Определение № 534 от 05.12.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Смолян, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело № 20245400100422 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 118-121 във вр. с чл. 104, т.4, чл. 105, чл. 107, ал. 1 и ал. 2, чл. 113 ГПК във вр. с чл. 4, т. 1, чл. 5, т. 1, р. ІІ, чл. 7, т. 1, б.“а“, р.

ІV, чл. 17, т. 1, б. „б“, чл. 18, т. 2, чл. 28, т. 1, чл. 62 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, чл. 28 КМЧП.

Образувано е след връщане от въззивния съд за произнасяне по възражението на ответниците за липса на международна подсъдност на спора по отношение на българските съдилища, с оглед на настоящия им адрес и постоянно пребиваване в Германия.

Производството е било образувано по първоначално предявени две искови молби от К. Д. от гр. З. срещу Л. Д. и Р. Д., двамата от гр. З., съответно образувани като гр.д. № 10/24г. и № 35/24г. на РС-З..

Така по гр.д. № 10/24г. на РС-З. ищецът К. Д. е твърдяла, че по силата на устен договор за заем от 14.08.18г. предоставила на внуците си Р. Д. и Л. Д. сумата от 51 000лв., в присъствието на В.Б. и В. Д., за закупуването и ремонта от внуците й на недвижим имот в гр. З..

Последните се задължили да върнат сумата до 2 години от предоставянето им, като за целта работят в Германия.

Самият ищец К. Д. осигурила сумата, като предоставила 21 000лв. лични спестявания, а останалите 30 000лв. и били предоставени на заем от 1

В.Б.. Сумата била предоставена на ответниците в жилището на ищцата в гр. З., бул. Б. № 182, ет. 3, ап. 32.

Ответниците Р. Д. и Л. Д. придобили недвижим имот в гр. З. по нот.акт № 47, том І, рег. № 387, нот.д. № 45/2018г. на службата по вписванията при РС-З., но въпреки изтичането на срока 14.08.2020г. не върнали на ищцата заетата сума.

Затова моли съда да осъди ответниците Р. Д. и Л. Д. да й заплатят на основание чл. 240 ЗЗД и сключения договор за заем от 14.08.18г. сумата от 18 000лв., частичен иск от 51 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, от предявяване на иска до окончателното им плащане. Претендира и направените по делото разноски.

С идентично съдържание, като страни, предмет и основание, е и исковата молба по гр.д. № 35/24г. на РС-З., като различието е единствено в цената на иска – 13 000лв., частичен иск от 51 000лв.

След съединяването на двете дела за общо разглеждане и изпращането им по подсъдност на ОС-Смолян, е било образувано настоящото гр.д. № 422/25г. на ОС-Смолян.

Исковата молба /молби/ неколкократно е била оставяна без движение, за посочване на факти и обстоятелства, на които се основава искът – дали заемната сума е била предоставена общо на ответниците, както и дали те са се задължили да я върнат заедно, или е била предоставена на части на всеки един от тях, респ. всеки един се е задължил да върне своята заета част от сумата, както и за уточняване на искането за защита /петитума/ - дали се претендира осъждане на ответниците да заплатят исковата сума солидарно или да се осъди всеки един да върне отделно заетата от него сума.

Въпреки дадените указания, фактическите твърдения по предоставяне на сумата общо или на части на всеки от ответниците не са били уточнени.

Уточнен, или по-скоро изменен е бил петитумът, с молба от 07.05.25г. /л.8083/, според която исковете били предявени като частични, а именно: 1/ да се осъдят ответниците Р. Д. и Л. Д. да заплатят на ищцата К.Д. 18 000лв. от общо дължимите 51 000лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им изплащане или при условията на алтернативност да се осъди Р. Д. да заплати на К.Д. 9000лв., част от общо дължащата се сума от 51 000лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното 2 им изплащане, както и да се осъди Л. Д. да заплати на К.Д. сумата от 9 000лв. част от общо дължимите 51 000лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им плащане; 2/ да се осъдят Р. Д. и Л. Д. да заплатят на К.Д. 13 000лв., представляващи част от общо дължимата сума от 51 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане, или при условията на алтернативност, да се осъди Р. Д. да заплати на К.Д. 7 500лв от общо дължимата сума от 51 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и да се осъди Л. Д. да заплати на К.Д. сумата от 7 500лв., част от общо дължимите 51 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното им плащане, както и направените по делото разноски.

Без да се влиза в теоретични разсъждения относно допустимостта на алтернативното съединяване на искове, при което по волята на ищеца съдът дължи да се произнесе по един от предявените искове /още повече когато първоначалното съединяване е по почин на съда, а последващото по почин на ищеца, след оставяне на исковата молба без движение/, както и това, че притезанията по алтернативно съединените искове произтичат от различни фактически състави, които следва да са посочени от ищеца в исковата молба /получена заемна сума общо или поотделно от ответниците, респ. задължение за връщането й заедно или поотделно/, трябва да се посочи следното:

Ответниците са подали отговор на исковата молба /л.125-137/ чрез избран от тях защитник, със седалище в гр. С., адв. Ж.Й.. Според подадения от последния отговор, искът бил недопустим, като погасен по давност, изтекла на 14.08.23г., договор за заем не бил сключван, тъй като ответниците не били получавали заемна сума от ищеца нито общо, нито поотделно, не дължали връщането й.

