Определение № 3031 от 08.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3031 гр. София, 08.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20268002101552 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. Л., чрез процесуалния му представител, срещу въззивно решение № 111 от 28.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 496/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, ГО, 16 състав, с което и след отмяна на решение № 5668 от 21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 11374/2022 г. по описа на СГС, ГО, 9 състав е постановил друго, с което е осъдил, на основание чл. 59 ЗЗД, В. В. Л. да заплати на Р. В. Ч. сумата от 307 976 щатски долара, с която В. В. Л. се е обогатил неоснователно за сметка на Р. В. Ч., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените от Р. В. Ч. по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

В касационната жалба се релевира оплакване, че въззивното решение е недопустимо на две основания: 1. постановено е по нередовна искова молба и 2. по иск, който не е бил предявен – основание по чл. 281, т. 2 ГПК. При условията на евентуалност се поддържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения при квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 59 от ЗЗД, като е игнорирал субсидиарния характер на иска и обстоятелството, че самата ищца е претендирала защита на твърдяното си право с исковете по чл. 55 от ЗЗД. Прави се искане съдът да допусне до касационно обжалване въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:

1. Какви са правомощията на въззивния съд при нередовна искова молба, чийто недостатъци не са били отстранени в дадения от първата инстанция срок по реда на чл.129, ал. 2 от ГПК?

2. Допустимо ли е въззивният съд да приеме в крайния си акт, че дадената от първата 1 инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна и да даде нова правна квалификация на иска при нередовна искова молба?

3. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на спорното право е неправилна и приложи служебно императивна материалноправна норма, длъжен ли е да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест? Когато подлежащите на доказване според новата правна квалификация факти не се покриват напълно с подлежащите на доказване факти по отречената правна квалификация на иска, длъжен ли е въззивният съд да даде указания по подлежащите на доказване факти съобразно новата квалификация на иска?

4. Допустимо ли е и явява ли се в съответствие с принципа на служебното начало и принципа на законност въззивният съд в подготвителното си заседание по чл. 267, ал. 1 от ГПК да разпредели по определен начин доказателствената тежест относно приетите от него като релевантни за спора подлежащи на доказване факти, а в крайния си акт да приложи обратно на възприетото от самия него разпределение на доказателствената тежест?

5. При липса на твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и липса на заявено от ищеца искане за защита, които да са очертали конкретно спорно право като част от предмета на делото, явява ли се в нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса извършена от въззивния съд промяна в правната квалификация и разглеждане на иск, какъвто не е предявен с исковата молба?

6. Допустимо ли е при проверка правилността на обжалваното решение при липсата на каквото и да е оплакване във въззивната жалба относно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото и липса на оплакване за нарушен материален закон въззивният съд да промени правната квалификация на иска в случаите, в които не се касае за приложение на императивна материалноправна норма?

7. Допустимо ли е при липсата на каквото и да било оплакване във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и липса на оплакване за нарушен материален закон въззивният съд да промени правната квалификация на иска, за да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, когато в исковата молба не са наведени фактически твърдения, относими към въпросната императивна норма и липсва такова искане за защита?

8. Когато въззивният съд счете, че следва да приложи служебно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, като без наличие на оплакване в жалбата промени правната квалификация на иска, длъжен ли е да даде указания относно подлежащите на доказване факти или може да се произнесе по доказателствената тежест едва с решението?

9. Когато ищецът разполага с иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за последния възниква ли право на иск по чл. 59 от ЗЗД?

10. Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, когато въззивният съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита? Допустимо ли е приложението на императивна правна норма, излизаща извън предмета на делото, да позволява нарушаване на принципа на диспозитивното начало от съда?

2

11. При наведени фактически твърдения за искове по чл. 55 от ЗЗД и при липса на оплаквания в жалбата срещу доклада по делото и срещу приложения от първата инстанция материален закон, субсидиарната правна природа на иска по чл. 59 от ЗЗД допуска ли въззивният съд да преквалифицира по служебен път предявени искове (като фактически твърдения и обхват на търсената защита) по чл. 55 от ЗЗД в иск по чл.59 от ЗЗД?

В срока по чл. 287 ГПК ответната страна Р. В. Ч., чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба и прави искане да не бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение. Застъпва становище, че обжалваното решение е допустимо и правилно.

Излага съображения по всеки един от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси, като сочи, че обжалваното решение е постановено при съобразяване на практиката на ВКС.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, поддържаните от касатора доводи и становището на насрещната страна по спора, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията по чл. 284 ГПК.

