Решение № 991 от 14.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 991 гр. с., 14.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20211110211492 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. З. АНГ. от с. с. срещу наказателно постановление (НП) №21-4332000007/04.01.2021 г. на началник група към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.I-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 300 (триста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като излага, че автомобилът е бил лизингов и нотариусът при прехвърлянето на собствеността върху автомобила му казал, че всичко става автоматично и не знаел, че има срокове, за които да мине през КАТ, като дерегистрацията станала без негово знание.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

За органа издал наказателното постановление не се явява представител.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:

Лек автомобил марка „БМВ 730 Д“, с ДК № ------- бил придобит от жалбоподателя К. З. АНГ. по силата на договор за покупко-продажба на 1

11.04.2019 г., с нотариална заверка на подписите при нотариус №423 от НК, с район на действие РС-п.. След сделката нотариусът изпратил служебно данни към портала на МВР с рег. №9897/537027/11.04.2019 г.

Жалбоподателят А. не пререгистрирал автомобила в законоустановения срок и продължил да го управлява.

На 29.12.2019 г. около 10:10 часа бил спрян от служители на О „ПП“СДВР на АМ „Тракия“ с посока от гр. с. към гр. п.. При справка било установено, че лекият автомобил е служебно дерегистриран на 12.06.2019 г., за което водачът не бил уведомен, както и не е бил извикан, за да предаде регистрационните табели на автомобила.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 209293 на 29.12.2019 г., за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

На 30.12.2019 г. жалбоподателят подал заявление по надлежен ред за промяна на регистрацията на МПС-то пред ОДМВР – п., сектор „ПП“. На жалбоподателя не била издадена ЗППАМ и не е било отнето СУМПС.

С Постановление от 03.12.2020 г., изведено на 04.12.2020 г. прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство по изпратените материали, тъй като намерил, че деянието не е престъпно, тъй като макар и да е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, то от субективна страна престъплението може да бъде осъществено само с пряк умисъл, предпоставян от знанието на дееца за всички фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, поради което този елемент – прекия умисъл, че поема управление на дерегистрирано МПС не е налице Постановлението на СРП било изпратено на О „ПП“-СДВР за преценка за налагане на административно наказание.

След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.

Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и длъжността на лицето, което я е издало.

2

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

От образуването му административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН ) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото нарушение се сочи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.

Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице 3 разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.

Не се сочи и същото предмет на внос ли е било или е придобито в страната и кога. Липсва посочване на срокът, в който е следвало да бъде регистриран същият, т. е. не е посочено кога е извършено административното нарушение, което е било извършено с изтичането на определения срок. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение за давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, за които съдът следи служебно.

Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила, като не е бил извикан, за да представи документи или да му бъдат иззети регистрационните табели.

Поради което не е налице у него знание, че МПС-то, което управлява е служебно дерегистрирано, а и същото е било с поставени регистрационни табели, които не са били иззети при неговата дерегистрация. Т.е. не са налице основания за възникване на административна отговорност за водача по посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена, доколкото липсва умисъл за извършеното. Като следва изрично да се посочи и че прокурора при СРП, който е отказал да образува ДП не е изпратил материалите на О „ПП“-СДВР с указание за преценка относно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а единствено за сведение.

Поради гореизложеното наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

От страните не се претендират разноски до приключване на делото в 4 първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН поради което и съдът не се произнася по същите.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-000007/04.01.2021 г. на началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР, с което на К. З. АНГ., с ЕГН ********** от с. с., ул. „Двадесет и девета“ №6, му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 300 (триста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. с. на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5