Определение № 257 от 26.06.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Смолян, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500234 по описа за 2024 година Производството е по чл. 121 от ГПК.

С Определение № 211/29.04.2024 г. по гр. д. № 160/2024 г.

Мадански районен съд е прекратил производството по гр. д. № 160/2024 г. по описа на РС – Мадан и е постановил изпращане на делото по компетентност н Районен съд Велинград.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Р.

Х. Х. и А. Р. С., в качеството им на родители и зконни представители на малолетното им дете А.Р.Х., чрез пълномощник адв. Р.Ч., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно.

В частната жалба се развиват доводи, че по отношение на охранителното производство намират приложение правилата на чл. 530 и следващите от ГПК; установената в чл. 531 ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителя, като за нея съдът не следи служебно, по аргумент от чл. 119 ал. 1 и ал. 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК, тъй като тя не е условие за издаване на акт /Определение № 187/16.04.2009 г. по гр. д. № 197/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.

Сочи се в жалбата, че по въпроса дали съдът в охранителното производство следи служебно за спазване на местната подсъдност ВКС не е отговарял еднозначно, като се цитира практика на ВКС в двете посоки.

Твърди се в жалбата, че при липса на изрична норма, която да регламентира, че в охранителното производство съдът следи служебно за спазване на местната подсъдност, следва съобразно препращането по чл. 540 от ГПК да се приложат в тази насока правилата за исковото производство – чл. 119 от ГПК. Твърди се, че дори и да се приеме, че с оглед естеството на охранителното производство като едностранно и липсата на ответник, който 1 би могъл да наведе възражение за местна неподсъдност, на практика никога не би се стигнало до произнасяне на съда дали е спазено правилото за местна подсъдност по чл. 531 ал. 2 от ГПК, липсата на класическа насрещна страна в смисъл на ответник не може да даде на съда правомощия, каквито той по закон няма изрично регламентирини в охранителното производство. Прави се позоваване на Определение № 663/08.12.2021 г. по В. ч. гр. д. № 740/2021 г. на ОС – Добрич, Определение от 19.10.2017 г. по В. гр. д. № 329/2017 г. на ОС – Ямбол.

С частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато на РС – Мадан за продължаване на съдебното производство.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на районния съд в обжалваното определение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че установената в чл. 531 ал. 2 от ГПК местна подсъдност е за улеснение на молителя, като този довод не отчита спецификата на охранителните производство.

В случая е депозирана молба по чл. 19 ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. В тези производства като заинтересована страна се конституира и призовава общината по постоянен адрес на молителя.

Общината по постоянния адрес на молителя е именно органът, който съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗГР трябва да изпълни едно евентуално положително за молителя решение.

Цитираното в частната жалба Определение № 187/16.04.2009 г. по гр. д. № 197/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС не налага друг извод.

В обратен смисъл е по-актуалната практика, изразена в Определение № 379/06.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2806/2020 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Подсъдността на писмената молба за съдействие, подадена от заинтересованото лице /по чл. 531 ал. 1 от ГПК/ е изрично определена; изричното определяне на местната подсъдност при охранителните производства от законодателя изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК относно подсъдността. Съгласно чл. 540 от ГПК правилата на исковото производство се прилагат „съответно“, доколкото няма изрична уредба в общите правила, със съобразяване на предвидените изключения.

Поради това в охранителното производство за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно.

В този смисъл е и Определение № 455/28.10.2009 г. по гр. д. № 246/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС.

2

Възприемането на становището, изразено в частната жалба, че местната подсъдност в охранителните производства зависи от свободната преценка на молителя и не подлежи на служебен контрол от съда, практически би обезсмислила съществуването на изричната законова разпоредбата на чл. 531 ал. 2 от ГПК с оглед едностранния характер на охранителните производства и липсата на насрещна страна, която би могла да направи възражение за неподсъдност.

Предвид гореизложеното Смолянски окръжен съд намира, че обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 211/29.04.2024 г. по гр. д.

№ 160/2024 г. на Мадански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3