Решение № 61 от 10.03.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Перник, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500673 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от О. К. О. от ***, чрез пълномощника му адв. И. В. – САК, с адрес: *** срещу Решение № № 135/11.07.2024г., постановено по гр. дело № 874/2023г. по описа на Районен съд – Радомир, с което съдът е разпределил ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствения недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. ***, общ. ***, обл. ***, с площ от 1191 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно утвърдения със заповед № III-62/06.02.1974 г. регулационен план на с. *** съставлява парцел *** (***) в кв. ***, отреден за жилищно застрояване, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда от допълващо застрояване, построена в дъното на парцела, състояща се от три помещения – баня, работилница и склад, при граници (съседи): улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, всичките в кв. *** по плана на с. ***, общ. ***, обл. ***, съобразно скица-проект „вариант № II“, изготвен от вещото лице А. Ц. по назначената СТЕ, както следва:

- на М. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, определя за ползване дял първи, с площ от 587,00 кв. м, означен на скицата по т. БГДЕЖЗИЙКЛМНОПРВБ, както и по т.

ТУФХЧЦТ.

- на О. К. О., с ЕГН: **********, с адрес: ***, определя за ползване дял втори, с площ от 587,00 кв. м, означен на скицата по т. АБГДЕЖЗИЙКЛЧХФА и по т.

1

МНОПРСТЦМ.

С решението, съдът е определил за общо ползване от съсобствениците площ от 17,00 кв. м по т. ЛМЦЧЛ и се е произнесъл по отговорността за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изградената сграда от допълващо застрояване, но в частта, ползваща се от М. С., не е придобита по давност от О. О., като се твърди обратното. С жалбата не се представят доказателства и не се прави искане за събиране на нови такива.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М. К. С., чрез пълномощника й адв. Ю. С., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Навеждат се твърдения, че на жалбоподателя многократно е била давана възможност за ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията му, но такива не са били ангажирани. Оспорва се и твърдението, че жалбоподателят е извършвал каквито и да било подобрения в имота. Прави се искане и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, въззивния жалбоподател не се явява, представлява се от пълномощника му адв. И. В.. Последната пледира за уважаване на въззивната жалба.

Сочи, че първоинстанционния съд неправилно е кредитирал гласните доказателства по делото и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Въззиваемата М. К. С. се явява лично и заедно с адв. Ю. С.. Процесуалният представител заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа становището изложено в отговора на същата. Моли съда да приеме, че атакуваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и не са налице процесуални нарушения.

Излагат се съображения и се моли постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответници, останали недоволни от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Основните оплаквания, релевирани в жалбата се свеждат до това, че районният съд неправилно е възприел, че изградената сграда от допълващо застрояване, но в 2 частта, ползваща се от М. С., не е придобита по давност от О. О..

За да отговори на спорните въпроси, настоящия съдебен състав съобрази следното:

Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с искова молба, депозирана от М. К. С. от ***, чрез пълномощника й адв. Ю. С. срещу О. К. О., с която се иска да бъде допуснато реално разпределение на УПИ находящ се в населената част на с. ***, общ.

***, обл. ***, с площ от 1191 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно утвърдения със заповед № III-62/06.02.1974 г. регулационен план на с. *** съставлява парцел *** (***) в кв. *** при граници (съседи): улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, всичките в кв. *** по плана на с. ***, общ. ***, обл. ***, както и на масивна сграда от допълващо застрояване, построена в дъното на парцела, състояща се от три помещения – баня, работилница и склад, при права 1/2 ид.ч. за ищцата и 1/2 ид.ч. за ответника. В исковата молба се твърди, че съдът е сезиран, тъй като страните не могат доброволно да си разпределят ползването на имота.

Ответникът е депозирал отговор, в който е изразено становище за основателност на предявения иск. Сочи, че действително е установил фактическа власт върху изградената в парцела сграда от допълващо застрояване, но това е станало със съгласието на ищцата. Твърди, че е владеел сградата в период от време повече от 10 години, т.е. е придобил собствеността върху същата на основание изтекла придобивна давност в негова полза.

