Решение № 2558 от 28.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2558 гр. София, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Мариана Георгиева

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100508316 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8316/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на «Д.» АД ЕИК ******* от гр.София срещу решение №20031853 от 25.04.2022 г по гр.дело №60574/2020 г на СРС, 74 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД във вр.чл.258 ЗЗД на «М.Б.» ООД ЕИК ******* гр.София сумата от 4406,40 лева възнаграждение по договор за предоставяне на посреднически услуги №1152 от 01.03.2016 г и търговска оферта №1..4883 от 05.06.2019 г , за което е издадена фактура №0..15517 от 28.02.2020 г , ведно със законната лихва от 07.12.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от 1167,70 лева неустойка за забава за периода 14.03.2020 г – 03.12.2020 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Безспорно страните са били в договорни отношения по посочения договор и оферта , но не настъпило уговореното условие за плащане – назначаване на кандидата на работа . В издадената фактура е посочено , че възнаграждението се дължи за «Назначение на Б.И.» , а такова назначаване липсва .

Според показанията на св.Вайтилингам посредникът се е съгласил да му се плати само в случай на реално назначаване на служителя .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Доказано е и не се оспорва «фактическото представяне на кандидата на вниманието на ответника» .

Услугата не е обвързана с наемане на работа , като иначе би възникнало противоречие с 1 чл.26,27 от Закона за насърчаване на заетостта и няма да е налице посредничество .

Представеният кандидат и ответникът са имали съгласие , но кандидатът се е отказал да постъпи на работа по лични причини . Без значение е , че ответникът не е осчетоводил процесната фактура .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.05.2022 г и е обжалвано в срок на 27.05.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като в случая такива пороци не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

За да уважи исковете СРС е приел , че между страните е налице договор за услуга по договор за предоставяне на посреднически услуги №1152 от 01.03.2016 г и търговска оферта №1..4883 от 05.06.2019 г. Според офертата възнаграждението се дължи за следните услуги : предварителна селекция , провеждане на интервюта и тестове , оценка на професионалния опит и качества съобразно искането на клиента , експертна оценка и допълнително консултиране на потенциалния работодател . Според офертата ищецът ще издаде фактура за окончателно плащане след селектиране на всеки кандидат , като крайният срок за плащане е не по-късно от 14 дни от датата на издаване на фактурата . Офертата предвижда и «гаранционен период» ако се установят несъответствие на кандидата .

Според СРС страните не спорят , че ответникът е одобрил представеният кандидат Б.И. , а това се установява и от показанията на разпитаните свидетели и разменената електронна кореспонденция . Безспорно е и че Б.И. не е бил назначен , защото се е отказал по лични причини .

Според СРС при тълкуване съгласно чл.20 ЗЗД на уговорките между страните трябва да се приеме , че заплащането на възнаграждение не е обусловено от назначаване на кандидата .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . В представените по делото договор за предоставяне на посреднически услуги №1152 от 01.03.2016 г и търговска оферта №1..4883 от 05.06.2019 г не е уговорено , че възнаграждението по договора ще се дължи само при назначаване на съответния служител на работа . Вярно е , че в процесната фактура е посочено като основание «Назначение на Б.И.» , но същата не може да измени вече постигнатите договорки . Право на ответника е да назначи или да не назначи съответното лице , както и 2 съответният служител може – както в случая - да не подпише трудов договор или да не постъпи на работа . Съгласно специалната уредба на чл.28 ал.7 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ посредническата дейност на лицата по чл.27 ал.2 т.2 ЗНЗ е срещу заплащане от работодателите. В общия случай при посредническа услуга във връзка с трудова заетост задълженията на посредника са да намери кандидат отговарящ на съответните условия и да го свърже с работодателя , и /евентуално/ да консултира страните във връзка бъдещите им отношения . Ищецът е изпълнил тези си задължения като не се спори , че ответникът е одобрил представения кандидат / но последният после се отказал да бъде назначен/ . С това задълженията на ищеца се изчерпват и му се дължи уговореното възнаграждение , още повече , че ответникът не е възразил срещу изпълнената работа . При наличните противоречиви свидетелски показания правилно СРС е дал предимство на писмените доказателства , в които липсва уговорка за плащане на възнаграждение само при назначаване на съответното лице Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

С оглед материалния интерес под 20 000 лева по търговско дело - на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №416006 от 28.05.2018 г по гр.дело №35110/2017 г на СРС , 74 състав .

ОСЪЖДА «Д.» АД ЕИК ******* от гр.София да заплати на «М.Б.» ООД ЕИК ******* гр.София сумата 850,45 лева разноски пред СГС /адвокатско възнаграждение /.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3