански процесуален кодекс
- чл.579, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 580 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 757 гр. В., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П.а като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233***101832 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание по чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС Производството по делото е образувано по искова молба от М. Р. Д. с ЕГН:********** и адрес гр. В.. *** и С. Р. П. с ЕГН:********** и адрес гр. С., ул. „***“ № 87 ПРОТИВ И. П. И. с ЕГН:********** и И. Г. И.
ЕГН:**********, двамата с адрес гр. В., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 580, т. 6 от ГПК и по чл. 108 от ЗС.
Исковите претенции се основават на следните твърдения:
Ищците са наследници по закон на С. Х. К., починала на *** год., в гр.
В., за което е съставен акт за смърт № *** год. на Община В., район **.
Приживе С. Х. К. е придобила правото на собственост на АПАРТАМЕНТ № ***, представляващ СОС идентификатор № *** по КККР на гр. В., с адрес: гр.В. п.к. ***. ул. „***", ***. площ от 93,24 кв. м., със западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня и тоалетна и балкони към ул. „**" и към ул. „**", при граници: на същия етаж ***.; под обекта ***, над обекта ***, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2.66 кв. м., при граници: изба № 15, изба № 17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от обши части на сградата и от 1 отстъпеното право на строеж върху държавна земя, представляваща ПИ № ***, съгласно Нотариален акт за собственост върху жилище № 110, том IX, дело №4143 от 26.11. 1987г. на Нотариус при ВРС.
С Нотариален акт № 98 том. I, рег. № 3480, дело № 89 от 2011 г. на Нотариус № 124 при ВРС, вписан в СВ-В. с вх. рег. № 9353 от 11.05.2011г. акт № 200, том XXVI, дело № 5632 наследодателката е прехвърлила имота на ответниците, по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Според ищците, и видно от съдържанието на нотариалния акт, същият не е подписан от наследодателката, а само е изписала трите си имена. Това е нарушение на чл. 580 т. 6 от ГПК.
Ответниците владеят имота без основание и неправомерно не допускат ищците до него, който е придобит от тях по наследяване.
Молят съда да постанови решение, с което:
ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖНО НОТАРИАЛНОТО УДОСТОВЕРЯВАНЕ на Нотариален акт № 98 том I, рег. № 3480, дело № 89 от 2011г. на Нотариус № 124, при ВРС, с номера в СВ В. с вх. рег. № 9353 от 11.05.2011 г., акт №200, том XXVI, дело № 5632, в който е обективиран договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който наследодателят на ищците - С. Х. К. е прехвърлила на ответниците собствения си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № ***, СОС с идентификатор №*** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В. п.к. ***, ул. „***", ***, с площ от 93,24 кв. м., със западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник. антре, баня, тоалетна и балкони към ул. „**" и към ул. ,,**“, при граници: самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж ***.; под обекта ***.**; над обекта ***.**, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2,66 кв.м., при граници: изба № 15, изба № 17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от общи части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, срещу задължението да я гледат и издържат докато е жива, като осигурят спокоен и нормален живот; както и
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че 2 ищците са собственици по наследство на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ***, СОС с идентификатор №*** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В. п.к.***, ул.“***", ***, с площ от 93,24 кв. м. със западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник. антре, баня, тоалетна и балкони към ул. „**" и към ул. ,,**“ при граници: самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж ***.; под обекта ***.**; над обекта ***.**, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2,66 кв.м., при граници: изба № 15, изба № 17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от общи части на сградата и от право на строеж и ОСЪДИ ответниците да им предадат владението.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяват, но се представляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа исковете. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл.80 от ГПК е представил списък с разноските, които претендира в размер на 6 544,37 лева, от които 3 500 лева, адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по делото - И. П. И. и И. Г. И., действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Д. П., са депозирали отговор, с който оспорват предявения иск, като неоснователен.
Твърдят, че изискването по чл. 580, т. 6 от ГПК не може да бъде тълкувано като всеки, който сключва договори в нотариална форма да полага и параф.
Въвеждат възражение, под условие, че са придобили правото на собственост върху имота на основание чл.79, ал.1 от ЗС, като недобросъвестни владелци, в резултат на владение в периода 11.05.2011 год. датата на сключването на договора до 08.09.2023 год. /датата на предявяването на иска по настоящото дело/. Твърдят, че са упражнявали владението чрез прехвърлителката, която си е запазила правото на ползване върху имота до *** г. - датата на нейната смърт, а след *** год. - са упражнявали владението лично.
Владението им е било постоянно, трайно, непрекъснато, необезпокоявано и явно, което демонстрирали по отношение на всички намерението си да своят имота. През посочения период освен това те са поддържали имота, в рамките на необходимата грижа, което следва да се 3 възприеме като действие по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.
В съдебно заседание, ответниците редовно призовани не се явят, но се представляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора и направеното възражение. Моли съда да отхвърли иска, като претендират разноски и представят списък с доказателства.
