Определение № 436 от 13.09.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. С., 11.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600600 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 4, изр. второ НПК.

С Определение № 119 от 30.07.2024 г. на съдията - докладчик по НЧХД № 193/2024 г. на Районен съд – Е. П., V наказателен състав съдиятадокладчик на основание чл. 250, ал. 4 изр. второ, вр. чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратил съдебното производство, образувано въз основа на тъжба, подадена от И. К. З. срещу Н. З. В., с вх. № 3078/29.05.2024 г.

Срещу съдебния акт в законоустановения срок е постъпила жалба от частният тъжител, в която са наведени доводи за неправилност на определението и е направено искане за неговата отмяна. Излагат се доводи, че не е съобразено с изложените в тъжбата и всички уточнения към нея факти, както и в молбата, подадена в изпълнение на указанията на съда. Релевирано е, че в тъжбата точно и изчерпателно са посочени всички факти и обстоятелства, очертаващи кръга на доказване и съответно – параметрите на защита на обвиняемото лице. На следващо място се излага, че по съществото си осъществените действия на Н. З. В. изпълват състава на престъпление от общ характер, а именно лъжесвидетелстване по чл. 290 НК.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното определение, прие следното:

На първо място, съдът ще посочи, че обжалваният съдебен акт 1 подлежи на контрол по реда на Глава двадесет и втора НПК, съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 4, изр. второ, вр. ал. 1 НПК /ред. ДВ бр. 48/2023 г.

/, независимо от посоченото от съдията докладчик, че актът е определение, то по съществото си представлява разпореждане на съдията – докладчик за прекратяване на образуваното наказателно дело от частен характер, преди даване ход на тъжбата в открито съдебно заседание.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по НЧХД № 193/2024 г. на Районен съд – Е. П., V наказателен състав е образувано по тъжба с вх. № 3078/29.05.2024 г. на Районен съд – Е. П. от И. К. З. срещу Н. З. В.. В тъжбата си тя излага, че в открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2024 г. по дело № 67/2024 г., Н. З. В., в качеството си на свидетел е изложил унизителни за честта и достойнството на частната тъжителка неверни твърдения, които засягали обективно честта и достойнството й.

В хода на извършване на проверката по чл. 248, ал. 2 НПК по подадената тъжба съдията-докладчик по делото е намерил, че не са налице основанията за насрочване на делото в открито съдебно заседание, тъй като тъжбата не отговаряла на изискванията на чл. 81 НПК и същата била нередовна, като не бил посочен адрес на който да бъдат връчвани съобщенията на частния тъжител, както и адрес за призоваване на подсъдимия, не била внесена дължимата държавна такса и не били изложени обстоятелствата индивидуализиращи инкриминираното деяние, с оглед очертаването на пределите на предмета на доказване в производството. С оглед тези констатации, с разпореждане № 310 от 06.06.2024 г., съдиятадокладчик е дал възможност на тъжителката да изправи в срок пропуските и неточностите в подадената тъжба в 7-дневен срок от получаването му. С разпореждането са указани изрично последиците от неизпълнение на така дадените указания в срок, а именно прекратяване на производството по така подадената тъжба.

По повод на разпореждането е подадена молба с вх. № 3547 от 2

17.06.2024 г. от И. К. З. с направени уточнения, съгласно дадените указания с разпореждането. С молбата частната тъжителка е посочила адрес на който да бъдат връчвани съобщенията й, както и адрес за призоваване на подсъдимия и била внесена дължимата държавна такса.

С обжалваното определение, съдът е установил, че с депозираната молба не са изпълнени в цялост указанията на съда, дадени с разпореждането от 06.06.2024 г. Посочил е че за да бъде сезиран валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението, като частната тъжба следва да съдържа пълно, ясно, конкретно и непротиворечиво фактическо описание на всеки един и на всички съставомерни признаци на конкретното престъпление от частен характер, от които съдът сам да изведе правната квалификация на престъпното обстоятелство.

Производството образувано пред първоинстанционния съд е такова от частен характер, т.е. за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Доколкото частната тъжба е процесуалният документ, въз основа на който се инициира наказателно преследване за извършено престъпление срещу определено лице, законодателят изисква тъжбата да отговаря на определени изисквания за форма и съдържание. Освен, че трябва да е писмена и да съдържа данни за лицето, от което изхожда и за лицето, срещу което се подава, в тъжбата трябва да са описани обстоятелствата за престъплението, по повод на което се подава. За какво престъпление се е потъжил пострадалият се определя от фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата. Именно тези фактически обстоятелства очертават рамките, в които ще се движи производството и предмета на доказване по делото. Изискването в тъжбата да са описани факти има съществено значение за осъществяване на защитата на подсъдимия срещу повдигнатото обвинение, както и за правилното приложение на материалния закон.

