Решение № 10167 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10167 гр. С., 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. М.А при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. М.А Гражданско дело № 20251110114593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Б. М. срещу ЗК „Л. И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно произшествие от 15.11.2024 г., причинено от виновния водач С. Г. П., чиято гражданска отговорност е покрита от ответното дружество, ведно със законна лихва от 04.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 15.11.2024 г. около 13:00 часа е пострадал в резултат на ПТП в гр. С., при което докато управлявал товарен автомобил „П.

***“, с peг. № ******** и изчаквал на светофара на кръстовището на бул. „К.

В.“ с ул. „Ц. С.“, изведнъж бил ударен отзад от лек автомобил „Ф. Т.“, с peг. № ********, управляван от С. Г. П., който се движил по бул. „К. В.“ с посока на движение от бул. „Т. А.“ към бул. „С.“. Твърди, че от силния удар товарният автомобил се изместил напред и ударил други три моторни превозни средства пред него. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Ф. Т.“, който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като се движел с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не спазил необходимата дистанция между движещото се пред него МПС. Твърди, че вследствие на ПТП е получил изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на врата, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, нарушения на темпоромандибуларната става. Изпитвал силни болки в областта на врата, 1 главоболие и гадене, губели му се някои моменти от инцидента. Имал рана в устата. От удара се ударил във волана в областта на лицето и долната челюст.

Не можел да си допре горните и долните зъби, имал прехапване на дясната буза. Извършена му била рентгенография на шийните прешлени и на лицето.

Получил луксация на ТМС в дясно и контузия на брадата. Имал няколко позива за повръщане. Предписано му било да носи мека шийна яка десет дни.

Търпял интензивни болки и страдания, които още не били отшумели, имал често главоболие и болки в шията при въртене на главата. Налагало му се да спазва постелен режим. Страдал от безсъние и продължавал да има неспокоен сън. Твърди, че собственикът на лек автомобил „Ф. Т.“ е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва механизма на ПТП. Твърди, че вина за настъпилото ПТП има и ищецът, тъй като предприел внезапно спиране, с което нарушил разпоредбите на чл. 24, ал.

1 и ал. 2 ЗДвП. Оспорва вследствие на процесното ПТП, ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като в тази връзка развива подробни съображения. Твърди, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, което създало предпоставки за настъпване на травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснил тяхното възникване.

Оспорва размера на претенцията като силно завишена. Оспорва и претенцията за присъждане на лихва. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД / и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД .

С доклада на делото, като безспорнo между страните е отделено, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Ф. Т.“, с peг. № ********.

От приетия по делото протокол за ПТП от 15.11.2024 г. се установява, че на посочената дата в 13:00 часа в гр. С., бул. „К. В.“/ул. „Ц. С., при координати 2 по ширина **.******* и дължина **.******* е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Ф. Т.“ с рег. № ******** се движил по бул. „К. В.“ с посока на движение от бул. „Т. А.“ към бул. „С.“ и на кръстовището с ул. „Ц. С., поради неспазване на разстояние реализирал ПТП със спрелия пред него товарен автомобил „П. ***“ с рег. № ********, който се отмества напред и удря МПС 3 пред него. Представена е скица на пътно-транспортно произшествие, в която е обозначена зоната на удара за всяко МПС. По своето правно естество протоколът е официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК, и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила единствено относно удостоверените в него факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, което го е съставило. В случая протоколът е съставен след посещение на място от компетентен орган и съдържа преки възприятия на длъжностното лице само за мястото на произшествието и видимите щети по МПС. С материална доказателствена сила се ползва и констатираното положение на участниците в пътно-транспортното произшествие, заварено от длъжностното лице на мястото на произшествието и отразено в съставената от него схема на произшествието. Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпване на произшествието, поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма и противоправното поведение на делинквента.

По делото са представени: акт № ******* за установяване на административно нарушение от 15.11.2024 г., съставен на С. Г. П., водач на лек автомобил „Ф. Т.“ с рег. № ******** за нарушение на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП; заповед № ****/**.**.**** г. и заповед № ****/**.**.**** г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 ЗДвП, с които на С. Г. П. са наложени административни мерки временно отнемане на свидетелство за управление на МПС и прекратяване на регистрацията на МПС, както и табели с регистрационен № ********; резултат от тест за алкохол с дрегер с отчетен резултат 1,06 промила; наказателно постановление, влязло в сила на 21.02.2025 г., с което на С. Г. П. са наложени накзания „глоба“ в общ размер от 1200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС 12 месеца“.

Относно механизма на произшествието са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б. М. Д., който установява, че преди инцидента с ищеца посетили негова близка в К. п., след което тръгнали за „Д.

П.“ по „К. В.“, като ищецът управлявал автомобила. На кръстовището движението не било интензивно. Подминали светофара и усетили силен удар отзад. Свидетелят пътувал до водача. Сочи, че били с поставени предпазни колани. Колата се изнесла, когато слезли, забелязал, че е отишла „в дясно“ и са ударили една малка кола. Ищецът имал капчици кръв по долната устна.

