Решение № 11573 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11573 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110169441 по описа за 2021 година

Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД против Е. Г. Г. и В. К. В. установителни искове ,с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че дължат на ищеца следните суми, а именно : сумата в размер на 5 519,34 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 663,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г., сумата в размер н а 51,77 лева ,представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 10,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35402/2021 год. по описа на СРС ,65 състав, при следните квоти:

За В. К. В. се иска установяване на задължение в размер на 3/4 от общото задължение, а именно: сумата в размер на 4 139,50 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 497,31 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г., сумата в размер на 38,83 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,67 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г. За Е. Г. Г. се иска установяване на задължение в размер на 1/4 от общото задължение, а именно: сумата в размер на 1 379,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 165,77 лева, представляваща мораторна лихва върху 1 главницата за доставена топлинна 3 енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г., сумата в размер на 12,94 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 2,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Красна поляна 1“, бл. 17, вх. Б, ет. 2, ап. 27 с аб. № 251748 топлинна енергия, като ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията като твърди, че ответниците са изпаднала в забава. Претендира разноски.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Не оспорват да са извършвани плащания за суми за топлинна енергия, които да погасяват процесните суми. Не оспорват правилността на изравнителните сметки за процесния период, тяхната стойност. Не оспорват размера на приспаднатите суми от въведените изравнителни сметки за суми за топлинна енергия. Не оспорват размера на дължимите суми за топлоенергия за процесния период за главница общо и по отделни пера. Не оспорват размера на законната лихва върху главницата , считано от изпадането им в забава до 07.06.2021 г. Оспорват дължимостта на претендираните суми, не и техния размер. Оспорват правното основание, въз основа, на което се претендира лихвата върху главницата, считано от датата на изпадане в забава, като считат, че клаузите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ на ищцовото дружество са нищожни, поради неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Оспорват средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали метереологична проверка. Оспорват, че за процесния имот ищцовото дружество е имало валиден договор, сключен с фирмата за дялово разпределение. Оспорват, че процесния имот е бил топлоснабдяван. Оспорват наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот. Оспорват да е извършено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот. Оспорват ищцовото дружество да притежава одобрени строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“. Оспорват измервателните уреди да са сертифицирани. По делото не били представени доказателства относно изискуемостта на задължението. Оспорват правното основание въз основа, на което е начислена лихвата върху главницата за топлинна енергия, така и за сумата за дялово разпределение. Ответниците не били собствениците или вещно-правно ползватели, нито облигационно такива на процесния имот до оспорената с възражението част. От исковата молба ищецът не установявал по безспорен начин нито едно от обстоятелствата, които следвало да докаже в производството по подадения от него установителния иск. Претендират разноски в заповедното и исковото производство, както и адвокатски възнаграждения.Подробни съображения излагат в писмени бележки по делото.

Третото лице помагач „Нелбо“ ЕАД взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

2

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга „дялово разпределение“, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

Установява се от приетите като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 24,том IV,рег.№ 5069,дело № 596/2008год. ,че В. К. В. е призната за собственик на ¾ идеални части на основание покупка и наследство ,а Е. Г. Г. е призната за собственик на ¼ ид.част,на основание наследство от следния недвижим имот: апартамент № 27, находящ се в гр.София, СО-район Красна поляна, , ул. „Проф. Вайганд“, бл.17, вх.Б,ет.2, който адрес е идентичен с настоящ адрес ж.к. Красна поляна, ул., бл.17, вх.Б., видно от удостоверение от ГИС – София, представено по делото, с оглед на което съдът намира, че описаният в нотариалния акт недвижим имот, е идентичен с имота, по отношение на който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия в исковата молба с абонатен номер 251748.

При липса на доказателства, ответникът В. Г.,както и ответницата Е. Г. да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния имот след придобиването му , респективно върху него да е учредено ограничено вещно право на друго лице, съдът приема, че ответниците са били собственици на имота за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020г. и в това си качество са страна по неформален договор за покупко-продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество, осъществявана при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (чл. 150 ЗЕ).

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 . Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на 3 тази стока, като месечно опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване, с които законът свързва възникване на договорната връзка по продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Не е спорно по делото, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците е била топлоснабдена, както и се установява от събраните писмени доказателства, че в нея е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен договор от 30.10.2002г. между етажните собственици и фирма за дялово разпределение „Нелбо“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 01.10.2002г., видно от представения протокол от същата дата, като наследодателят на ответниците /Генко Иванов Генков/ е участвал на проведеното Общо събрание за избор на ФДР.

Установява от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до сградата, в която се намира собствения на ответника имот, включително до неговия имот, като с оглед осъществената доставка за ответника е възникнало задължение да заплаща като насрещна престация нейната цена на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.