Отделно от това, към момента на твърдяното получаване на заемната сума, 14.08.18г. ответникът Р. Д. бил непълнолетен, а сключването на претендирания договор за заем било извършено без съгласието на негов родител или законен представител, майка му Е.Д., затова дори да се докажел такъв договор, той бил унищожаем. Иск за друга част от дължимата сума бил предявен в РС-С., където бил адресът на защитника им.

Най-после, поради това, че ответниците били с настоящ адрес и 3 постоянно пребиваване в Германия, според чл. 4.1 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета, искът следвало да се предяви пред съдилищата на държавата-членка по местоживеенето им, т.е. в Германия.

Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, събраните в този „процес относно процеса“ доказателства и приложимия закон, този съд намира за установено от фактическа страна следното:

Най-напред, спорът относно подсъдността произтича от неизпълнението на твърдян устен договор за паричен заем между ищцата К.Д. и ответниците Р.Д. и Л.Д. от 14.08.18г., който последните следвало да върнат до 2 години от предоставянето на заемната сума, т.е. до 14.08.20г., като за целта работят в Германия.

Доколкото заемът за потребление се твърди да е породил парично задължение за ответниците и не се доказва да у уговорено друго, с оглед на чл.

68, б.“а“ ЗЗД, местоизпълнението е по местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението.

Няма спор, че ответниците Р. и Л. Д.и са адресно регистрирани като настоящи адреси в Л. на Р. 67061, ул. А. 28 – Р. от 12.11.20г. /л.98-99/, а Л. от 26.06.21г. /л.102-103/.

Не е спорно също, че процесуалният представител на ответниците, адв.

Й. има постоянен адрес в гр. С. 1700, кв. В., ул. ***, № 36б, ап. 39.

Предвид на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Възражението за липса на международна компетентност на българските съдилища да разгледат делото, тъй като ответниците имали местоживеене в Германия, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Най-напред, наличието на международен елемент, местоживеене на ответниците в държава-членка, определя прилагането на Регламент (ЕС) №1215/2012 на Европейския парламент и Съвета, който следва да се прилага пряко, с предимство и директен ефект по въпросите, свързани с подсъдността на спора.

Така според чл. 62, т. 1 от Регламент № 1215/2012, за да се определи дали една страна има местоживеене в държава-членка, чиито съдилища са 4 сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право.

Най-близо до понятието местоживеене, по смисъла на регламента, е дефиницията за обичайното местопребиваване на физическото лице, според чл. 48, ал. 7 КМЧП – мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му за създаване на такива връзки.

Няма съмнение, че на тази дефиниция отговаря пребиваването на ответниците в гр. Л., Германия, където те са адресно регистрирани повече от 5г. Затова наличието на постоянен адрес в РБ., гр. З./ л.19-20 от гр. д. № 35/24. на РС-З./, не отразява местоживеенето им в държавата на сезирания съд по чл.

93 и чл. 74 ЗГР.

Едновременно с това, ответниците не са потребители, по смисъла на чл.

17, т. 1, б.“б“, пр. 1 и чл. 18, т. 2 от Регламент № 1215/2012. Това е така, защото няма никакви обективни данни, нито твърдения заемът да попада в приложното поле на заем или друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажба на стоки, извън търговската или професионалната им дейност, по смисъла на същия текст.

Обратно, твърденията са заем между роднини по права линия /баба и внуци/ за закупуване и ремонт на недвижим имот.

При това положение, общата компетентност на чл. 4, т. 1 от Регламент № 1215/2012, която предвижда искове срещу лица, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, да се разглеждат пред съдилищата на тази държава-членка, в случая Германия, е неприложима, тъй като е изключена на основание чл. 5, т. 1 от Регламент № 1215/2012 от специалната компетентност по чл. 7, т. 1, б. „а“ от същия Регламент, от подсъдността по местоизпълнение на процесното задължение.

Това местоизпълнение е по местожителство на кредитора, гр. З., не с оглед чл. 107, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК, а обстоятелството, че постоянният адрес на пълномощника на ответниците е в гр. С., делото следва да се разгледа от РС-С., на който делото да се изпрати по подсъдност.

Затова неприложими са решенията по дело С-222/23, С-325/11 и 5 съединени дела С-208/20 и С-256/20, а следва да се прилага определението от 13.12.23г. по дело С-319/23. В този смисъл и определение № 293/23.09.25г. по ч.т.д. № 457/25г. на Апелативен съд – Пловдив.

Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Р. В. Д. ЕГН ********** и Л. В. Д. ЕГН **********, съдебен адресат и пълномощник гр. С. 1700, кв.

В., ул. **** в., № 36б, ап. 39, за липса на международна компетентност по делото на българските съдилища.

ПРЕКРАТЯВА и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-С..

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________ 6