Решение № 479 от 19.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Бургас, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20212100101449 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод постановеното определение по гр.д.

№ 9589/2020 г. на СГС, с което е изпратена по подсъдност исковата молба на Д.А. Х. и В. Х.

Х. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д.А. Х., против Агенция “Пътна инфраструктура”, с която се иска осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 124 000 лв., предявени като частичен иск от общо 150 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Х. В.Х., настъпила в следствие от пътнотранспортно произшествие осъществено на 01.09.2015 г. на път “Югозападен обход” за автомагистрала “Тракия”, км. 7+300 до кръстовището за гр. Карнобат, представляващ част от републиканската пътна мрежа, за чието управление и поддръжка отговаря ответникът, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че с решение по гр.д. № 6804/2018 г. на Софийски градски съд е уважен предявеният частичен иск за заплащане на обезщетение от ответната Агенция “Пътна инфраструктура” за претърпени вреди от същия пътен инцидент, за сумата от по 26000 лв. за всеки от двамата ищци. Затова в настоящия процес се претендира горницата до пълния заявен първоначален размер от 150 000 лв., а именно сумата от по 124 000 лв. за всеки ищец. Изложени са съображения относно родствената връзка между ищците и пострадалия, както и относно механизма на настъпване на пътния инцидент.

Твърди се, че Х. В.Х. е съответно съпруг и баща на ищците, който при управление на МПС, рег. № ********, на 01.09.2015 г. на път “Югозападен обход” за АМ Тракия, до кръстовището за гр. Карнобат, навлиза в ляв завой, губи контрол над упраляваното от него МПС, навлиза в десния банкет, където се удря в началото на предпазна ограда (мантинела), която прониква в купето и излиза през задната врата на автомобила, като нанася несъвместима с живота черепно-мозъчна травма на водача. По случая е била облазувана преписка по описа на ОП-Бургас, в хода на която е установено, че Х. Х. е управлявал технически изрядно МПС без концентрация на алкохол в кръвта и със съобразена с пътните ограничения и пътна обстановка скорост. Посочва се, че отговорен за поддръжката на 1 предпазната мантинела е ответника, който е натоварен с дейностите свързани с ремонта и текущата поддръжка на републиканската пътна мрежа и пътните принадлежности. Затова се иска осъждането му да заплати заявения размер на претърпените неимуществени вреди от ищците. Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва по основание и размер. Оспорва се механизма на настъпване на вредите и основанието за ангажиране отговорността на ответника. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се още, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия водач на автомобила, който извършил нарушение на чл. 21 и чл. 20 от ЗДвП – движил се с несъобразена скорост и занижено внимание. Направени са доказателствени искания.

С отговора на исковата молба е направено искане за привличането като трети лица помагачи по делото на съдружниците в Консорциум “Пътно строителство Бургас” ДЗЗД – ПСТ Груп ЕАД, ЕИК 831928535 и Пътстрой Бургас ЕООД, с ЕИК 102659979, които са отговаряли за поддръжката на пътния участък. С определение от 03.10.2021 г. искането е уважено и дружествата са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника.

С допълнителна молба от 10.12.2021 г. от ответника отново се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията, като се поддържат доводите за погасителна давност и съпричиняване на 2/3 от вредите.

От страна на конституираните като трети лица помагачи дружества в Консорциум “Пътно строителство Бургас” ДЗЗД, се изразява становище за неоснователност на исковете и за погасяването им по давност.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила решение по гр.д. № 6804/2018 г. на Софийски градски съд е уважен предявения частичен иск между същите страни и на същото основание, като в полза на ищците е присъдено обезщетение в рамките на заявената частична претенция от по 26 000 лв. С решението е прието, че за обезщетяването на претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Х. В.Х., настъпила в следствие от пътнотранспортно произшествие осъществено на 01.09.2015 г. на път “Югозападен обход” за автомагистрала “Тракия”, км. 7+300 до кръстовището за гр. Карнобат - част от републиканската пътна мрежа, отговаря именно ответника Агенция “Пътна инфраструктура”. Съдът е обсъдил възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и е приел, че процентът на съпричиняване следва да се определи на 50%.

С оглед влязлото в сила решение и дадените задължителни указания с тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважения частичен иск за сумата от по 26 000 лв. – обезщетение, се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, какъвто именно е настоящия.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Затова и следва да се приемат за установени 2 правопораждащите факти на иска, включително относно механизма на настъпване на ПТП и отговорността на ответника, която в случая е редуцирана на половина, с оглед уваженото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила.

Спорният в настоящия процес въпрос е единствено относно размера на дължимото на ищците обезщетение, за претърпените вреди от внезапната загуба на бащата и съпруга съответно на втория и първия ищец, в рамките на заявената претенция.