Съгласно изискванията на закона съдията-докладчик е задължен да прецени дали описаното в обвинителния акт, респ. в тъжбата деяние съставлява престъпление и ако не е така има задължение да прекрати в цялост наказателното производство – чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК.

Константната съдебна практика създаде ново правомощие на съдията3 докладчик – да даде възможност на пострадалото лице да изправи в срок недостатъци (пропуски и неточности) в подадената тъжба, когато те се отнасят до нейното необходимо и задължително съдържание, предписано от чл. 81 НПК , а не директно да прекрати наказателното производство.

В разпореждането си съдията-докладчик следва да посочи в какво точно се състои нередовността на тъжбата – какви пропуски, неточности и несъответствия има и какво следва пострадалия да отстрани. Указанията на решаващия орган е необходимо да са достатъчно ясни с оглед особеностите на лицето (без юридическа подготовка и опит) и да посочват какво то следва да направи, за да отстрани тези недостатъци.

Съдията-докладчик следва да даде разумен срок за изпълнение на указанията по нередовността на тъжбата. Той следва да посочи и последиците от неизпълнение на дадените указания, а именно че производството ще бъде прекратено.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай първоинстанционният съд е изпълнил правомощията си, съобразно закона.

В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, тъжбата следва да съдържа обстоятелства не само за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, мястото, времето на извършване на деянието и фактическите обстоятелства, при които се твърди извършването на същото. Това е необходимо с оглед правилното определяне на правната квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е описано в самата частна тъжба, както и за това кой е компетентният съд да разгледа делото. Единствено в тези случаи и при спазване на тези формалните изисквания на закона, може да се приеме, че са налице основания за образуване на наказателно дело от частен характер въз основа на твърденията, изложени в тъжбата

В депозираната частна тъжба от И. К. З., както и в молбата за отстраняване на констатираните от съда непълноти, не са описани обстоятелства относно осъщественото деяние. Тъжителката не е описала по ясен и недвусмислен начин конкретни думи или действия на лицето, чиято 4 наказателна отговорност се иска да бъде ангажирана. В тъжбата, както и в молбата за отстраняване на пороците в нея става ясно, че се иска да бъде ангажирана наказателната отговорност на лицето Н. З. В., за това че на 10.04.2024 г. в открито съдебно заседание, проведено по АНД № 67/2024 г., по описа на Районен съд – Е. П., в качеството му на свидетел е изложил унизителни за честта и достойнството на частната тъжителка неверни твърдения, които засягали обективно честта и достойнството й, но какви са тези твърдения остава неясно за съда, дори и след депозиране на молбата уточнение на тъжбата с вх. № 3547 от 17.06.2024 г. Нито в тъжбата, нито в посочената молба уточнение не са посочени конкретни думи и изрази, изложени от Н. З. В., които да засягат честта и достойнството на частната тъжителка. В сезиращия съда документ, както и в молбата уточнение е отразена хаотично фактическа обстановка във връзка с пътуване на частната тъжителка на 29.11.2023 г. във влак движещ се от гара В. за С., във връзка с което пътуване на тъжителката бил съставен акт за установяване на административно нарушение, поради нейно поведение, което е било и причината за съставянето му. Твърди се единствено, че Н. З. В. е полицейски служител и е присъствал на въпросното място, като е бил разпитан като свидетел във връзка със съставяне на посочения АУАН. Не е конкретизирано обаче, какви точно думи и изрази е употребил В., който да са засегнали честта и достойнството на частната тъжителка, които да могат да бъдат подведени от съда под правилната правна квалификация на престъпното посегателство и дали имат характера на обида или клевета остава неясно за съда.

При осъществяване на правомощието си по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 5 НПК, съдията – докладчик извършва преценка по допустимост на частната тъжба и същият има правомощие да прекрати образуваното наказателно производство при наличието на визираните в закона предпоставки. В тези случаи, какъвто е и настоящият, за съда е налице единствената възможност и задължение да прекрати образуваното наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.

2 НПК.

При така изложените съображения, въззивният съд споделя изложените аргументи в обстоятелствената част на проверявания съдебен акт и намира, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, а пороците в нея не са били отстранени в указания срок. Атакуваното 5

Определение № 119 от 30.07.2024 г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК , Софийският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 119 от 30.07.2024 г. на съдията докладчик по НЧХД № 193/2024 г. на Районен съд – Е. П., V наказателен състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6