Решение № 289 от 13.07.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1522/2026
- Вид
- Решение № 289
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 01.08.2026
- Състав
- Дарина Крумова -Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 289 гр. Стара Загора, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20265530201522 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Х. М., подадена чрез адв. К. Колев против наказателно постановление № 26-1228-000069 от 27.01.2026г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. К. Колев заявява, че поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена изцяло.
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
С обжалваното наказателно постановление № 26-1228-000069 от 1
27.01.2026г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя М. Х. М. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 255,65 евро или 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно: на 01.10.2025г. около 14,00ч. по път III-66044 от с. Ново село в посока север - юг, на кръстовището с път III6602 на км 14+600, Община Стара Загора управлявал товарен автомобил марка: ***, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, като при извършената проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 24.09.2025г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП - служебно се прекратява регистрацията на ППС със служебно отразяване в АИС КАТ - регистрация на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 КЗ.
В наказателното постановление е посочено, че първоначално е бил съставен АУАН серия GA № 4429565/01.10.2025г., прекратен на основание чл.
33, ал. 2 ЗАНН за нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. След това била образувана преписка № 1228р-27884/2025г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура Стара Загора за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Впоследствие на 15.01.2026г. в ОД на МВР – Стара Загора е постъпило постановление за отказ да се образува наказателно производство № 58/13.01.2026г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора с мнение за налагане на административно наказание по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Именно въз основа на това постановление, на основание чл. 36, ал.
2 ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление.
С постановлението е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка № 58/2026г. на Районна прокуратура - Стара Загора поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. В мотивите си наблюдаващият прокурор е приел, че липсват доказателства за осъществяване на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК от субективна страна, но въпреки това е разпоредил препис от постановлението, ведно с преписката да се изпрати на началника на сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора за преценка и евентуално реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо М. Х. М..
С административнонаказателната преписка са представени:
2
- справка от КАТ за служебна промяна на регистрация на МПС, от която се установява, че собственик на процесния товарен автомобил марка:
***, с рег. *** е „***“ ЕООД;
- справка от КАТ, от която се установява, че считано от 24.09.2025г. в 05:28 часа процесният автомобил е с прекратена регистрация на основание чл.
143, ал. 10 ЗДвП въз основа на постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че е без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а считано от 01.10.2025г. в 15,01 часа регистрацията е служебно възстановена поради постъпило уведомление от Гаранционен фон за наличие на валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите;
- писмо с изх. № 09-00-1740/10.11.2025г. по описа на Гаранционен фонд, в което е посочено, че на 29.08.2025г. до собственика на товарен автомобил с рег. № *** е изпратено уведомление с № 018235/24.08.2025г. съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ, като писмото е изпратено като кореспондентска пратка в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги. Към писмото е приложено и самото уведомление, което е изпратено до собственика „***“ ЕООД. След изтичането на срока по чл. 574, ал. 10 КЗ Гаранционен фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“ МВР да прекрати регистрацията на посоченото МПС.
Във връзка с личността на М. Х. М. е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че нарушението е извършено за първи път.
Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
За да се приеме, че административнонаказателното производство е надлежно образувано по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на акт на съда, съответно на прокурора, то последният следва да съдържа: 1. посочване на лицето, срещу което е водено производството и съответно прекратено или отказано да бъде образувано; 2. описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние, 3. точната му правна квалификация и 4.
3 основанието за прекратяване на производството. /вж. решение № 309/18.10.2019г., постановено по КАНД № 290/2019г. по описа на Административен съд - Стара Загора/
В конкретния случай съдът констатира, че в мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство не е посочена квалификацията на административното нарушение и поради това наказващият орган е следвало да издаде наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 1 ЗАНН - въз основа на АУАН. Като не го е сторил, той е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено в хода на настоящото съдебно производство. Същото води до неяснота на административнонаказателното обвинение и накърнява правото на защита на нарушителя.
Водим от горните мотиви съдът намира, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът намира, че ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя М. Х. М. сумата от 200 евро, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение - за подготвяне на въззивната жалба и процесуално представителство, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и следното:
На първо място, от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства не може да бъде установено по един безспорен и категоричен начин, че М. е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е формално, на просто извършване и може да бъде осъществено само при форма на вината - пряк умисъл.
В случая М. може да носи отговорност по чл. 638, ал. 3 КЗ, но не и по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, тъй като по делото от една страна, липсват доказателства за това собственикът на лекият автомобил „***“ ЕООД да е бил надлежно уведомен от Информационния център при Гаранционен фонд по реда на чл.
4
574, ал. 10 КЗ, както и от сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, а от друга страна, липсват доказателства за това самият водач М. Х. М. да е бил уведомен за горните обстоятелства.
От една страна, изготвянето на писмо от Информационния център при Гаранционен фонд до „***“ ЕООД не доказва по никакъв начин, че то е било действително физически изпратено и съответно получено, поради което и няма как да се докаже, че е започнал да тече законоустановеният 14-дневен срок по чл. 574, ал. 10 КЗ, а от там и няма как за бъде приложена и разпоредбата на чл. 574, ал. 11 КЗ. Изпращането на писмото като препоръчана пратка би удостоверило не само факта на неговото получаване, но и факта на изпращането му от Информационния център при Гаранционен фонд.
От друга страна, по делото липсват каквито и да било доказателства за това М. Х. М. да е бил надлежно уведомен, че регистрацията на управляваното от него пътно превозно средство: товарен автомобил марка:
***, с рег. № *** е била служебно прекратена на 24.09.2025г., каквото е изискването на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
В случая доказателствената тежест е на наказващия орган.
Ето защо, следва да се приеме, че у М. е могло да бъде формирано само предположение, че регистрацията на управлявания от него автомобил може да е била служебно прекратена, но не и знание, че това е станало.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по т.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС.
На второ място, ако се приеме, че нарушението е извършено и от субективна страна, то М. е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. При това положение, съдът намира, че доколкото размерът на наложените му наказания е определен съобразно фиксирания от законодателя размер, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното нарушение. С оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-1228-000069 от 27.01.2026г. на началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, с което на М. Х. М., ЕГН: ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 255,65 евро или 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. М., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 200 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото АНД № 1522/2026г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6