Решение № 6456 от 26.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6456 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110128950 по описа за 2022 година

Ищецът Т.С. е предявил срещу ответниците Н. И. Е. и Д. И. Е. по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 1024,13 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ... аб. № ..., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по 03.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г. в размер на 152,67 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2021 г. в размер на 14,50 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по 03.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 25.01.2022 г. върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,60 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.02.2022 г. по ч.гр. дело № 5482/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на всеки ответник топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответниците, но във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК са възразили, че искът е погасен по давност. Правят искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Не претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството Т.С. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 03.02.2022 г. г. срещу ответниците, за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 5482/2022 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 15.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение са постъпили мотивирани възражения в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответниците по иска са потребители на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е собственост на ответниците.

Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; че фактурите за сумите са издадени и 2 обявени съгласно предвиденото в ОУ; че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот, както и че ищецът е доставил топлинна енергия до имота в посочения размер и на тази цена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Между страните не е спорно, а и се установява от нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, че ответниците са придобили правото на собственост върху апартамент № 5. По делото не се установява имотът впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността или друго вещни право върху него. Не се установява и някой от собствениците или трето лице да е подало молба-декларация за откриване на партида за имота на негово име, както се твърди във възраженията, поради което в качеството си на собственици на процесния имот, ответниците имат качеството и на потребители на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, затова са легитимирани да отговарят по предявените искове – всеки за половината от задължението.

Ето защо предпоставките за възникването на главните вземания за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и за дяловото разпределение са установени по делото без съмнение за всеки ответник съответно за сумите от по 1024,13 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 05.2018 г. до 04.2021 г. и за цената на извършената услуга за дялово разпределение за периода от м.

01.2019 г. до м. 04.2021 г. в размер на по 14,50 лева, които не са оспорени.

С оглед възникване на главните вземания, съдът дължи произнасяне по своевременно въведеното възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към относимия период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45дневен срок след изтичване на периода за който се отнасят. На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл.

84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, това е моментът, от който на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.

3

Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 03.02.2022 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 03.02.2019 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения период, погасени по давност се явяват вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., тъй като вземането за февруари 2019 г. е станало изискуемо на 14.04.2019 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 03.02.2021 г. След изваждане на погасената по давност сума от общото задължение, размерът на дължимата главница възлиза на 1306,16 лева общо, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на представените по делото писмени доказателства и съобщения към фактури с определена стойност на цената на топлинната енергия, след отчитане на уредите за измерване в имота, която е отделена за безспорна по делото, поради което искът за главница срещу всеки ответник следва да се уважи до размер от 653,08 лева за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. , а за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. и за сумата над 653,08 лева до 1024,13 лева следва да се отхвърли като погасен по давност.

На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, както на основание чл. 33, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 32, ал. 3 от ОУ обезщетение за забава се дължи върху реалната стойност на потребената топлинна енергия след отчитане на средствата за търговско измерване, така както е заявено от ищеца – от 15.09.2019 г., който период отново е по-малко от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането за лихва върху главницата е дължимо и не е погасено по давност. Дължимото обезщетение върху главници за топлинната енергия изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор върху дължимите суми за главница за периода след 14.04.2019 г., които не са погасени по давност е в размер, който надвишава исковата сума от 152,67 лева, поради което искът за лихва срещу всеки ответника следва да се уважи до претендирания размер от 152,67 лева за 4 периода от 15.09.2019 г. до 25.01.2022 г.