Решение № 15983 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15983 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110145628 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, срещу *** с ЕИК ***, по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 411, ал. 1 от КЗ за признаване за установено, че се дължи сумата 503,09 претендирано и неизплатено в цялост обезщетение от ПТП, както и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата 107,72 лева мораторна лихва за периода 25.04.2022г. – 25.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 25.04.2025г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 23983/2025г. на СРС, 178 състав. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че по сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователното събитие ПТП на *** в гр. ***, на паркинг в ***, пред ***, между: л.а.

***, модел ***, с рег. № ***, /застрахован при ищеца по Каско/ и т.а. ***, модел ***, рег. № ***, за който е имало валидна застраховка Гражданска отговорност при ответника. Твърдят са настъпили щети за л.а. ***. Конкретно, че при маневриране на паркинг т.а. *** е ударил в предната част другото МПС – ***. Навежда, че в полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение в размер на 1381,75 лева, към които се добавят 15,00 лева ликвидационни разноски. Ответното дружество е заплатило на 20.10.2020г. сумата 893,66 лева. Претендира горницата от 503,09 лева, мораторната лихва в горния размер и законна лихва от подаването на заявлението и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се дължи, тъй като претендираните щети били в завишен размер. Не оспорва направеното плащане по щетата в горния размер, както и наличието на застрахователни правоотношения, нито механизма на ПТП. Оспорва основанието на исковете, като сочи, че вторият опис е бил направен на 30.06.2020г., след изчитане на срока по комбинираната полица, валидна от 26.06.2020г. В същото време първият опис бил извършен на 14.10.2019г. и по изминалите 1 повече от 9 месеца вторият извършен не можело да се счита за корекция, а за изцяло нов.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ за увредения автомобил марка *** при ищеца, също плащането от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, както и валиден договор на водача на втория автомобил марка *** *** за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество.

Не се спори, че ищецът изплатил определеното от него обезщетение 1381,75 лева, както и че ответникът пък признал щетата до размер от 893,66 лева, което било изплатено. С писмо, получено от ищеца на 22.10.2020г. /на л. 30 от делото/ответното дружество отказва да заплати горницата от 503,09 лева.

Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил, застрахован при ищеца, са вследствие на съприкосновението на т.а.а *** *** в паркиралия л.а. ***. По пазарната стойност щетите са в размер на 1381,75 лева и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Също така се дава изрично заключение, че частта лайсна броня предна е в зоната на контакт на въпросното ПТП и е увредена вследствие на удара. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Спорен по делото е въпросът само дали стойността на нанесените щети е реална и обоснована и във връзка с парко-щетата, настъпила на *** По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че щетите са в претендирания размер и са нанесени именно вследствие на процесното ПТП – включително оспорената първоначално от ответника част лайсна броня предна. Така заплатеното от ответното дружество обезщетение е непълно и се дължи горницата – предмет на настоящия иск. Налице е доказано тотална щета и по направените изчисления се доказва, че се дължи обезщетение в размер на общо1381,75 лева, с добавени 15 лева ликвидационни разноски – 1396,75 лева. След извършеното частично плащане в размер на 893,66 лева, се дължи горницата 503,09 лева, за която сума и искът ще се уважи, в евровата й равностойност: 257,22 евро. Сумата се дължи със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2025г.

Не се доказаха аргументите на ответника относно липсата на причинно-следствена връзка на увредените части с нанесената щета, нито пък САТЕ беше оспорена в частта размер на щетите.

2

По акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва, съдът като взе предвид доказаното обстоятелство, че ищецът е поканил ответника да заплати сумата, същият е заплатил частично и едва след датата на плащане е началната дата на начисляване, искът е доказан по основание. По размер същият е посочен от ищеца без да е приложено изчисление за дадения период. Съдът, на основание чл. 162 ГПК достигна до размер, по-голям от посочения, така че на присъждане подлежи поисканото от ищеца. Така ще се присъдят 107,72 лева, или 55,08 евро.

По разноските

При горните изводи и по направените искания на страните, разноски се дължат на ищеца – сторените в настоящото и в заповедното производство.

Доказани като платени в заповедното са: 75,00 лева общо /25 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение/, които се присъждат, в евровата им равностойност :

38,35 евро.

Съдът приема, че ищецът е извършил деловодни разноски в настоящото производство в размер на 50,00 лева /равняващи се на 25,56 евро за държавна такса, 220 евро за САТЕ и 100 евро юрисконсултско възнаграждение, или общо 345,56 евро. Няма приложен списък по чл.

80 ГПК.

Тъй като съгласно Заповед № АС – 180 / 23.04.2024г. във връзка с възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях, и дължимата за това от всяка страна /независимо от изхода на делото/ равностойност, определяма от съда, следва да се отчете по справки по делото, че ответникът е подавал изявления с приложения, разпечатано за сметка на съда /по ч.гр.д. 23983/2025г. на 178 състав – 4 страници и по настоящото – 9 страници/ за общо 12 страници. Така същото е останало задължено да заплати 5 /пет/ евро комплексна цена на използваните ресурси на съда. За събирането на същите съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в настоящото решение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. 411 КЗ, че *** с ЕИК *** и седалище: гр. ***, ДЪЛЖИ на *** с ЕИК ***, и седалище: гр. ***, сумата 257,22 /двеста петдесет и седем евро и 22 евроцента/ евро ведно със законната лихва считано от 25.04.2025г. до окончателното й изплащане, както на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата 55,08 /петдесет и пет евро и 8 евроцента/ евро мораторна лихва за периода 25.04.2022г. – 25.04.2025г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

3

23983/2025г. на СРС, 178 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 38,35 /тридесет и осем евро и 35 евроцента/ евро разноски в заповедното и 345,56 /триста четиридесет и пет евро и 56 евроцента/ евро разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 5,00 /пет/ евро.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4