Решение № 4470 от 29.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4470 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20251100113591 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Съдът е сезиран с кумулативно субективно пасивно съединени установителни искове, за признаване за установено, че М. М. С., с ЕГН **********, не дължи на ответника „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, сумите 50275,10 евро - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2012г. до изплащане на вземането; 5956,52 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода 10.10.2010г. -28.08.2011г.; 143,34 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 10.05.2010г.- 29.08.2012г.;

892,54 евро – годишна такса за управление на кредита за 2009-2012г.; 96лв. – разноски за нотариални покани; 138,18 лв. – застрахователна премия; 2224,79 лв. – разноски по делото, представляващи вземане по Изпълнителен лист, издаден на 04.09.2012г. от РС-Севлиево, на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №631/03.09.2012г., по ч.гр.д.

№1246/2012г. по описа на Районен съд-Севлиево в полза на „Алфа Банка-клон България“ и предмет на образувано изпълнително дело №679/2013г. по описа на ЧСИ И.И., рег.№735, с район на действие - Окръжен съд Габрово, преобразувано в изпълнително дело №1607/2024г. по описа на ЧСИ С.К., рег.№809, с район на действие - Окръжен съд Велико Търново, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове. Излагат се подробни съображения за липса на изтичане на срок на погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

По делото е изискано и приложено заверено копие на документите, съдържащи се в изп.д. № 20137350400679 по описа на ЧСИ И.И. с рег.№735 и район на действие ОС Габрово, от които се установява, че изп.дело е образувано въз основа на молба на „Алфа Банк“ АД от 22.07.2023г. към която е приложен Изпълнителен лист, издаден на 04.09.2012г. от РС-Севлиево, на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №631/03.09.2012г., по ч.гр.д. №1246/2012г. по описа на Районен съд-Севлиево в полза на „Алфа Банка-клон България“, с който М.Д.С. и М. М. С. са осъдени да заплатят солидарно на банката главница в размер на 50275,10 евро - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2012г. до изплащане на вземането; 5956,52 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода 10.10.2010г. -28.08.2011г.; 143,34 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода 10.05.2010г.- 29.08.2012г.; 892,54 евро – годишна такса за управление на кредита за 2009-2012г.; 96лв. – разноски за нотариални покани; 138,18 лв. – застрахователна премия и 2224,79 лв. – разноски по делото. С молбата за образуване на изп.дело „Алфа Банк“ АД е поискала налагане на запор на банковите сметки на длъжниците, проучване на имущественото им състояние, опис и изнасяне на публична продан на апартамнет №1, находящ се в гр.Севлиево, ул.“******** ********9. От представен Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот №28 от 06.11.2008г. се установява, че кредитополучателите и ипотекарни длъжници М. М. С. и М.Д.С. са учредили договорна ипотека върху посочения недвижим имот в полза на банката.

На 23.07.2013г. от ЧСИ са изпратени запорни съобщения до всички банки в страната, както и искания до ОД на МВР Габрово и Служба по вписванията Севлиево, за предоставяне на информация, за притежавани имущества от длъжниците. Със съобщение от 29.07.2013г. „ЦКБ“ АД е уведомила ЧСИ, че М. М. С. има открита сметка в банката без авоар. С писмо от 26.07.2013г. „Уникредит Булбанк“ АД признава вземането и налага запор на сметка на М.Д.С., която е без авоар. Запор на сметка без авоар на М.Д.С. е наложен и от „Алфа Банк“ АД. На 16.08.2013г. е вписана възбрана върху собствения на длъжниците апартамнет №1, находящ се в гр.Севлиево, ул.“******** ********9. Изпратени са ПДИ до длъжниците, които не са връчени доколкото е установено, че не живеят на регистрираните си постоянни адреси. С Определение от 30.09.2015г. по ч.гр.д.№905/2015г. по описа на Севлиевски районен съд е отхвърлено искането на ЧСИ И.И. за назначаване на особени представители на длъжниците. С молба от 12.10.2015г. „Алфа Банк“ АД е поискала да се извърши справка за всички налични адреси на длъжниците и да бъдат направени опити за връчване на покана за доброволно изпълнение на всички известни адреси. Изпратени са нови ПДИ, които отново не са връчени. С молба от 05.01.2016г. „Алфа Банк“ АД е поискала да се изиска назначаване на особени представители на длъжниците, като с Определение от 11.01.2016г. по ч..гр.д.№11/2016г. по описа на Севлиевски районен съд, искането е уважено и с Определение от 25.01.2016г. за особен представител на длъжниците е определен адвокат П.Д. от ГАК, на когото са връчени ПДИ до длъжниците на 03.02.2016г.

На 25.02.2016г. с Протокол за опис и оценка на недвижим имот ЧСИ е описал 2 апартамнет №1, находящ се в гр.Севлиево, ул.“******** ********9, изготвено е обявление за публична продан, като са уведомени „Юробанк България“ АД, като универсален правоприемник на „Алфа Банк“ АД и адв.Д., като особен представител на длъжниците.

