Решение № 40 от 21.05.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Етрополе, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря ХРИСТИЯНА ИВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20251830100567 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод подадена искова молба от М. И. ЮЛИЯНОВ, с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ******, обл. *****, кв. „****“ бл.****, вх. *** ет. *– чрез пълномощника му адв. Д. М. М. от САК, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к.

„Младост“№ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, с която са предявени обективно съединени искове за обявяване нищожността на клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №******* г., сключен между ищеца и ответното дружество, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника и за осъждане на ответника на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата в размер на 100 лева/частичен иск от 4 950 лева/, представляваща платена при липса на основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечениепоръчителство от „Ferratum Bank“, в полза на ответника по договор за потребителски кредит №*****, ведно със законната лихва върху нея, считана от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В молбата се твърди, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № ***** г., който е сключен при условията на ЗПФУР, съгласно който е договорено да ищеца да бъде предоставена в заем паричната сума от 5000,00 лева, със срок на връщането 18 месеца и договорена лихва в размер на 35 %, изчислена на годишна основа или 6 750.00 лева, като в договора е посочен ГПР в размер на 49,66 %.

1

Посочено е, че съгласно чл. 5 от този договор е въведена клауза кредиторът да обезпечи с поръчителство изпълнението на задълженията си по договора. Твърди се, че след като е усвоена сумата по кредита, ищецът е установил, че са му начислени такси за обезпечение с поръчителство и услуга, предоставяна от партньор на ответното дружество, в размер на 4 950.00 лева, т.е. сума – представляваща 99 % от размера на главницата.

В този смисъл се излагат доводи, че така сключен договор е недействителен, тъй като не отговаря на визираната в чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК форма за сключването му; че не е съставен на шрифт 12, а под него; че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения в него ГПР не е действителния такъв по договора, т.е. че в него е грешно посочен ГПР и, че претендираната сума за поръчителство следва да бъде включена в ГПР; че е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите, което също води до нищожност на договора. Предвид гореизложеното ищецът е депозирал молба до РС – Етрополе, с която са предявени исковете с горепосочените основание и петитум. Прави се и искане за присъждане на разноските, сторени от ищеца в хода на производството, включително и такива за адвокатско възнаграждение.

В срока на отговор дружеството – ответник е депозирало отговор, с който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Прави възражение, че договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което ответното дружество не е страна, респективно, че искът е заведен срещу ненадлежна страна и следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим. В този смисъл се навеждат се доводи, че чл. 5 от процесния договор посочва избрана от ищеца опция, без задължение за сключване; че потребителят сам може да избере своето обезпечение и договорът за гаранция не е задължителен. Прави се искане за присъждане на разноските, сторени от ответното дружество в хода на делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца, в която същият заявява желание, при липса на процесуални пречки, да се даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа исковите претенции и излага подробни аргументи относно основателността им; претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание дружеството – ответник, редовно призовано, не се представлява.

По делото е постъпила молба от същото, в която се заявява желание, при липса на процесуални пречки, да се даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа депозирания отговор и се отправя молба за отхвърляне на подадения срещу него иск, като неоснователен и недоказан, за което се излагат и съответни аргументи.

С протоколно определение от 16.03.2026 година на основание чл.214 от ГПК във връзка с направено искане от ищеца, е допуснато изменение на осъдителния иск, като същия е увеличен, като вместо за 100.00 лева /51.13 евро/, се счита предявен за 528.36 евро /1033.39 лева/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На ***** г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № ****, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 5000,00 лева /2 556.46 евро/, със срок на връщането 18 месеца и договорена лихва в размер на 35 %, изчислена на годишна основа или 1 750 лева, като в договора е посочен ГПР в размер на 49,66 %.

В т. 5 от посочения договор било посочено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на ответното дружество, като договорът за поръчителство се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Било посочено също така, че с одобряването на предоставеното в полза на ответното дружество обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. С оглед на това между ищецът /в качеството му на клиент/ и „Фератум Банк“ /в качеството му на гарант/ бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който последният се задължил солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора – ответник по посочения по – горе договор за кредит. В същия договор било посочено, че клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията в размер на 4 950,00 лева /2 530.89 евро/, дължима на вноски, съразмерно и ведно с погасителните вноски по договора за кредит.

Предвид на това сумата по така предоставения договор за кредит възлизала в общ размер на 11 700 лева, а годишният процент на разходите по него – в размер на 250,59 %.

Главницата по договора за кредит била усвоена от ищеца и той изпълнил задълженията си за връщането й задно с начислените върху нея лихва и такса за предоставяне на гаранция.

В съдебното заседание по делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че действителния размер на ГПР в процесния договор е в размер на 250,59 %, което е изчислено съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл. 5 от договора.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, подробно описани по горе, както и от заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или 3 двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Ищеца има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищеца разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Процесният договор за кредит съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита. Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му, фиксиран лихвен процент, условията за прилагането му и годишният процент на разходите по кредита. Ищеца е информиран за правото да получи от кредитодателя информация за извършените предстоящи плащания, както и за оставащите дължими суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено. Договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвен процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.

В настоящия случай това е сторено, доколкото в случая е посочен годишен лихвен процент възлизащ на 49.66 %. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвиден начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищеца с дружеството – гарант договор за гаранция /поръчителство/. След като съгласно чл. 5 от договора за кредит усвояването на сумата по кредита е било обусловено от предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк /„Фератум Банк“/, вследствие на което между ищеца и това дружество е сключен договор за гаранция срещу уговорено възнаграждение. Договореното възнаграждение на гаранта следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от Multitude bank представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на главницата. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по 4 смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, като в т. 3 от договора е посочена обща сума, дължима от ищеца, без в нея да е включено възнаграждението на поръчителя и стойността му не е включена при изчисляване на ГПР. Кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на потребителя, който бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора за кредит.