В случая със сила на пресъдено нещо е установено, че при загуба на контрол над управляваното от Х. Вейсел МПС, той е излязъл извън платното за движение и е самокатастрофирал, като в следствие на удара в предпазната мантинела, същата е навлязла през двигателния отсек на автомобила в купето и е причинила увреждане на водача, несъвместимо с живота.

За определяне на справедливото възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете както действителния размер на вредите, с оглед характера, интензитета и продължителността на болките и страданията, така и общественото възприемане на критерия за "справедливост" отнесено към конкретните икономически условия в страната. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като това понятие не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За установяване на свързаните с преживяването обстоятелства по делото са разпитани като свидетели ИМ. Х. ХЮС. – майка на починалия Х. В.Х., З.Х. Ю. – леля на и Д.А. Х. и ЕН. М. Щ. – приятелка на ищцата. От показанията на свид.И.Х. се установява, че преди катастрофата Д. и Х. не се разбирали -живели съвместно десет години, но и често не се разбирали. След смъртта на Х. тя останала няколко месеца в семейната им къща, но след това се преместила при нейните родители и от там заминала за Англия, където е създала ново семейство. Свидетелят Ю. посочва, че ищцата Д. е понесла много тежко новината за смъртта на нейния съпруг. След катастрофата се променила, станала значително позатворена и подтисната, често плачела и в продължение на две седмици не искала да вижда и да говори с никого. Първоначално останала да живее с детето в семейното им жилище, но поради неразбиране със семейството на съпруга й, решила да се премести при своите родители. Няколоко месеца след това заминала за Англия, устроила се там и взела и баща си при нея. Впоследствие той се върнал в България, а Д. създала семейство там – омъжила се и към момента има две деца от този брак. Синът й В. Х. Х. също много тежко понесъл смъртта на баща си. Дори и към момента, свидетелят посочва, че той продължава да страда от загубата. Свидетелят Щ. завява, че ищцата Д. е била на работа, когато е научила за инцидента и много тежко е приела новината. Посочва, че двамата със съпруга й се разбирали – идвал да я взима за обяд или след работа. Същият ден говорили по телефона няколко часа преди инцидента. След погребението се затворила в себе си и станала мълчалива, не можела да говори за това от напиращите сълзи. Споделяла, че той е бил смисълът на живота й и няма за какво да живее. Отдалечила се от хората и не искала да общува. Върнала се на работа и според свидетеля след около година заминала за Англия Съдът кредитира показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК, като същите са непротиворечиви относно факта, че Д. Х. е заминала за чужбина месеци след смъртта на съпруга й и че след време е създала семейство там, като понастоящем има две деца от втория си брак. След инцидента ищцата се затворила в себе си и се променила, била подтисната и много тежко преживяла загубата на своя съпруг, с който са имали продължителна връзка и съвместен живот от над десет години. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.Х. относно неразбирателство между починалия и неговата съпруга преди инцидента, като противоречиви на останалите събрани доказателства по 3 делото. Дългият им съвместен живот и фактът, че са разговаряли по телефона преди инцидента за обичайните за ежедневието въпроси кой ще вземе детето и какво ще правят след това, навеждат на извода, че отношенията един към друг са били близки, независимо от временните неразногласия типични за съпрузите и живеещи в едно домакинство, за които сочи свид. И.Х..

При определяне на обезщетението на ищцата - бивша съпруга на загиналия, следва да се вземат предвид продължителността на съвместния им живот, отношенията между тях, които съдът приема, че са установени като добри, както и най-вече съвместните грижи за малолетното им дете. Негативните последици от загубата са свързани както с личните преживявания на Д. Х., така и с внезапно наложилото се поемане на цялата родителска отговорност за отглеждането и възпитанието на малолетното им дете и подпомагането му да превъзмогне личните си страдания. Фактът, че ищцата е създала ново семейство няколко години след смъртта на съпруга й води съда до извода за частично превъзмогване на скръбта и намаляване на интензитета на претърпените болки и негативни преживявяния, с оглед необходимостта от грижи за другите две деца в семейството, родени от втория брак. Затова, съобразявайки критериите за справедливост съдът определя за ищцата обезщетение в размер на 80 000 лв.

На следващо място съдът приема, че най-тежки са моралните вреди за малолетното дете на починалия, като при определяне на техния размер от значение са отношенията между тях, както и възрастта на увредения и на детето. По делото е установено, че смъртта на Х. В.Х. се отразила значително и на неговия син, който на шестгодишна възраст загубил своя баща, лишен завинаги от обичта и грижите на биологичния си родител. Вследствие на смъртта на баща си той е претърпял болки и страдания, съпоставими по интензитет и времетраене с нормално присъщите за случая, като следва да бъде отчетен и механизма на настъпване на деликта и внезапната загуба на най-близък за детето човек. Промяната в емоционалното състояние на ищеца след смъртта на баща му е установена от свидетелските показания и се отнася за един продължителен период. Невъзможността да превъзмогне загубата подкрепят извода за изключителната близост между ищеца и пострадалия му баща.