Определение № 2343 от 20.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2343 гр. Бургас, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501402 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е частна жалба от С. Г. М., ЕГН ********** с адрес за призоваване по месторабота: гр. С., ул. „С. С. К. и М.“ №** срещу определение № 4563/30.07.2024 год. по гр.д.№ 7434/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 29162/12.07.2024 г., депозирана от ответницата С. Г. М. с искане за изменение на Решение № 1378/08.07.2024 г. по гражданско дело № 7434/2023 г. на РС Бургас, в частта относно разноските, като бъде отхвърлено искането на ищеца за присъждане на направените от него съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване на фактите от съда и в нарушение на чл.78, ал.1 от ГПК. Изложени са съображения, че при отхвърлена искова претенция, в чл.78 от ГПК не е предвидена възможност за присъждане на разноски в полза на ищеца, а съгласно чл.78, ал.2 от ГПК той отговаря за разноските на ответника. Отречено е съществуването на договорни правоотношения по договор за заем за послужване между страните, като се твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на договор, а съдът не е извършил цялостна проверка на доказателствата, не е 1 отделил спорното от безспорното и не е обследвал предмета на спора. Твърди се също, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта на мотивите и разноските, алтернативно – връщане на делото на друг състав с указание за разглеждане при изискване на всички относими доказателства и спазване на изискванията на закона, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане.

В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Н. Х. Х., ЕГН ********** с адрес гр. С., р-н „С.“, ул. „Б.“ №**, ет. *, ап. *, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното определение. Сочи се, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, а изпълнението на задължението за връщане на дадените й по договора за послужване вещи е станало едва в хода на съдебното производство, поради което правилно разноските са възложени в нейна тежест. Сочи се, че в исковото производство ответницата не е отрекла съществуването на договор за послужване и е признала задължението си за връщане на дадените и от ищеца книги, което задължение не е било спорно, то е било признато от ответницата и не е било необходимо да се доказва, още повече, че книгите са предадени на ищеца в хода на съдебното производство. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 1378/08.07.2024 год. по гр.д.№7434/2023 год. по описа на Бургаския районен съд е разрешен спор между страните, като е отхвърлен предявения от Н. Х. Х., ЕГН ********** с адрес гр. С., р-н „С.“, ул. „Б.“ №**, ет. *, ап. * срещу С. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „С. С. К. и М.“ №**, иск за осъждане на ответницата да върне на ищеца следните заети по сключен между страните договор за заем за послужване от 18.12.2021 г. движими вещи: Г., Л., Р. И.. Казуси по наказателно право. Обща част, Трето преработено и допълнено със съдебна практика издание, Сиби, С., 2013 г. - на стойност 19 лв; Г., Л., Р. И.. Казуси по наказателно право. Особена част, Трето 2 преработено и допълнено със съдебна практика издание, Сиби, С„ 2013 г. - на стойност 23 лв; Г., Л., Р. И.. Ръководство за решаване на наказателноправни казуси, Сиби, С., 2014 г. - на стойност 12 лв; Илиева, А., П. Станкулев. Правен режим на обществени поръчки по ЗОП, Ръководство за студенти и практици, изд. Сиела, С., 2019 г. - 27 лв; Гунева, М. Документните престъпления по българското наказателно право, изд. Бряг, Б., 2009 г. - 6,50 лв.;Хрусанов, Д.

Административно право и административен процес, Наръчник, УИ „Св.

Климент Охридски", С., 2012 г. - 12 лв. и Гиргинов, А. Наказателно право.

Особена част, Софи-Р, Второ основно преработено и дои. Издание, С., 2013 г.

- 23 лв., както и евентуалния иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 122,50 лева, паричната равностойност на гореописаните вещи, на основание чл. 79 ал. 1, във връзка с чл. 249 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 521 ал. 2 от ГПК. С решението, след като подробно са изложени съображения в мотивите относно разноските, е осъдена ответницата С. Г. М., ЕГН ********** да заплати на ищеца Н. Х. Х., ЕГН ********** сумата от 60 лева /шестдесет лева/, представляваща направените по делото съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, като в срока за обжалването му ответницата е подала молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските в която е посочено, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото от ищеца, то изначално е без предмет, поради което не дължи разноски на ищеца.

