Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 06.12.2022, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Административно наказателно дело 220/2022
Вид
Решение № 99
Подписан
06.12.2022
В сила
22.12.2022
Състав
Спас Маринов Стефанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Тутракан, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20223430200220 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0362-000450 от 26.08.2022 г.

Началникът на РУ – Тутракан е наложил на К. И. И., с ЕГН: ********** от ***, за извършено нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, на основание чл.

53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

НедоВ. от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И., който го обжалва в срок. В с. з. пълномощникът на жалбоподателя – адв. Е. Г. от ***, излага доводи за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна – Началник РУ – Тутракан, не се представлява в съдебно заседание. Представено и прието е писмено становище от същия, с което се моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 16.08.2022 г. актосъставителят Т. Ф. и свидетелите М. М. и В. В. – полицейски служители в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, изпълнявали служебните си задължения на територията, обслужвана от РУ – Тутракан, за времето от 19:00 ч. на 16.08.2022 г. до 07:00 ч. на следващия ден.

Около 21:00 ч. извършвали патрулна дейност по ул. „Александър Стамболийски“ в гр.Тутракан. Пред тях се движил лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд чероки“ с рег. № ***. Последният извършил обратен завой, поради което водачът му бил спрян за проверка от актосъставителя Ф. посредством указание със стоп палка, предшествано от подаване на светлинен и звуков сигнал. Полицейските служители изискали документи за проверка на водача, който първоначално отказал, но впоследствие ги представил.

Посредством тях била установена самоличността му – жалбоподателят К. И..

На последния била извършена проверка с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му, чийто резултат бил отрицателен. Актосъставителят Ф. заявил на водача, че ще му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като му разяснил метода за работа с „Дръгтест 5000“. Жалбоподателят отказал да му бъде извършван такъв тест. Във връзка с това актосъставителят Ф. съставил Талон за изследване № 0060999, в който вписал отказът на водача да му бъде извършена проверка с тест,като основание за издаване на талона. В последния е било посочено още, че И. избрал да бъде изследван чрез химико-токсикологично изследване.Бил му даден срок от 30 минути, считано от връчването на талона, за да се яви във ФЦСМП – Тутракан, където да даде биологични проби за изследване. След връчването на талона, заедно със 7 бр. стикери, срещу жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 681416 за извършено нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, като му бил връчен и препис от същия.

Впоследствие полицейските служители посетили ФЦСМП – Тутракан, където изчакали изтичането на дадения в талона за изследване 30-минутен срок, в който жалбоподателят не се явил на посоченото място и не дал биологични проби за изследване.

На 26.08.2022 г. Началникът на РУ – Тутракан издал Наказателно 2 постановление №22-0362-000450 за извършено нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

На 06.10.2022 г. жалбоподателят получил препис от обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите; НП №22-0362-000450/26.08.2022 г.; з. к. на АУАН серия GA № 681416/16.08.2022 г.; з. к. на талон за изследване № 0060999; ЗППАМ № 22-0362000160/16.08.2022 г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби; служебна бележка от „Човешки ресурси“ при ОДМВР – Силистра; Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.; справка за нарушител/водач на К. И. И.; протокол 202240898 за сервизна проверка на „Дръгтест 5000“ от 28.06.2022 г.; техническа характеристика на „Дръгтест 5000“; з. к. на стикери 2.0006999, 3.0006999, 4.0006999, 5.0006999, 6.0006999, 7.0006999, 8.0006999.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, дала повод за тълкувателна дейност, изразена в Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, са законово установени две отделни административни нарушения. Първото нарушение се състои в отказ на водач на МПС за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или неизпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Второто, визирано в разпоредбата нарушение, е аналогично на първото, но е във връзка с 3 установяването употребата на наркотични вещества какъвто е настоящия случай. Нарушението се състои в отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества/техни аналози или неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества/техни аналози.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 1, ал.3 от Наредбата са изброени лимитативно начините за констатиране на горните обстоятелства. Употребата на наркотични вещества/техни аналози, съгласно чл. 3, ал.1 и чл. 3а от Наредбата, се установява по два начина: 1. Чрез тест при извършване проверка на място от контролните органи и 2. Чрез медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване в посочените в чл. 3а хипотези,при които са налице отказ за изследване с техническо средство,непризнаване на резултата от изследване с техническото средство и обективна невъзможност за изследване с техническо средство. От лексикалното тълкуване на използваното в чл. 3а словосъчетание „се извършва“ следва, че се въвежда задължение за провеждане на медицинско и химико-токсикологично изследване. От тази гледна точка указаното в талона от издалия го полицейски служител следва да се счита за „предписание“ по смисъла на чл.

