Решение № 11 от 21.02.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр.Л., 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20234410200298 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд Л.е постъпила жалба от Е. Г. Р. от гр.Л. срещу НП № 230293-001114 от 11.12.2023 г. на Началника на РУ на МВР Л.

Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и се прави искане да бъде отменено. Твърди се, че не е извършено никакво нарушение, тъй като автомобилът не е бил паркиран върху тротоар, а върху площ, намираща се между тротоара и пътното платно, за която няма забрана за спиране или паркиране, и по никакъв начин не е пречил на преминаващите пешеходци.

Направено е искане да се отмени обжалваното НП.

Административно-наказващият орган – Началник РУ Л.– редовно призован – не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в РС Л. ведно с преписката е изразено становище, че жалбата е неоснователна, и е направено искане да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Видно от представения с преписката акт серия GA № 1074406 за 1 установяване на административно нарушение от 28.11.2023 г. против Е. Г. Р., е че същия е съставен затова, че на 28.11.2023 г. в 16.22 часа в гр.Л. на ул.

***** срещу *****, като водач на лек автомобил марка *****, с регистрационен номер *****, собственост на Г.Р.Г. паркира посоченото МПС върху тротоар извън разрешените за това места от администрацията или от собственика на пътя, с което създава затруднения на движещите се по тротоара пешеходци. В акта е посочено, че водачката отказва да подпише фиш серия GT номер *****, съставен във връзка с посоченото нарушение.

В акта е посочено, че нарушението е документирано чрез РСО, и че водача виновно е нарушил чл. 94 ал.3 от ЗДП, изписан е текста на законовата разпоредба. Посочено е, че водача има възражения.

Към делото е представеното и обжалваното НП, видно от което е, че същото е съставено против Е. Г. Р., като е взет предвид съставения акт за установяване на административно нарушение № ***** изписана е фактическа обстановка, идентична с тази в посочения акт, прието е, че Е. Г. Р. е извършила нарушение по чл. 94 ал.3 от ЗДвП, тъй като в населено място паркира МПС върху тротоарите извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя и на основание чл. 178Е от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Към преписката е приложено своевременно депозираното възражение от Е. Г. Р. след съставяне на акта и е приложен снимков материал.

В съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани З. П. З. и Д. О. Ц. – служители в РУ Л. От показанията на разпитания по делото свидетел З. З. /той и актосъставител/ се установява, че на 28.11.2023 г. малко преди 16 часа се получил сигнал от дежурния в полицейското управление, че на ул. ***** има неправилно паркирани автомобили, които пречат на движението на пешеходците. Посетили мястото и глобили един господин, след това се придвижили към автомобила на жалбоподателката, видели, че е паркиран на място, извън платното за движение, преценили, че е върху тротоара и св. З. решил да й състави фиш. Свидетелят З. заявява, че докато колегата му пишел уведомлението, пристигнала госпожата, поискала да се запознае с обстоятелствата, казала, че не е съгласна с тях и че иска да й съставят акт, за да може да го обжалва, след което й съставили акт за констатираното. Свидетелят З. заявява също, че е било заснежено и не може конкретно да се каже, дали автомобилът е точно върху тротоара или върху 2 тревните площи, а колегата му попитал, щом не е тротоар, какво е, на което жалбоподателката отговорила „кал“. Обяснява, че на мястото са направени снимки както от тях, така и от госпожата, и че автомобила е разположен на снимките така, както е бил и на място и не е местен преди това. Уточнява, че автомобилът е бил спрян от страната на жилищния блок, а не от страната на търговските обекти.

В показанията си свидетелят Д. Ц. заявява, че не си спомня добре случая и няма какво да каже. След предявяване на съставения и приложен по делото акт, свидетелят Ц. казва, че е имало сигнал и е написан акт, както и че това което е написано в акта е написано в негово присъствие и той се е разписал на акта.

В съдебно заседание от защитника на жалбоподателката е представено удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, издадено от Община Л. от което се установява, че съгласно застроителния и регулационен план на гр.Л., одобрен със Заповед № 130/1991 г. широчината на пътното платно на ул. ***** е 8 метра и площи от двете страни на пътното платно с ширина по 4 метра, от които 2 метра зелена площ от към пътното платно и 2 метра тротоарна настилка /тротоар/.

От представеното по делото писмено доказателство /удостоверение издадено от Община Л. и приложения снимков материал /и по конкретно снимка на л. 15 от делото/ се установява ясно и категорично, че автомобила, паркиран от жалбоподателката не е разположен върху тротоара, а на площта между пътното платно и тротоара. Видно от снимката на л. 15 е, че по тротоара спокойно се движи жена, че тротоара е свободен и е налично достатъчно разстояние, както самата тя да премине, така и за безпрепятствено разминаване с други пешеходци. В АУАН не е посочено автомобила на какво отстояние от блока е паркиран, но от приложените снимки към административно-наказателната преписка се установява, че тротоара е свободен за движение на пешеходци, а между тротоара и блока е налично достатъчно разстояние, на което се виждат отново разположени дървета и други паркирали автомобили пред гаражи /сн. л. 15 от делото/. От цитираното по-горе удостоверение е видно, че непосредствено до пътното платно е налична зелена площ с широчина 2 м., след което има тротоар със съответната тротоарна настилка също с широчина 2 метра, а жилищен блок ***** и жилищен блок ***** са построени на разстояние 12 метра от 3 северната регулационна граница на улица *****. Това описание в удостоверението най-ясно се вижда на находящите се от л. 14 до л. 19 от делото снимки, като дори на снимката на л. 14 се вижда, че на мястото, посочено от Общината като зелена площ между пътното платно и тротоара има налични и дървета.

С разпоредбата на пар. 6 т. 6 от ДР на ЗДвП се определя, че „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, отграничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От посочените по-горе доказателства е видно, че в настоящия случай до пътното платно е налична зелена площ, която с оглед сезона е нормално да бъде оприличена от жалбоподателката на „кал“ според заявеното от нея на актосъставителя, която зелена площ е с широчина 2 метра, и едва след това на друга широчина от 2 метра е наличен тротоар, който е със съответната тротоарна настилка.

Предвид изложеното и след цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателката не е била паркирала управлявания от нея автомобил върху тротоара, а върху зелената площ, находяща се между пътното платно и тротоара. Тъй като посочената за нарушена разпоредба на чл. 94 ал. 3 от ЗДвП въвежда забрана за паркиране на МПС в населено място върху тротоарите, а не върху „зелените площи“, върху каквито е бил паркиран автомобила към момента на съставяне на акта, съдът приема, че Е. Р. не е допуснала вмененото й с акта нарушение, за което й е наложено административно наказание с обжалваното НП и обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

При този изход на делото, следва да бъде осъдена Областна Дирекция на МВР П. да заплати на жалбоподателката направените от нея деловодни разноски, а именно заплатената от нея сума от 500 лв. за възнаграждение на 1 адвокат.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0293-001114 от 11.12.2023 г., издадено от Началника на РУ Л. с което на Е. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.Л., обл. П., ул. *****, е наложено административно 4 наказание на основание чл. 178Е от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 94 ал.3 от ЗДвП, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № ***** от 28.11.2023 г..

ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на Е. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.Л., обл. П., ул. ***** сумата от 500 лв., представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Л. _______________________

5