По възражението за придобивна давност, ищците уточняват, че ответниците реално не са упражнявали фактическа власт върху жилището в периода, нито лично, нито чрез прехвърлителката. Същите са съзнавали, че той се ползва и владее от прехвърлителката, както и, че пълна власт над него има същата - ползва и владее. Поради това не са считали за нужно да демонстрират намерение да своят, да извършват действия по отблъскване на упражняваното от нея владение, и не го оспорват. Следователно не биха могли да черпят права от нейното право на ползване, което включва всички форми на ползване и владение. Освен това, наследодателката на ищците винаги се е считала за действителен и единствен собственик на този имот до смъртта си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно е между страните, а и от приложеното удостоверение за наследници и акт за смърт, се установява, че С. Х. К. е починала на *** г., като е оставила за свои законни наследници двамата ищци – син и дъщеря на починалата преди нея дъщеря – С. Г. Е..
Безспорно е, че приживе С. Х. К. е придобила право на собственост върху АПАРТАМЕНТ № ***, представляващ СОС идентификатор № *** по КККР на гр. В., с адрес: гр.В. п.к. ***. ул. „***", ***. площ от 93,24 кв. м., със западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня и тоалетна и балкони към ул. „**" и към ул. „**", при граници: на същия етаж ***.; под обекта ***, над обекта ***, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2.66 кв. м., при граници: изба № 15, изба № 17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от обши части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съгласно Нотариален акт № 110, том.IX, дело № 4143/1987 год.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран от Нотариален акт № 98 том I рег. №3480, 4 дело № 89 от 2011г. на Нотариус №124 при ВРС. с номера в СВ-В., вх.рег.№ 9353 от 11.05.2011 г. акт № 200, том XXVI. дело № 5632 от 11.05.2011 год. С.
Х. К. е прехвърлила на двамата ответници правото на собственост на собствения си имот /описан по-горе/ имот, срещу задължение на приобретателите, което те изпълнявали от три години и да изпълняват и занапред, като й осигуряват гледане и издръжка, докато е жива, като осигурят нормален и спокоен живот
С. Х. К. е запазила правото на ползване върху имота, пожизнено и безвъзмездно.
Видно е, че върху всеки от екземплярите - представения с исковата молба препис от нотариалния акт, както и от приетите в настоящата инстанция заверени преписи от същия, находящи се в Служба по вписванията и в архива на нотариуса, срещу „прехвърлител“ са изписани саморъчно трите имена на С.
Х. К. и липсва подпис.
Няма спор, а това е установено и от приетите амбулаторни листи и епикризи, както и копие на лична карта, че С. К. не се е подписвала с трите си имена, а е имала собствен подпис.
Приложените фискални бонове, гаранционни карти и заявка на монтаж се установява, че И. И. през август и септември 2020 г. е закупил два броя климатици, които са монтирали на адреса на процесния апартамент.
С. е живяла в процесния апартамент до своята смърт. От 2011 год. насетне за нея се е грижел ответника И., който я посещавал ежедневно, носел е покупки, храна и лекарства; почиствал. Ответника със собствени средства, извършил множество ремонти и подменял уреди, мебели, подова настилка, закупил климатици, които монтирал, плащал сметките за общите части на апартамента. Показанията на св. К., че С. сама е плащала за ремонта и сметките за апартамента са изолирани и не са пряко възприети от нея (за разлика от тези на М. и В., които пряко са възприели ремонтите, също са незаинтересовани от изхода на делото и нямат роднинска връзка със страните), поради което не могат да бъдат споделени. Освен това същата потвърждава, че И. е ходил при С. и се е грижил за нея. И. е разполагал с ключ за имота.
Съседите и близките на С. го разпознават като собственик на апартамента. К. е споделяла, че ответника е собственик на имота вече и той ще се грижи за работите на апартамента. И.и са се идентифицирали като такива и в 5 болницата, където е лежала и починала наследодателката на ищците.
С. не е искала да прехвърля апартамента на други лица, както и е отказвала да бъде гледана от внука си М. или св. К.. С внуците си е поддържала контакт предимно по телефона. Споделяла е, че има кой да я гледа.
Таза фактическа обстановка съдът установи, от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира, Съдът кредитира и показанията на св. М. и В., които са преки и непосредствени и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По иска с правно основание чл. 580, т. 6 от ГПК:
Нотариалното удостоверяване е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидност, установени в чл. 576 от ГПК.
Съгласно чл.579, ал. 1 от ГПК съгласието на страните по сделката с прочетеното им от нотариуса съдържание на акта следва да бъде удостоверено с полагането на подпис и саморъчно изписване на трите имена.
Сред задължителните реквизити на нотариалния акт е подписа на страните по сделката. Неподписването осуетява нотариалното удостоверяване и го прави нищожно.
При така установените факти се доказва, че нотариалният акт, съгласно който наследодателката на ищците прехвърля процесния апартамент на ответниците срещу задължението на последните да я гледат и издържат пожизнено, страда от порок, който води до нищожно нотариално удостоверяване. Неполагането на подписа от страна на прехвърлителката С.
К., който е задължителен реквизит и условие за валидност на нотариалния акт, обосновава извод за неговата невалидност.
Възражението на ответниците, че С. е изписала трите си имена саморъчно, което е достатъчно да засвидетелства нейното съгласие, не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 580, т. 6 от ГПК въвежда подписа като задължителен реквизит, заедно със саморъчно изписване на трите имена на подписалия, т. е. те са кумулативно изискуеми. Изключения са случаите, в които лицето е неграмотно или недъгаво, за каквато невъзможност да 6 подпише С. К., няма данни в настоящото дело.