174, ал.3 от ЗДвП, тъй като задължава съответния адресат да извърши определени действия.В хипотезата на чл.3а т.2 от Наредбата задължението по-скоро е за контролния орган да издаде талон за медицинско и химикотоксилогично лабораторно изследване,в случаите когато проверявания не признава резултатите от извършената му проверка с тест.Доколкото чл.6 ал. 9 от Наредбата регламентира последиците при оспорване на резултата от първоначалната проверка и неявяване на проверявания в съответния център за даване на необходимите за изследванията пробито може да се приеме,че издадения талон за изследване няма характер на предписание,а по-скоро на документ,даващ възможност на оспорващия да бъде изследван и чрез друг предвиден от Наредбата метод.

В хипотезите на чл.3а т. 1 и 3 от Наредбата,издадения от контролния орган талон за изследване има силата на предписания по смисъла на чл.174 ал.

4

3 от ЗДвП,тъй като задължава в единия случай медицинските длъжностни лица да вземат съответните проби,когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест, в другия /чл.3а т. 1 от Наредбата/ задължава подлежащото на проверка лице да се яви в съответното лечебно заведение и да даде биологичен материал за изследване.

Последното важи най-вече в случаите, при които лицето откаже извършване на проверка с тест, тъй като в тези хипотези липсва аналогично правило на това, въведено с чл. 6, ал.9 от Наредбата.

При провеждането на успешни проверки за установяване на наркотични вещества/техни аналози са възможни множество хипотези, някои измежду които са: извършване на тест, приемане на талона за изследване и отказ за допълнително изследване (т.е. приемане показанията на теста); извършване на тест и неприемане на талона за изследване; извършване на тест, приемане на талона, желание за допълнително изследване и извършване на такова; извършване на тест, приемане на талона, желание за допълнително изследване и неизвършване на такова (поради неявяване в медицинското заведение; явяване, но недаване на проби; просрочено явяване и пр.). За всички изброени хипотези, някои от които плод на недобросъвестно поведение от страна на проверяваното лице, в Наредбата (в чл.6, ал.9) са въведени механизми за прилагането на единия или другия резултат от извършената проверка, като независимо от използването едновременно и на тест, и на лабораторно изследване, се установява едно-единствено деяние и съответно – следва една-единствена санкция (последното във връзка с това дали отказът за тестване и неизпълнението на предписанието са две различни нарушение, или част от фактическия състав на едно нарушение, разискван подолу).

При отказването извършване на проверка с тест/неизпълнението на предписанието също са възможни множество хипотези: отказ за извършване на тест и отказ за приемане на талона; отказ за извършване на тест, приемане на талона и изявяване на нежелание за изследване; отказ за извършване на тест, приемане на талона, изявяване на желание за изследване и провеждане на такова изследване (т.е. изпълнение на „предписанието“ по терминологията на ЗДвП); отказ за извършване на тест, приемане на талона, изявяване на желание за изследване и неизвършване на такова /поради неявяване в 5 медицинското заведение; явяване, но недаване на проби; просрочено явяване и пр./. В първите две хипотези фактическият състав на нарушението по чл.

174, ал.3, пр.2 ЗДвП е довършен към момента на извършване на полицейската проверка, доколкото водачът отказва извършването на тест и по един или друг начин изявява нежеланието си пред полицейските служители да бъде изследван (независимо как – дали с отказ да приеме талона, или с приемането му и вписването в него, че не желае изследване). В третата хипотеза е видно, че липсва изпълнен състав на нарушение, доколкото един от двата метода за установяване наличието на наркотични вещества/техни аналози е осъществен и е абсурдно водачът да бъде наказван за отказа да бъде тестван при положение, че е дал проби за изследване. В четвъртата хипотеза е налице попродължителен фактически състав, доколкото е налице първоначален отказ за тестване, но е изявено желание за извършване на изследване (т.е. налице е хипотетичната възможност фактическият състав да се развие и по начина, описан в третата хипотеза и да не съставлява административно нарушение).

Настоящия съдебен състав счита, че фактическият състав в тези случаи се завършва при неизпълнението на предписанието за изследване – т.е. неявяването на водача в медицинското заведение; явяването му, но недаването на проби за изследване; просроченото му явяване. Именно поради тази причина (както и при третата описана хипотеза) първоначалният отказ за тестване се явява не отделно административно нарушение, а част от цялостния фактически състав на неизпълнението на предписанието, доколкото отказът за тестване е абсолютна предпоставка за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване (чл. 3а, т.1 от Наредбата).