По делото пред първоинстанционния съд е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № 203/1997 г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Радомир. От същия се установява, че М. К. С. и О. К. О. са придобили правото на собственост върху дворно урегулирано място с площ от 1150 кв. м, съставляващо парцел ***, кв. *** по плана на с. ***, при граници (съседи): улица, Р.Р., С.Г. и О.В., ведно с построената в това място масивна жилищна сграда, със застроена площ от 75 кв. м.

Представен по делото е и нотариален акт за учредяване право на строеж № ***, том ***, рег. № ***, дело № 350/2015 г. на нотариус М. Д., с район на действие РСРадомир. От същия става ясно, че О. К. О. е учредил на своята сестра М. К. С. правото да построи със собствени средства и изцяло за нейна сметка и да държи в своя собственост в следния недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на с. ***, общ. ***, обл. ***, с площ от 1150 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно утвърдения със заповед № III- 62/06.02.1974 г. регулационен план на с. ***съставлява парцел *** (***) в кв. ***, отреден за жилищно застрояване, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв. м, при граници (съседи): улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, всичките в кв. *** по плана на с. ***, общ. ***, обл. ***, като правото на строеж се учредява с площ от 90 кв. м за срок от 10 години, считано от 2015 г., за да бъде построена по одобрен архитектурен проект пристройка към находящата се в имота двуетажна масивна жилищна сграда.

Пред районния съд е представено и разрешение за строеж № 37/22.06.2020 г., с което се разрешава на М. К. С. да извърши строителство на пристройка към жилищна сграда, находяща се в УПИ ***, кв. *** по плана на с. ***.

Назначена и приета по делото е съдебно – техническа експертиза, като 3 експертът е предложил два варианта за разпределение на ползването на дворното място, при които са съобразени правата на страните върху съсобствения недвижим имот.

В производството пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката К.Х., която е майка на ищцата и леля на ответника. Свидетелката споделя, че между страните по делото е налице спор във връзка с ползването на имота. Х. твърди, че стопанската постройка в дъното на парцела е построена от нейния баща, като през цялото време е ползвана от ищцата и ответника. Допълва, че преди седем години ответникът сменил бравата и по този начин възпрепятствал достъпа на ищцата до постройката.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав намира за правилни правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Радомир, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Събраните по делото гласни доказателства безспорно установяват, че процесният имот е наследствен за двете страни по делото. От свидетелските разкази става ясно, че имотът е бил използван от двете страни до преди 7 години, когато ответникът е решил да смени ключа и по този начин да възпрепятства достъпът на ищцата до него.

Давностното владение, съгласно чл. 77 от ЗС, е оригинерен способ за придобиване на собствеността, към което са изискуеми следните предпоставки: от обективна страна - упражняването на фактическа власт – държане на веща; от субективна – намерение за своене, изразяващо се в явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия, типични и включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани лично или чрез трето лице; продължителност на фактическото състояние на владеене на имота чрез първите два признака в продължение на предвидения от закона срок – 10 години при недобросъвестно и 5г. при добросъвестно владение и не на последно място - владяната вещ да се намира в гражданския оборот и спрямо нея законът да допуска придобиването на собствеността като последица от осъщественото владение.За да се признае правото на изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.

79, ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на имота следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е пряко и пълно.

Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Съдът преценява данните както относно фактическата власт, така и в демонстрираното намерение чрез 4 поведението на ответника.

Същевременно, промяната в намерението, с която се държи имота от страна на ответника следва да е манифестирана и противопоставена на другия съсобственик – ищцата М. С.. Следва да се докажат някакви явни фактически действия, които да са достигнали до съзнанието на ищеца, които действия да сочат за променено и демонстрирано явно собственическо намерение, което да доведе до придобиване на собствеността по давност. Действията следва ясно и недвусмислено да показват отричане правата на ищцата, досежно процесния недвижим имот. В случая от гласните доказателства събрани по делото, а именно: свидетелските разкази на К.Х. става ясно, че такива действия са извършени от страна на ответника О. О., който преди седем години е сменил заключването в тези помещения, като по този начин е предприел действия, целящи отричане правата на ищцата.