Определение № 2092 от 14.06.2018, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 635/2018
- Вид
- Определение № 2092
- Подписан
- 14.06.2018
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
Други актове по делото
- Определение № 1699 от 16.05.2018 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 3424 от 02.10.2018 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 4102 от 19.11.2018 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 527 от 08.02.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 950 от 12.03.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 1617 от 25.04.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 1807 от 14.05.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 2400 от 29.06.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 7662 от 24.07.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 7665 от 24.07.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 2982 от 15.08.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 3165 от 09.09.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 9695 от 25.09.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Решение № 1220 от 30.12.2019 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Определение № 260757 от 16.07.2021 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 263616 от 02.08.2021 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 264070 от 10.09.2021 · ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 ал.1 т.7 · Търговски закон
- чл. 286 ал.2 · Търговски закон
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….06.2018 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.06.2018 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 635 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр. София, с която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ) по допустим иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ кредитополучател на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение.
Като е съобразил съдържанието на посочената от ищеца заповед, издадена в негова полза и искането за защита, съдът е дал указания за уточняване на твърденията за правопораждащите основания на претенция, заявена като частична и индивидуализирана в исковата молба по начин, различен от удостоверяването в изпълнителното основание.
В уточняващата молба вх. № 17629/13.06.18г пълномощникът на ищеца изрично е посочил, че предявената претенция е за всички суми, начислени за съответно индивидуализираните в исковата молба периоди, съответно на приложена подробна справка по чл. 366 ГПК, като тези периоди са ограничени до неизтеклата давност.
Като съпоставя индивидуализацията на вземанията в заповедта и тези, предявени с исковата молба съдът констатира, че е налице разлика както в размера, така и в периодите, поради което отчета че не е налице частичен иск за установяване на заявени по реда на чл. 417 ГПК части от цял дълг, индивидуализиран в т. 9 от заявлението, а пълна претенция, която обаче кредиторът е предявил за установяване като самостоятелно индивидуализирани по- малки размери и по- кратки периоди от вземанията, включени в заповедта без да търси установяване на целите размери, за които е получил изпълнителен титул. Предмета на установяването следва да се ограничи само до така уточнените претенции.
Отделно от това, ищецът е посочил, че сборно вземане от 438,88 евро заявено и удостоверено в заповедта като дължими банкови такси е формирано от три групи различни по характер претенции. Само две от допълнително индивидуализираните вземания ( в общ размер 80.13 евро) съответстват по основание на посоченото в заявлението по чл. 417 ГПК начисление на възнаграждение за конкретна банкова услуга(административна такса за администриране на просрочен кредит и текущата годишна такса за управление). Останалите претенции обаче са уточнени като префактурирани разходи за подновяване на ипотека и уведомяване на длъжника и заплатени за сметка на кредитополучателя премии по застраховка на ипотекиран имот, които не са идентични по основание с банковите такси. Подобна подмяна на правопораждащ фактически състав, индивидуализиращ заявено вземане е несъвместима с интереса на кредитора да установи вземанията си именно такива, каквито ги е заявил по реда на чл. 417 ГПК. Всяко изменение на вече изпълняеми претенции е недопустимо ( арг. от мотиви по т. 11б от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС). Налице е несъответствие между искане за установяване на вземане за такси, основано на твърдения за друг вид вземания, което е останало неотстранено от ищеца и в тази част исковата молба е нередовна и производството по нея следва да бъде прекратено.
В останалата част на исковата молба, твърденията съответстват на вземанията, така както са описани в оспорената от длъжника заповед. Предявяването на иска е редовно, поради което на осн чл.367 от ГПК, вр. чл. 129 ал.5 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ :
Да се ПРИЛОЖИ КЪМ
НАСТОЯЩОТО ДЕЛО приключилото заповедно производство по гр.д. 14973/2017г на ВРС 25с-в
Констатира служебно спазен срок за оспорване на издадената заповед и наличие на изричен акт по чл.
415 ГПК, с който на заявителя е дадено указание за предявяване на иска и предупреждение за последиците от пропускане на срока и съответна липса на служебно обезсилване на заповедта.
ПРЕКРАТЯВА производството образувано по искова молба вх. рег. №12816/30.04.2018 по описа на ВОС, само в частта й, в която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр. София за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за разлика над 80.13 евро до сбор от 438,88 евро, претендирани от заявителя като начислени банкови такси в периода 19.10.2014 – 27.09.2017г, на осн. чл. 129 ал. 3