Определение № 2626 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1030/2025
- Вид
- Определение № 2626
- Подписан
- 05.06.2025
- В сила
- 05.06.2025
- Състав
- Галина Чавдарова, мл.с. Гинка Тодорова Иванова, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.134 · Закон за гражданското въздухоплаване
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2626 гр. Варна, 05.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. И.а като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20253100501030 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 1 и чл.410 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ, срещу заповед № 6253/06.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановено по ч.гр.д. №14055 по описа за 2024 година на ВРС, в частта на присъдените разноски за адв.възнаграждение.
В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на заповедта за изпълнение в частта за разноските. Сочи се, че за необходимостта от предварително провеждане на рекламационно производство по ЗГВ като задължителна предпоставка за упражняване правото на иск. Позовава се на тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, която разпоредба била съответна на чл.134 ЗГВ, и двете имали за цел да регламентират предварителна процедура по предявяване и разглеждане на претенции срещу въздушния превозвач. Счита, че законодателят не е имал намерение да ограничи обхвата на гл.11 от ЗГВ, а същите следвало да намерят допълващо регламента приложение. Излага, че заявителят не е предявил рекламация пред превозвача, с което е възпрепятствал последния да разгледа претенцията в двумесечния срок, нито е отправил покана за добр.изпълнение, заедно с предоставянето на разумен срок, с което жалбоподателят бил лишен от възможността да извърши доброволно плащане. Счита, че с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за предявяване на вземането, поради което и не дължи разноски. Навежда възражение и спрямо размера на претендираното адв.възнаграждение, което било прекомерно, като се позовава и на решение на СЕС. Поради това моли за обезсилване на заповедта в частта, в която е присъдена сума за направени разноски за адв.възнаграждение от 480лв.
От насрещната страна И. М. И. чрез адв. С. К. в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който счита частната жалба за неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. №14055/2024г. на Варненски районен съд и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6253/06.11.2024г., с която е осъден длъжникът БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД да заплати на кредитора И. М. И., сумата от 250 евро, представляваща неизплатено обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет № FB6746 по 1 направление Варна-Анталия с разписание за 20.10.24г., на осн. чл.7, ал.1, б.а от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, ведно със законната лихва, както и сумата от 21,25лв - д.т. и 480лв - адв.възнаграждение.
В срока за възражение е постъпило такова по чл.414а ГПК от длъжника БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, с което е посочено, че е изпълнил изцяло задължението си, както и че не дължи разноски за производството, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. С определение № 1499/03.02.25г. ВРС е приел възражението по чл.414а ГПК в частта за сумата от 250 евро и 21,25лв –д.т., като не е приел възражението за недължимост на разноските за адв.възнаграждение в размер на 480лв. Този съдебен акт не е обжалван от страна на длъжника БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД. Ето защо въпросът за дължимостта на разноските в заповедното производство по съображения, изводими от това дали е дал или не повод за инициирането му, каквито единствено са допустими в хипотезата на чл.414а, ал.3 ГПК, не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Тъй като нормата на чл.414а, ал.3 ГПК въвежда изключение от общия процесуален ред за оспорване на разноските по заповедта за изпълнение, то за всички останали оплаквания, свързани с тях, приложим е редът на чл.413 ГПК. В разглеждания случай с частната жалба е наведено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде разгледано.
Видно от материалите по делото налице е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между И. И. и адв.С.К., в който изрично е договорено възнаграждение за представителство по заповедно производство в размер на 480лв, платени в брой. В тази връзка настоящият състав съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. На следващо място съдът отчита още, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание, спорът не се отличава с правна и фактическа сложност, както и че проц.представител на заявителя е инициирал множество на брой съдебни производства с предмет, идентичен с този на настоящото дело.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че присъденият от ВРС размер на адв.възнаграждение от 480лв се явява завишен, като същото бъде намалено до размера от 100лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ заповед № 6253/06.11.24г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №14055 по описа за 2024 година на ВРС, в частта, с която е осъден длъжникът БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ, да заплати на кредитора И. М. И., ЕГН **********, с адрес **************, разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 100 лева до 480лева.
ПОТВЪРЖДАВА заповед № 6253/06.11.24г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №14055 по описа за 2024 година на ВРС, в частта, в която е осъден длъжникът БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ, да заплати на кредитора И. М. И., ЕГН **********, с адрес *************, разноски за адв. възнаграждение в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3