Решение № 207 от 28.12.2023, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 185/2023
- Вид
- Решение № 207
- Подписан
- 28.12.2023
- Състав
- МАРИЯ ПЕТКОВА ХРИСТОВА, СЛАВА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, КИРИЛ ЖИВКОВ ЧАКЪРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213а, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207 гр. Перник, 28.12.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
При секретаря Наталия Симеонова и прокурора Бисер Ковачки, като разгледа докладваното от съдия Христова КАНД № 185/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник против Решение № 322/08.08.2023 г., постановено по АНД № 926/2022 г. на Районен съд - Перник, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 14-0001064/20.01.2023 година, издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на "****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от управителя Я.П.Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и при установяване основателността на изложените от касатора доводи, се иска постановяване на решение, с което изцяло да се потвърди процесното наказателно постановление.
В срока по чл. 213а, ал.
4 от АПК ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен представител – старши юрисконсулт А.М., който в пледоарията си по съществото на касационния спор изцяло поддържа жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административнонаказващия орган. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация –
"****" ООД, чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Счита, че атакуваното решение на Районен съд - Перник е правилно, обосновано, добре мотивирано и е съобразено с приложимия закон, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на първоистанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежно сезиране и по отношение на акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно.
Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Перник е било НП № 14-0001064/20.01.2023 г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - Перник, с което за нарушение на чл. 224, ал.
1, вр. чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на "****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от управителя Я.П.Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Административнонаказателната отговорност на "****" ООД, ЕИК **** в качеството му на работодател е ангажирана за това, че при извършена документална проверка на дружеството, досежно спазване на трудовото законодателство е установено, че работодателят не е изплатил на работника М.Н.Г.при прекратяване на трудовото ѝ правоотношение за длъжността "касиер-разпоредител", считано от 01.10.2022 г., полагащото ѝ се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. На горните факти е дадена квалификация на нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ вр. чл. 228, ал. 3 от КТ, за което на 21.12.2022 г. срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 14-0001064. Въз основа на акта на 20.01.2023 г. е издадено процесното НП № 14-0001064 на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Перник. В него изцяло са възприети фактите и правната квалификация на деянието, съобразно обстоятелствената част на АУАН и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на "****" ООД, ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Въз основа анализа на събраните в производството пред първа инстанция доказателства Районен съд - Перник е обосновал извод, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект, а така също и поради това, че при издаване на наказателното постановление АНО неправилно е приложил закона. Този извод на съда е обоснован с това, че от обстоятелствената част на НП и на съставения преди това АУАН липсва пълно и ясно описание на фактите досежно самото нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, които са релевантни за определяне съставомерността на деянието. Съдът е посочил, че констатираните пороци в съдържанието на НП и АУАН рефлектират негативно в правната сфера на санкционирания субект като не му позволяват да разбере за извършване на какво нарушение се ангажира отговорността му и по този начин е осуетено правото му на защита, което винаги е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Оспореното решение е правилно.
Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от настоящия тричленен състав на Административен съд - Перник, поради което препраща към тях на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Законосъобразни и в съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на първостепенния съд, че при издаване на процесното наказателно постановление е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, според която наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
С оглед горното правилно въззивният съд е приел, че е накърнено правото на защита на санкционираното лице, тъй като поради липсата на конкретни факти относно вмененото му нарушение, то не може да установи за извършването на какво нарушение е наказано, при какви обстоятелства и въз основа на какви доказателства, като по този начин е лишено от възможността да организира правилно и адекватно своята защита срещу наказателното постановление. Съдът е приел, че никъде в АУАН и НП не е посочен какъв е бил размера на неизползвания платен годишен отпуск от М.Г.към датата на прекратяване на трудовото ѝ правоотношение и какъв е бил конкретния размер на дължимото парично обезщетение за него. Не е изпълнено и императивното изискване на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за означаване на мястото на извършване на нарушението, такова липсва както в АУАН, така и в НП.
В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в самото наказателно постановление, е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на наказателното постановление не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова. Липсата на прецизно описание на извършеното нарушение е съществено процесуално нарушение, тъй като не само лицето не би могло да разбере за какво точно е обвинено, но и съдът се поставя в невъзможност да извърши проверка за законосъобразността на оспореното наказателно постановление. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път, като следва да бъде отбелязано, че не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В допълнение към вече изложеното следва да се отбележи, че от описанието на нарушението не става ясно дали при наказанието са преценявани представените от работодателя в хода на проверката писмени доказателства. Същите удостоверяват начисляването на парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ още към 16.12.2022 г., незабавно след проверката на място извършена на 15.12.2022 г., т. е. нарушението е било отстранено още преди съставяне на АУАН, поради което за административнонаказващия орган не е било налице основание за започване на административнонаказателното производство.
Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно и затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането от страна на касотора за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение е неоснователно.
Поисканите разноски от ответника, чието присъждане намира своето основание в изхода на настоящия процес, са атакувани с възражение за прекомерност по реда на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Видно от представения списък за разноски по реда на чл. 80 от ГПК, както и приложения Договор за правна защита и съдействие се установява, че е договорено и заплатено в брой възнаграждение на един адвокат от ответника за настоящата инстанция в размер на 500 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение на един адвокат, е основателно, тъй като същото е над минималния праг от чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За административно-наказателните производства в Раздел IV от Наредба № 1/2004 г., са предвидени минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с чл. 18, ал. 2 е постановено, че когато административното наказание е под формата на имуществена санкция, каквото е процесното, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, върху стойността на наложената имуществена санкция, което в случая означава следното: наложената имуществена санкция е в размер на 1 500 лева и съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от с. н., възнаграждението при интерес от 1 000 лева до 10 000 лева, е 400 лева плюс 10% за горницата над 1 000 лева, т.е. възлиза на 450 лв.
Заплатеното възнаграждение в случая е над минимума, което прави състоятелно възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. В обобщение, искането за присъждане на разноски на касатора, следва да бъде уважено в предвидения минимален размер от 450 лева за настоящата съдебна инстанция, а разликата до размера на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение да се остави без уважение. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора на основание чл.
Разпечатката съдържа 45 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/35354597-c720-494f-a457-1d60485bd5a9