Видно от Протокол от 29.07.2016г. първата насрочена публична продан е обявена за нестанала поради неявяване на купувач. С молба от 09.08.2016г. „Юробанк България“ АД е поискала насрочване на нова публична продан. Новата публична продан отново е обявена за нестанала поради неявяване на купувач. С молба от 31.10.2016г. „Юробанк България“ АД е поискала насрочване на нова продан. С постановление за възлагане на недвижим имот от 16.01.2017г. апартамнет №1, находящ се в гр.Севлиево, ул.“******** ********9 е възложен на единствения явил се купувач М.И. Д. за сумата от 45333лв., като постановлението е влязло в сила на 03.02.2017г. С Протокол за разпределение от 07.02.2017г. е разпределена постъпилата сума, като са покрити разноски по изп.дело и законна лихва.

С молба от 09.10.2017г. „Юробанк България“ АД е поискала извършване на изп.действия – опис на движими вещи и извършване а справки за имущество на М.Д.С.. На 26.10.2017г. е наложен запор върху лек автомобил, собственост на М. М. С.. На 07.11.2017г. е наложен запор на банкова сметка на М.Д.С. в „Търговска банка Д“ АД. Доколкото действията, поискани с молба от 09.10.2017г. не са били извършени в цялост, „Юробанк България“ АД е подала нова молба от 28.09.2018г. с искания, идентични на предходните.

Извършени са нови справки за имущество на длъжниците и е наложен запор на сметки, без наличност по тях, на М.Д.С. и на М. М. С. в „Райфайзенбанк“ ЕАД на 15.10.2018г. На 04.12.2018г. е постъпила сума в размер на 178,46лв. с наредител М. М. С.. На 17.12.2018г. отново е подадена молба за изп.действия от „Юробанк България“ АД. На 22.01.2019г. е постъпила сума в размер на 476,17 с наредител М. М. С.. На 18.06.2019г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на М. М. С., получавано от „Булчикън“ АД. На 11.12.2019г. и 03.08.2020г. отново са постъпили молби с посочване на изп.действия от „Юробанк България“ АД. Няма данни за извършвани изп.действия по делото след изпращане на запорно съобщение до „Булчикън“ АД.

Съобщението до „Търговска банка Д“ АД от 16.12.2019г. не представлява налагане на нов запор, а изискване на информация за причината да не се изпълнява вече наложен запор.

Видно от справка, приложена към изп.дело, ЧСИ И.И. с рег.№735 и район на действие ОС Габрово е загубил правоспособност на основание чл.31, ал.1, т.7 ЗЧСИ за срок от 3 години във връзка с Решение №11/05.01.2024г. на IV ГО на ВКС по гр.д.№4278/2023г., като служебният му архив е прехвърлен и предаден на основание заповеди на МП на ЧСИ С.К., с рег.№809 и район на действие ВТОС и изп.д.№ 20137350400679 е преобразувано под №20248090401607 на ЧСИ С.К.. Няма данни за извършвани изп.действия след преобразуването.

При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи:

Ищецът не оспорва съществуването на задължение към момента на издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №631/03.09.2012г., по ч.гр.д. №1246/2012г.

3 по описа на Районен съд-Севлиево, с оглед на което следва да се разгледат възраженията й за липса на възможност за принудително събиране на сумите, като погасени по давност.

Отричаните суми са установени за дължими в полза на „Алфа Банк“ АД с влязла в сила заповед за изпълнение. От изп.дело се установява, че заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е била надлежно съобщена на длъжника, чрез назначен особен представител, с покана за доброволно изпълнение, като от същия в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК). Затова длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Доколкото и вземанията за лихви и разноски са установени с акт, приравнен като последици на съдебно решение, за тях също се прилага 5 годишната погасителна давност.

Съгласно чл. 116, б. "б" от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл.

117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Към датата на образуване на изпълнително дело № 20137350400679 по описа на ЧСИ И.И. с рег.№735 и район на действие ОС Габрово, е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“ Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му, с оглед на приетото с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г.,

ОСГТК - Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Следователно за времето от образуване на изп.д. № 20137350400679 по описа на ЧСИ И.И. до 26.06.2015г. давност не е текла. След 26.06.2015г. са приложими постановките, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само 4 доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно течащата давност от 26.06.2015 г., е прекъсвана многократно с предприеманите по делото изп.действия - извършена продан на ипотекиран имот, наложен запор върху лек автомобил, собственост на М. М. С. на 26.10.2017г., наложен запор на банкова сметка на М.Д.С. в „Търговска банка Д“ АД на 07.11.2017г., запор на сметки, без наличност по тях, на М.Д.С. и на М. М. С. в „Райфайзенбанк“ ЕАД на 15.10.2018г. и изпратено запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение на М. М. С. на 18.06.2019г. Прекъсването на давността е еднократно действие, то настъпва по силата на правната норма, посочваща конкретните основания за това, като от прекъсването започва да тече нова давност. След всяко от посочените изп.действия, течащата погасителна давност е прекъсната и след прекъсването е започнала да тече нова такава. От последното изп.действие – запор на трудовото възнаграждение на М. М. С. на 18.06.2019г. е започнала да тече нова погасителна давност, която е пет годишна и би следвало да изтече на 18.06.2024г.