С обжалваното решение, въззивният съд е приел за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че предявените от ищцата Р. В. Ч. против ответника В. В. Л. искове са с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД - главен иск, по чл. 55, ал.1, пр. второ ЗЗД - евентуален иск и по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД - евентуален иск и е квалифицирал исковата претенция по чл. 59 ЗЗД. За да достигне до този извод, въззивният съд е посочил, че в исковата молба ищцата е изложила следните твърдения: с ответника са брат и сестра; дълги години е живяла и работела в САЩ, като в периода 2016 - 2017 г. у нея назряло решението да заживее и да започне бизнес в България; споделила своите бизнес планове със своя брат, който в този период многократно й гостувал, обмислели идеята ищцата да инвестира свои пари в покупката на недвижими имоти /апартаменти, къщи, вили, магазини/, които се нуждаят от ремонт или довършителни работи и които - след завършването/отремонтирането им, да продава с печалба, а ответникът от своя страна да участва в тази дейност като организатор на бизнеса - да издирва и проучва подходящи обекти, да съдейства на ищцата за закупуването им; за предстоящата им дейност взели решение ищцата да преведе по сметка на ответника една крупна сума, от която той да извършва от нейно име и за нейна сметка съответните плащания по всяка бъдеща сделка, поради което ищцата, имайки безгранично доверие на брат си, без подписването на какъвто и да било договор с него, му превела по негова сметка в Райфайзенбанк България на 03.11.2017 г. сумата от 307 976 щатски долара; горепосочените бизнес намерения не се били осъществили - вкл. към датата на подаване на исковата молба не била сключена каквато и да е сделка, ответникът не й върнал преведената от нея по неговата банкова сметка сума, поради което тя е поискала ответникът да бъде осъден да й върне процесната сума от 307 976 щатски долар, като дадени при липса на основание; в условията на евентуалност претендирала сумата на неосъществено основание - неосъществените бизнес намерения 3 между страните по делото, и отново в условията на евентуалност претендирала връщането й поради отпадане на основанието, на която е дадена - сключен неформален договор за инвестиране - ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. При заявените от ищцата твърдения въззивният съд е приел, че ищцата е предявила осъдителен кондикционен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с който претендира връщане на дадената/преведената от нея в полза на ответника сума, с която тя е обедняла и с която се е увеличило имуществото на ответника, поради липсата на друга възможност за защита. Въззивният съд е посочил, че в случаи като процесния, когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция.

Допълнил е, че неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон и е основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване с последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК. Посочил е, че приема, че фактите и обстоятелствата, чиято тежест е възложена на страните от първоинстанционния съд, са релевантни и за хипотезата на чл. 59 ЗЗД, от една страна, а от друга - в хода на цялото производство ищцата била претендирала връщане на преведената от нея по сметка на ответника парична сума, с която тя е обедняла за негова сметка и той неоснователно не й я е върнал. Счел е, че срещу това искане ответникът се е защитавал. От фактическа страна въззивният съд е посочил, че страните не са спорили по релевантния за предмета на спора факт, а именно, че на 03.11.2017 г. ищцата е превела по банковата сметка на ответника сума в размер на 307 976 щатски долара. Приел е, че ангажираните от ищцата по делото доказателства - показанията на свидетелката С. К., еднозначно установявали фактът, че в периода 2016 г. - 2017 г. до извършване на процесния банков превод между страните по делото са се водили разговори относно реализирането на бизнес идея на Р. Ч., изразяваща се в предоставяне на парични средства от нейна страна на брат й, който да закупи недвижими имоти /апартаменти, къщи, вили, магазини/, които се нуждаят от ремонт или довършителни работи и които - след завършването/отремонтирането им, да продава с печалба. Счел е, че следва да кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като същата била дългогодишна позната на ищцата и живеела в близост до нея в Калифорния. Посочил е, че във връзка с реализирането на тези намерения, но без постигнато съгласие по съществените елементи на договора Р. Ч. е превела на В. Л. на 03.11.2017 г. /получена по неговата банкова сметка в Райфайзенбанк ЕАД/ сумата от 307 976 щатски долара. Счел е за недоказано и неоснователно противопоставеното от ответника възражение, че получената по неговата сметка сума не представлява парични средства на ищцата, а на трето за спора лице американският милиардер Д. М., а крайният получател на сумата била майката на страните С. В. - М. и основанието за извършване на превода - близки отношения между посочените две лица, по повод на които М. решил, че иска да подсигури финансово майка им. Съдът е посочил, че от приложените по делото доказателства – писмо и съдебно-икономическа 4 експертиза било установено, че към момента на нареждане на процесния превод - 03.11.2017 г. майката на страните по делото С. И. В. - М. е била клиент на Уникредит Булбанк АД и е имала открита на 23.10.2017 г. в тази банка сметка в щатски долари, поради което е счел, че тези доказателства оборвали твърдението на ответника, че към онзи момент майка им не е разполагала с доларова сметка, затова ищцата, ответникът и третото за спора лице решили да процедират по този начин. Обяснил е, че съгласно приложеното по делото на лист 96 swift съобщение, съпътстващо банковия превод, както и съгласно писмо с рег. № 68713/06.04.2022 г. на лист 22 от първоинстанционното дело, изходящо от Райфайзенбанк ЕАД, като основание за превода било посочено: „S. V. M. R. V T.“, като е пояснил, че това били имената на ищцата и на майката на страните. Според съда посоченото в тези документи обстоятелство опровергавало поддържаното от ответника, че действителният получател на сумата по процесния валутен превод е само неговата майка. Допълнил е, че ищцата, след отправеното в съдебно заседание от ответника искане да представи в оригинал банковите документи, вкл. и преводното нареждане, за които в исковата молба е твърдяла, че сочат основанието, на което е извършила процесния превод, а именно: „бизнес инвестиция от Р. Ч.“ е оттеглила искането си тези документи да бъдат приети, поради което не било нужно да ги обсъжда. Приел е за основателни оплакванията на ищцата във въззивната жалба, че първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, кредитирайки писмените доказателства - 12 броя разписки за предадени от ответника и получени от майката на страните суми в периода от 2017 до 2022 г. на обща стойност 304 500 щ. д., както и на гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите С. В.-М. и В. П. – съответно майка на страните по делото и жената, с която ответникът живеел на съпружески начала.