Решение № 106 от 01.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. К., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20265100500143 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 115/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 300/2025 г. по описа на РС – К., Община К., с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. К., бул. Б.

№**, представлявана от кмета Ерол Мюмюн, е отсъдена да заплати на А. Н.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., бул. ”Б.” №**, ВХ.*, АП.*,, сумата от 2000.00 евро (с равностойност 3911,66 лв.), ведно със законната лихва считано от 01.02.2025 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 01.02.2025 г., в гр. К., като е отхвърлен предявения от А. Н. К., ЕГН ********** против Община К., иск за разликата над присъдения размер от 2000.00 евро (с равностойност 3911,66 лв.) до пълния предявен размер от 5112,92 евро (с равностойност 10000.00 лв.).

Със същото решение Община К. е осъдена да заплати на А. Н. К. разноски по делото в размер 241,99 евро (с равностойност 473,30 лв.), съобразно уважената част от иска, а на адвокат Б. П. сумата от 357,90 евро (с 1 равностойност 700 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца А. Н. К. безплатна правна защита.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата А.

Н. К., представлявана от процесуалния си представител - адв. Б. П. - В., която г о обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 2000 евро до 3100 евро, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че размерът на присъденото обезщетение бил силно занижен, като се явявал недостатъчен да репарира изцяло всички претърпени от въззивницата физически болки и страдания, душевен и психически дискомфорт, лични и битови неудобства. С оглед събраните по делото доказателства и съдебната практика по идентични казуси, счита, че справедливото обезщетение за претърпените болки и страдания от ищцата, следва да бъде определен минимум в размер на 3100 евро. Първоинстанционният съд не преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от А. К. телесни увреждания и психосоматични ограничения в нормалния и обичаен начин на живот, които била принудена да понесе и продължава да понася до сега, както и трайните й нанесени психически последици от инцидента. Към настоящия момент, повече от половин година след инцидента, била налице повишена ситуативна тревожност все още при вида на куче у въззивницата, предвид изложеното от вещото лице - психолог, което било достатъчно основание за наличие на сериозна проекция върху психиката на пострадалата. Неправилно съдът не взел предвид трайните психологически последици, с което бил нарушен заложения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, като било присъдено обезщетение в занижен размер, което не би репарирало справедливо действително претърпените от А. К. неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението не била съобразена конкретната икономическа конюнктура в страната, с постоянно нарастващата инфлация. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като осъди Община К. да заплати на А. Н. К. още 1100 евро (2151,41 лв.), представляващи разликата между присъдената от сума в размер на 2000 евро (3911,66 лв.) и претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3100 евро (6063,07 лв.). Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. Б. П. - В., поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

2

Въззиваемият Община К., чрез адв. Д. М., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се сочи, че в конкретния случай нямало данни по делото, от които да е видно, че пострадалото лице е потърсило помощ за справяне с тези „психологични последици“. Едно посещение при психиатър няколко дни след инцидента, не можело да обоснове търсена и оказана специализирана медицинска помощ в тази насока. Предписаното лечение не било проведено, нямало събрани по делото данни в тази насока, нямало и второ посещение при психиатър. Процесният инцидент не довел до финансов негативен отзвук за пострадалата, последната не била трудово заета (пенсионер), с оглед на което да не е могла да полага труд и да получава работна заплата. Моли съда да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна.

Недоволен от първоинстанционното решение е останал и въззивникът Община К., представляван от процесуалния си представител - адв. Д. М., който го обжалва в частта, с която Община К. е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 евро, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд допуснал нарушения на процесуалния закон, касаещи разпределение на доказателствената тежест, от една страна, и недопускане на представяне писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание от страна на ответника, които са относими към спора, доколкото с тях се установявало какви действия е предприел ответника за ограничаване популацията на безстопанствени кучета на територията на Община К.. По същество се сочи, че в тежест на ищеца било да докаже, че кучето, което го е увредило (ухапало) е безстопанствено. Липсвали свидетелски показания за външен вид на кучето, неговото поведение, както и не се установявало дали самата ищца не е провокирала кучето. Изводът на съда, че кучето увредило ищцата е безстопанствено, се базирал на неправилна и непълна оценка на събраните по делото доказателства, което давало основание да се приеме, че самият извод е неправилен и обосновавало неправилност на атакувания съдебен акт, доколкото ако не може да се установи, че животното ухапало ищеца в процеса е безстопанствено куче, то 3 ответника не следвало да носи отговорност с оглед нормата на чл. 49 от ЗЗД.

