Определение № 329 от 25.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. Варна, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20243100600806 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал.

1, т. 4 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. И. Т. – повереник на частния тъжител В. С. У. против Определения № 684/14.05.2024 г., постановено по НЧХД № 517/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което В. С. У. е осъдена да заплати на Е. И.ова У. сумата от 2500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по НЧХД № 517/2023 г. на ВРС.

В жалбата е изложено, че договорът за правна помощ и съдействие е представен по делото след постановяване на определението, с което производството е прекратено. Твърди се, че претендирания и присъден размер е изключително завишен и надхвърля многократно визирания минимален адвокатски хонорар от 600 лева.

Моли се за отмяна на обжалваното определение като неправилно или в условията на евентуалност за неговото изменение като се намали размера на присъдените разноски на сумата от 600 лева.

Съдът, като взе предвид частната жалба и материалите по делото, намира следното:

НЧХД № 517/2023 г. е образувано пред Районен съд – Варна по частна тъжба от В. С. У., в която се съдържат твърдения за извършено от Е. И.ова У. престъпление по чл.146, ал.1 от НК. По делото са били проведени открити съдебни заседания, при които е била обсъждана възможността за постигане на споразумение между страните.

В открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2024 г. не са се явили нито частната тъжителка, нито нейният повереник, поради което производството е прекратено с определение от същата дата, като процесуалният представител на подсъдимата, присъстващ на заседанието, е 1 направил изявление единствено за прекратяване на делото.

На 14.03.2024 г., след приключване на съдебното заседание, в 16.27 часа е постъпила молба от подсъдимата, в която е направено искане за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 31.01.2024 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 2 500 лева и е заплатено в брой.

С Определение № 684/14.05.2024 г., предмет на настоящата проверка, частният тъжител В. С. У. е осъдена да заплати в полза на подсъдимата сторените разноски в размер на 2 500 лева.

Настоящият състав намира жалбата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато производството, образувано по тъжба на пострадалия, бъде прекратено, разноските по делото се възлагат на частния тъжител. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалното представителство се осъществява въз основа на писмено пълномощно, а договорът за правна помощ урежда отношенията между адвокат и клиент – предоставяна услуга и уговорената за нея цена като в случай, че е уговорено възнаграждението да бъде заплатено в брой, това следва да бъде отразено в договора за правна помощ, който има характер на разписка. Изключение от принципа, че договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение, е случаят, в който то се заплаща по банков път, за което не са налице данни.

В настоящия случай, приложение намират постановките на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК относно доказването на реално извършено плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, както и относно изискването за изрично направено искане за присъждането на разноските, съгласно което разноски следва да се присъдят само при направено своевременно искане и то, когато е доказано извършването им.

Съдът намира, че настоящият случай не е такъв, тъй като направеното едва след прекратяване на наказателното производство искане за присъждане на разноски, е следвало да бъде оставено без уважение. Защитникът на подсъдимата е присъствал в съдебно заседание на 14.03.2024 г., но не е направил своевременно искане за присъждане на разноски. Това е станало значително на по-късен етап, без да са налице доказателства, че сумата е заплатена значително преди приключване на съдебното заседание.

Действително съдът разполага с възможността да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК по въпроса за разноските с определение, но настоящият състав намира, че такова произнасяне се дължи при направено своевременно искане за присъждането им и при ангажирани своевременно доказателства за извършването им.

С оглед гореизложеното, определението на ВРС следва да бъде отменено като незаконосъобразно и искането за присъждане на разноски отхвърлено като неоснователно, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 684/14.05.2024 г., постановено по НЧХД № 517/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски на Е.

И.ова У. по НЧХД № 517/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3