Ищецът с отговора на молбата по чл.248 от ГПК подадена от ответницата е възразил по твърденията й, че не е дала повод за завеждане на делото, посочил е и е цитирал съдебна практика на ВКС, съгласно която при изпълнение на ответника след предявяване на иска и съответното му отхвърляне, отговорността за разноски е на ищеца, ако той с поведението си е дал повод за предявяване на иска. Направено е искане за отхвърляне на молбата по чл.248 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение, Бургаският районен съд е преповторил мотивите, които подробно е изложил и в решението. Посочено е, че между страните не е спорно, че е бил сключен заем за послужване за процесните вещи, че преди предявяване на исковете, ищецът е поискал от ответницата да му върне заетите по договора книги, но процесните книги са 3 върнати от ответницата едва в хода на съдебното производство, поради което зачитайки настъпилите в хода да процеса факти от значение за изхода на делото районният съд е приел, че както главния иск, така и евентуалния иск, следва да бъдат отхвърлени. Посочил е, че независимо от обстоятелството, че предявените искове са отхвърлени, ищецът има право на разноски по делото, тъй като изпълнението на задълженията по договора за заем са изпълнени от ответницата след предявяване на иска. Този извод е мотивиран с представени по делото доказателства, от които се установява, че процесните книги са поискани от ищеца преди предявяване на исковете, но са получени от същия едва през м.05.2023 г. - след завеждане на делото – на 18.04.2023 г. Не е споделено възражението на ответницата за недължимост на разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на делото. Посочено е, че по аргумент от чл. 78 ал. 2 от ГПК, за да бъде освободена от разноски, ответницата е следвало да признае иска, което в случая не е сторено, доколкото нито с отговора на исковата молба, нито с последваща молба е направено изрично волеизявление за признаване на иска, а липсата на оспорване на задължението за връщане не е равнозначно на признание на иска. Прието е, че изпращането на процесните вещи от ответницата по „Еконт“ на 13.03.2023 г. - преди завеждане на делото, не е надлежно изпълнение на задължението й за връщане на книгите, тъй като, за да бъде едно изпълнение надлежно - да удовлетвори кредитора и да освободи длъжника от задължението му, следва изпълнението да отговаря на всички изисквания на закона, а в случая не е така. Процесните книги са изпратени от ответницата за получаване от ищеца от офис на „Еконт Експрес“ ООД, находящ се в гр. София, ул. „Козлодуй“ № 8, със стойност на пратката в размер от 7,14 лева, платими от ищеца. Пратката е доставена на 13.03.2023 г. в офис на „Еконт“, но това не може да бъде прието за надлежно изпълнение, тъй като не е спазено изискването на чл. 78 от ЗЗД, според което изпълнението се осъществява на разноски на длъжника – в случая на ответницата по делото, които тя не е заплатила. Незаплащането на разноските по изпълнението от страна на ответницата, прави извършеното изпълнение ненадлежно, поради което не я освобождава от задължението по договора за заем, респ. неприемането на пратката с книги от ищеца не поставя същия в забава на кредитора, тъй като той не е имал задължение да поеме разноските за доставяне на пратката.

Настоящият съд изцяло споделя изводите на районния съд по 4 спорния въпрос, изложени в решението и преповторени в обжалваното определение. Изводите на районния съд за разпределението на разноските са в съответствие с целта и разума на закона, както и с приетото в трайно установената съдебна практика на ВКС.

Следва да се посочи, че страните са обвързани от решаващите мотиви на съда относно релевантните за изхода на делото факти по влязлото в сила решение по спора, поради което в настоящото частно производство по чл.248, ал.3 от ГПК въпросите касаещи съществото на спора не могат да бъдат пререшавани. Ето защо в настоящото производство съдът следва да зачете приетото с решението, че страните са били обвързани от договор за заем за послужване, по който за ответницата е възникнало задължение да върне на ищеца дадени й от него книги, което задължение е изпълнено от ответницата, но след предявяване на исковете.

Относно спорния въпрос дали ответницата е дала повод за завеждане на делото, настоящият съд препраща към мотивите на районния съд на осн. чл.272 от ГПК вр. чл.278, ал.4 от ГПК. Тъй като в съответствие с предписанията на чл.78 от ЗЗД ответницата не е поела разноските за доставяне на книгите на ищеца по „Еконт“, не може да се приеме, че е налице валидно предпроцесуално изпълнение, което да постави кредитора в забава – респ. налице е поведение на ответницата което е дало повод за завеждане на исковете срещу нея от страна на ищеца. С депозирания от ответницата отговор, макар тя да не е оспорила валидността на договора и задължението си за връщане на книгите, е твърдяла неоснователност на предявените искове поради това, че към момента на предявяването им „претендираното е във фактическа власт на ищеца и той може да се разпорежда с него“, което не може да бъде счетено за признание на исковите претенции. Както е прието в последователната и непротиворечива практика на ВКС обективирана в:

Определение № 240 от 5.02.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1779/2023 г., Определение № 511/29.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1499/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о., Определение №215/10.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2636/2019 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., Определение № 691/29.12.2016 г.по ч. т. д. № 2250/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 60338/07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 674/23.11.2011 г. по ч. гр. д. № 597/2011 г. по описа на ВКС, 5

ГК, IV г. о., Определение №277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о., и др., ако ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който по-късно по независещи от ищеца причини стане неоснователен, тогава тежестта за разноските остава за ответника. Когато вземането е било ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, оспорвано преди това или в хода на процеса и погасено при висящо дело, тогава ответникът няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив - дължи разноски на ищеца. Ако ответникът изпълни в хода на делото, тогава с решението си съдът ще отхвърли иска, но ще осъди ответника за разноски, ако последният е станал причина за завеждане на иска.