Застъпва становището, че след като Общината е изпълнила всички мерки и задължения си по чл. 40, 41, 47 и чл. 48 от ЗЗЖ, то тя не следвало да носи отговорност, като по делото било установено именно изпълнение на тези мерки. Счита че, присъденото обезщетение от 2 000 евро било завишено и несъобразено с нормата за справедливост на чл.52 от ЗЗД, с оглед събраните по делото доказателства за причинените на ищцата уреждания. Липсвала рана - посочено от съдебния лекар, изготвил СМЕ по делото. Нямало данни за прием на лекарства, както и данни оздравителния процес да е продължил подълго време от обичайното. Нямало данни за посещения при лекар касателно уврежданията от твърдяното ухапване от куче. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която ответника е осъден да заплати 2000 евро - неимуществени вреди в полза на ищеца, ведно със законна лихва, като неправилно, постановено в противоречие на материални и процесуални норми. Направено е и алтернативно искане на справедливо обезщетение, редуцирано с оглед присъденото от първоинстанционния съд.

Претендира разноски. В съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата А. Н. К., представлявана от процесуалния си представител - адв. Б. П. - В., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. В отговора се излагат съображения за неоснователност на наведените възражения. Моли съда да отхвърли въззивната жалба на Община К.. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивниците, констатира:

Въззивните жалби са допустими, подадени са в срок от лица, имащи правен интерес. По същество жалбата на А. Н. К. е основателна, а жалбата на Община К. е неоснователна.

Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди, причинени от ухапване от куче.

4

Ищцата сочи в исковата молба, че била нападната от безстопанствени кучета, едно от които я ухапало. В резултат на ухапването имала кървяща рана в областта на задната външна повърхност на дясното бедро. Продавачка от близък магазин й помогнала и обработила раната Твърди, че била изключително уплашена и стресирана и веднага след като промила раната се прибрала в дома си и повикала своя приятелка - медицинска сестра, която промивала и превързвала раната в следващите дни. Посетила съдебен лекар, който я прегледал и констатирал квъвонасядания и охлузвания по кожата на дясното бедро. Посетила и личният си лекар, както и се консултирала с лекар специалист-психиатър, който й предписал медикаментозна терапия.

Ответникът Община К. не е представил отговор на исковата молба на основание чл.131 от ГПК.

От представеното като доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение № 32/2025 г., издадено от д-р Н.Д. М. – съдебен лекар, се установява, че същият на 03.02.2025 г. е прегледал по нейно желание А. Н. К..

По предварителни сведения от освидетелстваната на 01.02.2025 г., около 17.30 ч., била ухапана от безстопанствено куче. При прегледа е установено: По задно-външната повърхност на дясното бедро, в горната му трета, се установява синкаво-мораво кръвонасядане с размери 6/4 см. В долната му половина се установява розово-червено ивицовидно охлузване на кожата с размери 3,5/0,5 см., покрито от фина корица, разположена леко над нивото на околната кожа. Над описаното охлузване на кожата се установява друго такова с размери 0,5/0.5 см.

По делото са представени 2 бр. амбулаторни листове, от които се установява, че на 06.02.2025 г. А. Н. К. е посетила личен лекар във връзка с ицидент на 01.02.2025 г., при който била ухапана от куче, с поставена основна диагноза “ухапване или удар от куче“, с придружаващи заболявания и усложнения

„паническо разстройство

(епизодична пароксизмална тревожност), а на 10.022025 г. е посетила лекар специалист, с поставена основна диагноза „други уточнени тревожни разстройства“, придружаващи заболявания „ухапване или удар от куче“ и предписана терапия Алора 100 мг.

Разпитаната по делото свидетелка Ш.И.М. сочи, че работи в магазин за месо. На процесната дата около 17.30 ч. в магазина влязла А. Н. К., била уплашена и казала, че я е ухапало куче. Свидетелката помогнала на 5 въззивницата като почистила раната й с дезинфектант. Видяла, че раната имала кръв и два-три белега. Сочи, че около магазина имало кучета, някои били с ушни марки, а други нямали.

Свидетелката Д.К.П. сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че на 01.02.2025 г. й се обадила А. Н. К., която й казала, че я е нападнало и ухапало куче до магазина за месо, като усетила много силна болка. Жената от магазина й помогнала, като обработила раната. Сочи, че след инцидента А. Н.

К. не можела да спи, вдигнала кръвно и не искала да излиза навън.

Свидетелят Н.Х.К. сочи, че по силата на договор с Общинско предприятие извършва манипулации спрямо безстопанствените кучета обезпаразитяване, кастриране, поставяне на чип и ушна марка. Сочи също, че на територията на Община К. има приют с определен капацитет, който е до 25 кучета от едрите породи. Този приют е зает и почти винаги има кучета там. Не се карат ежедневно, но кучетата след като се заловят се настаняват в приюта, а кастрацията извършва в неговата лична ветеринарна амбулатория.

От писменото заключение на вещото лице д-р Х.Е. по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че на А. Н. К. е било причинено: Кръвонасядане и охлузвания на кожата на дясното бедро. Две пигментации на кожата в мястото на ухапването.