Докато пътували, свидетелят бил обърнат леко наляво, облегнат на вратата, и си говорел с ищеца. Пристигнали служители на КАТ, но докато ги чакали 3 забелязал, че ищецът „не е в час“ и „не е концентриран“. Качили се в колата, свидетелят предложил на ищеца да го закара в П., но той отказал. В района на К. намалил, а ищецът повърнал. Впоследствие му прилошало и спрели.

Закарал го вкъщи. След инцидента го е посещавал 3-4 пъти, като установява, че ищецът не се чувствал добре, станал нервен и се оплаквал от челюстите, омръзнало му да яде течни храни, каши, носел яка. Колата на ищеца имала щети отзад по стопа и капака. По третата кола пред тях нямало големи щети.

Била малка кола, сива. По „Ф.“ имало доста щети – от капала течало охладителна течност или масло, същият бил подбит. Автомобилът, в който се ударили, бил паркиран отстрани. Чакали на светофара, били в дясна лента.

При удара колата им продължила да се движи, но минала надясно и се ударила в лявата страна на спрелия на платното автомобил.

За установяване на механизма на ПТП е прието заключение на САТЕ, съгласно което товарен автомобил „П. ***“ е изчаквал в покой в дясно пътна лента на бул. „К. В.“, на кръстовището с ул. „Ц. С.“, насочен в посока към кръстовището с бул. „С.“. След светване на разрешителен сигнал на светофара, водачът на товарния автомобил плавно навлиза в кръстовището.

Едновременно след него по бул. „К. В.“ в дясна лента, се движи лек автомобил „Ф. Т.“ със скорост 49,10 км/ч. В момента, в който товарният автомобил се движел с 10 км/ч и около средата на кръстовището (около 10 м след стоп линията), настъпил челен удар в задната му част от движещия се след него лек автомобил „Ф. Т.“, който не е реагирал със спиране. Вследствие този удар товарният автомобил се премества напред, тялото на водача се ускорява рязко напред, шията и вратът се извиват назад, главата се отмята назад и се удря в подглавника върху облегалката. След това настъпва удар между предна част на автомобил „П. ***“ и задна част на спрелия в дясна пътна лента автомобил Смарт. От този удар водачът на товарния автомобил, който не е бил с поставен предпазен колан, отхвръква напред и се удря във волана, от което получава травми по лицето в долната челюст. Според заключението причина за ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Ф.

Т.“, който е имал видимост и техническа възможност да предотврати ПТП, чрез спиране. В момента на удара товарния автомобил се е движим с 5-10 км/ч, а лекият автомобил със скорост от 49,10 км/ч. При удара главата на ищеца се извила назад и се ударила в подглавника на облегалката (т.нар „камшичен удар“). От удара товарният автомобил се преместил напред и ударил спрелия пред него лек автомобил „Смарт“, като от този втори удар горната част на тялото на водача на товарния автомобил „рикошира“ напред към волана и се удря в интериора на купето и разположените пред него уреди за управление. Не са налице данни за травми на гръдния кош и корема, които да съответстват на такива, получени от правилно поставен предпазен колан.

Триточковите колани не ограничават движението напред и настрани, съответно – контузиите на шията. Правилни поставеният колан позволява движение на тялото напред до 12 см. Фабричното оборудване на товарен автомобил „П. ***“ включва 5 бр. обезопасителни, триточкови колани към 4 дата на ПТП. Според заключението поставеният колан изключва възможността придвижване тялото на водача напред до такава степен, че главата и тялото да се ударят във волана. Горните крайници не са ограничени в свободата на движение, което определя възможността да пострадат при контакт с елементи от интериора, независимо от поставен колан.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като обосновано, компетентно и безпристрастно дадено, кореспондиращо доказателствен материали по делото. Посоченият механизъм на ПТП съответства с данните от протокола за ПТП и отразената в него схема, показанията на свидетеля Б. Д. и другите писмени документи – АУАН, влязло в сила наказателно постановление, заповеди за принудителна административна мярка и медицински документ.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява наличието на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Ф. Т.“ с peг. № ********, който не е изпълнил задължение си по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП като участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди и е нарушил забраната по чл.5, ал. 3, т. 2 ЗДвП да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰ . С оглед възприетия механизъм на ПТП по САТЕ с поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко. Законът не предвижда опция за различно от това поведение, тъй като, при спазване на изискванията за дистанция, то предпоставя избягване на произшествие. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за доказан факта на положителна алкохолна проба на С. Г. П. към момента на ПТП. Следователно вина за процесното произшествие има водача на застрахования при ответника автомобил, който е имал техническата и обективна възможност да предприеме аварийно спиране зад движещия се пред него товарен автомобил, но не го е сторил.